Нова ос Москва-Анкара?

Автор: Няма коментари Сподели:

Възниква ли нова ос Москва-Анкара, която би могла да се превърне в сериозно предизвикателство и дори проблем за Запада? Андрей Гурков търси отговор на този въпрос след срещата между Путин и Ердоган в Истанбул.

Най-горещата международна тема в момента – конфликтът в Сирия – мина на втори план, след енергетиката. Турският президент Ердоган откри 23-тия Световен енергиен конгрес, чийто най-важен гост беше руският лидер Путин. Двамата с Ердоган използваха трибуната на форума, за да направят важни декларации и да разкрият визиите си за бъдещето. След което се оттеглиха на преговори и присъстваха на подписването на договора за изграждане на газопровода “Турски поток”.

                                                             Какво ги свързва

На пръв поглед изглежда, че Путин и Ердоган за пореден път бързо се сближават. Това е тяхната трета среща през последните два месеца – след 9 август в Санкт Петербург и Г-20 в Китай. Освен това двамата са провели и два телефонни разговора, както гласят официалните съобщения.

Възниква ли нова ос между Москва и Анкара, която би могла да се превърне в голямо предизвикателство и дори проблем за Запада? Този въпрос занимава в момента многобройни политици и анализатори в ЕС и НАТО. Отговорът гласи: категорично не! В най-горещия днешен конфликт – този в Сирия – двамата президенти, които световните медии напоследък все по-често наричат “царя” и “султана”, фактически са противници. Техните геополитически амбиции буквално се сблъскват челно в разрушената от бомби Сирия.

                  Обща цел: да унизят Запада

В новините няма да чуете нищо по този въпрос. Но Русия води жестока битка за спечелването на Турция. Путин знае, че ако успее да откъсне Анкара от Запада, ще му нанесе по-сериозен удар, отколкото с анексията на Крим. (08.09.2016)

Русия и Турция: най-важното от последните 25 години

    А в това време в Сирия умират невинни хора

Тъкмо на фона на тази вражда турски изтребители свалиха руски бомбардировач в района на турско-сирийската граница през ноември 2015 година. Москва използва инцидента, за да започне истинска пропагандна и икономическа война срещу Турция – историческия враг на Русия в Черноморския регион. Но какво тогава се случва през последните два месеца? Двамата властници просто установиха, че антизападният им курс е свързваща брънка и сега се опитват да заровят томахавките и да започнат нормализиране на двустранните отношения. На общата им пресконференция Путин обяви незабавната отмяна на забраната за внос на турски плодове и зеленчуци в Русия. Преди два месеца в Санкт Петербург руският лидер все още не беше готов на такава стъпка.

Що се отнася до конфликта в Сирия, през последните седмици двамата лидери изглежда са постигнали разбирателство за най-малкия общ знаменател: Анкара ще търпи руската подкрепа за режима на Асад и засилващото се руско военно присъствие в Сирия, а Москва няма да протестира срещу турската офанзива в северните райони на страната. Пред медиите двамата президенти използваха общи клишета – например, че трябва да се прекратят кръвопролитията и да се допуснат хуманитарни конвои до Алепо. Но Путин отново отдели повече време да гълчи американците, отколкото да се концентрира върху общите позиции с Турция.

                                                   Мераците на Ердоган

Много повече време двамата лидери посветиха на енергийната тема, където са и най-близките им допирни точки. Именно по нея беше отбелязан и най-големият напредък на срещата в Истанбул. В присъствието на Ердоган и Путин беше подписан договорът за изграждане на газопровода “Турски поток” – след двугодишна подготовка и временна криза в двустранните отношения. Той предвижда полагането на две тръби по дъното на Черно море – едната ще снабдява европейската част на Турция, а по другата газът ще стига до Гърция и по-нататък вероятно до Италия. Това е чудесна новина за руския енергиен гигант “Газпром”, защото съоръжението му дава нови възможности. Но концернът трябва да преглътне и нещо неприятно: Путин се съгласи на преференциална цена на руските газови доставки за Турция.

Андрей Гурков

                                                                         Андрей Гурков

Подписването на договора е добра новина и за гърците, защото изграждането на частта от съоръжението през гръцка територия ще открие много нови работни места. Новината обаче е лоша за украинците: планът на Москва да намали транзита на руски газ през Украйна започва да изглежда реалистичен. Не са особено очаровани и българите, които много искат страната им да се превърне в разпределителен център.

Изглежда, че Ердоган отново се интересува от енергийната проблематика – и Путин всячески го подкрепя. Пред Световния енергиен конгрес турският лидер дори даде заявка за транзит на газ от Туркменистан през неговата страна и обяви, че Турция работи и върху трети проект за АЕЦ, с чиято помощ да покрива до 10 процента от енергийните си нужди.

Както е известно, тъкмо Русия ще строи първата турска атомна електроцентрала “Аккую”. Путин е особено горд с това. Той демонстративно продължава да залага на изкопаемите енергийни източници и на ядрената енергетика, като изобщо не се интересува от възобновяеми източници. И недвусмислено го показа в Истанбул. По този въпрос Путин вижда в турския президент Ердоган свой съмишленик и партньор. И ако наистина станем свидетели на нова ос помежду им, тя ще има енергийно-политически характер.

http://www.dw.com/bg

Предишна статия

Тайфуни с нежни имена (1979) – Епизод 3

Следваща статия

Времето ще е предимно облачно…

Други интересни