Уважаеми дами и господа,
Имаме удоволствието да Ви поканим на изложбата “РОМАНТИКЪТ ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ”, с която отбелязваме 200-годишнината от рождението на първия български художник с академично образование – Димитър Добрович (1816-1905).
Изложбата и събитията, които протичат под мотото „Никой не може да спре 2016 – годината на Димитър Добрович“, са дело на Център „Българо-европейски културни диалози” на Нов български университет и са под патронажа на Министерството на културата.
Димитър Добрович е първият български художник с академично образование. Представянето му дава възможност да се изследва началото на светското българско изкуство и да се види то в балкански и европейски контекст, да се осмисли каточаст от художествения процес в Европа през втората половина на XIX век. Животът и творчеството на Добрович имат отношение към три национални култури – гръцката, където той получава художественото си образование, италианската, където продължава образованието си и където минава почти целият му път на художник, и българската, където се завръща във вече освободеното си отечество и показва създадените през годините творби, щедро дарявайки час от тях на държавата и на родния си град Сливен.
Изложбата „Романтикът Димитър Добрович” ще бъде представена в Националната галерия – Двореца, София (21 октомври – 11 декември 2016).
Ще бъде издадено едноименно луксозно двуезично издание на Издателството на Нов български университет, с най-новите изследвания за художника, направени в България, Италия и Гърция;
Интерес към изложбата, посветена на Димитър Добрович, вече проявяват европейските институции в Брюксел, и ценителите на изкуството в Италия.
https://www.facebook.com/events/1657508321206036/
Биография
Димитър Добрович е роден на през 1816 г. Сливен.
Между 1833 и 1838 г. Добрович учи в гръцкото училище в Коручешме, Истанбул – Патриаршеската велика гръцка народна школа, известна като Куручешменската гимназия. Поради избухването на чумна епидемия напуска града. В Коручешме се сближава с Георги Сава Раковски и възприема революционните идеи.
От 1838 до 1848 г. живее в Атина, където от 1837 до 1840 г. учи в гимназията. Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот и до 1845 г. продължава да учи в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа (на гръцки: Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών). Тогава школата е преструктурирана в художествена академия и до 1848 г. учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина и става известен като Димитриос Добриадис (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης).
През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия „Св. Лука“ (на италиански: Accademia di San Luca). Там професори са му Томазо Минарди (1787 – 1871) и Филипо Агрикола(1795 – 1857). През 1849 г. взема участие във въстанието на Джузепе Гарибалди и Джузепе Мадзини.
До 1892 г. живее в Рим. Картините му са повлияни от европейския романтизъм. Изработва своя „елеофотографска“ техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредничи в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали. Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим.
През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование.
Завръща се в България през януари 1893 г., където се установява в Сливен. На 2 юли 1893 г. е открита негова изложба в сградата на Народното събрание. През 1894, 1897 и 1898 участва в художествените изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Умира на 2 март 1905 г. в Сливен.
РОМАНТИКЪТ ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ (1816-1905)
Ружа Маринска
Димитър Добрович е роден през 1816г. в гр.Слевен (тогава Силимно). Баща му Георги е билабаджия, майка му Калина с баща Жеко Дзурлева, който бил богат скотовъд и земеделец. В Слиенския фолклор има две песни за красивата Калина. Бащата умира когато Димитър е на 11 год., а майка му се жени повторно за Димитър Пехливанов (имаме родство с Пехливанови!) – също абаджия. През Руско-турската война (1825-1829) руската войска минава през Сливен.
След отстъплението на Дибич Забалкански (1829г.) голяма група сливенци тръгват с войската. Пехлиранови се заселват в Плоещ. Завръщат се в България през 1831г. През 1835 г. Димитър е пратен от майка си в Истамбул, при Васил Минчов, който бил длъжник на баща му. Минчов не му връща пари, а го записва в училището на махала Джеболи. После постъпва във „Великата гръцка народна школа” в Куру-чешме, а после и в училището на кв. Фенер. В Истамбул двамата с Г.С.Раковски са живяли в една стая.
Директорът на Школата Митрополит Самуил е преподавал философия, риторика и богословие; Филалитис –математика, латински и стари гръцки поети; Контогурис – физика, химия, астрология и френски език; Ефтихулис – гръцки класици. През 1838г. Добрович е вече в Атина и се прекръства Димитриос Домвриадис и остава в Атина до 1848г. Гърция е станала кралство с крал Атон I от баварскатадинастия Вителсбах. Организирана е Кралски художествена школа (1837г.) с учители Теофил и Кристиян Хансен (от норвежко-датски произход), Пиер Бонирот – френски художник, архитект Ликанарос-Кафтандзоглу, италианицът Рафаело Чекали (виж портрета на жена му), Кристиан ХенрихСийгел и Лудвиг Тирш – склуптори.
В Атина се изгражда един академичен Нео-Византизъм под русковлияние. Тук е бил Евгениус Вулгарис (виж портрета, българин, 1716-1806), който бил и ректор на Патриаршеската школа в Истамбул, който отива при Екатерина Велика, става архиепископ и член на Руската императорска Академия на науките.От 1848г. до 1892г. Добрович живее в Рим. През 1865г. той е един от основателите на дружеството на гръцките художници в Италия. В 1849г. той е един от 20-те българи от студентския батальон на Джузепе Грибалди (виж картичката пратена до Сливен). Продължава обучението си в Академия Сан Лука, копира в галериите Боргезе и Барберили картини на класиците; във Ватикана копира Рафаел (виж двете картини), Микеланджело, Гуидо Рени и Карло Долчи. Същевремено учи при Томазо Миранди, Филипо Агрикола, Джовани Силвани, Натале Кара и Чезаре. Подписва творбите си без да ги датира – повечето от тях са в частни и музейни колекции. Той е един от първите елео-фотографи. През римския му период той се оформя като романтик.
През 1887г. парламентарна делегация от България е в Рим. Тя се състои от Константин Стоилов, Димитър Греков и Димитър Калчев. Пред тях Добрович изразява волята си да се върне в България. Това става чак в 1893г. като на път за Сливен минава през Атина и Истамбул по обратния си матшрут. Посрещат го Иван Добровски и племеникът му Васил Парашкевов Боянов. От Италия Добрович носи със себе си копия на знаменити художници и своите най-ценни творби. Същата година с подкрепата на Ст. Стамболов е направена негова изложба в Народното събрание. В поредбата на изложбата участва и Иван Мърквичка.
На следната година е вече втората му изложба в залата на Немското гимнастическо дружество, а третата – в Държавното рисувално училище (1997г.). В родния си Сливен прави портрети на Хаджи Димитър (виж снимката), на Г.С.Раковски, на Хр.Ботев, на В.Левски и на племеницата си Цонка Пехливанова-Сапунова. Прави портрети на сливенците Георги и Русчо Миркович и последният си автопопорет (виж снимката му). Една година е преподавател по рисуване в Сливенската мъжка гимназия. Сливенци го наричат „дядо Добри”.
С подарените от него картини на читалище „Зора” се слага началото на Сливенската художествена галерия. Негов първи автобиограф е сливеницът Иван Шишманов.
Почива на 2 март 1905г. („всичко живо се връща да се раздели с живота там където е родено” – б.м. Съставено по бележките на М.Атанасова).
(Книгата „Романтикът Димитър Добрович (1816-1905)” от Ружа Маринска е издание на Нов Български университет, София, 2016, (ISBN 978-954-535-930-9) и е организирана изложба „200 Години от рождението на първия светски художник на България” – нември, 2016г.)
Тракийски Свят
