Днес премиерът Бойко Борисов ще бъде част от внушителната церемония по откриването на също така внушителния трети мост над Босфора в Истанбул. Той много обича рязането на ленти, знаем си го, но този път ще гледа като беден роднина, защото съоръжението не е наше, не е изградено с ударно усвоени еврофондове и не той ще реже лентата. Не за друго, ние Босфор си нямаме.
Иначе нашенските мостове над реките ни са най-несигурните бродове и лесно потеглят с водата при всеки по-обилен валеж. Но все пак премиерът на европейска България ще бъде в съзвездието държавници, поканени да украсят церемонията и да споделят радостта на домакините. Това със сигурност не е толкова важно, защото основната цел на визитата му е среща с колегата Бинали Йълдъръм.
За какво ще си говорят, е повече от ясно и самият Борисов анонсира това по време на редовното заседание на министрите в сряда. „Не виждам в Европа перспектива за решаване на проблема с мигрантската криза. Виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора на ЕС, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват“, им каза в прав текст той, сякаш не е премиер на страна, част от целия този толкова паникьосан ЕС. Т.е. основно ще се разисква кризата с бежанците, от която ние изпадаме в неизбежен потрес и не случайно Динко и дружината му набраха завидната си национална и международна популярност.
За разлика от нас, дето пратихме ограничен контингент да пази държавната територия на юг, Сърбия, която е извън ЕС, дислоцира армия по границата си, за да обуздае човекопотока от атлетични младежи с айфони, но до един без документи и всички деклариращи, че бягат от конфликта в Сирия /което изобщо не е така/.
И не е само Сърбия, която приложи суровите мерки срещу трафика. Премиерът Борисов, очевидно заразен от всеобщата европейска паника, със сигурност ще настоява Турция да не отприщи огромната вълна към Европа. А той е човек, който умее да пръска вируса на заразата – с всяко изявление по повод на бежанците той успешно внушава страх от инвазията им.
А на тях изобщо не им се остава у нас – знаят ни дереджето и най-вече безработицата, заплата от 1 000 лева не им харесва, пък и не си падат особено по труда. В момента в Турция има 2 745 000 мигранти, предимно от Сирия, както и от Ирак и Афганистан. На много голяма част от тях президентът Ердоган преди месец обеща турско гражданство и дори посочи около 10 критерия за това.
Турският премиер го подкрепи и с охотата на душеприказчик даваше изявления по този повод. Държавният глава на южната ни съседка е известен скандалджия, но и трудно предвидим партньор. А премиерът, посочен с пръст от самия него неотдавна, е негово ехо. Щом Ердоган е смръщен на САЩ, Европа, Русия и т.н., Йълдъръм е съгласен. Или обратното – помните как на 12 юни т.г. Ердоган реши и двамата написаха трогателни писма до Владимир Путин. С еднакво съдържание и цел, и тя е постигната, но само донякъде.
Ердоган каза, че освен Фетхуллах Гюлен, и ЦРУ има пръст в проваления опит за преврат от 15 юли, Йълдъръм го повтори и правеше това дни наред. Ами ако Ердоган пак се разгневи на Европа и реализира честата си заплаха от последните месеци, и наистина пусне арабската вълна към нас?
На Борисов трябва да му се признае, че намери начин да се издокара на големите в Турция – на 10 август в конфликт с всички възможни международни правни норми и договорености бизнесменът Абдуллах Бююк бе секретно /за нас/ предаден на турските власти през ГКПП Капитан Андреево – Капъ куле /там обаче чакаха камери и репортери/.
Впоследствие турските медии огласиха факта с безпрецедентни заглавия, сложиха в устата на Борисов неизречени от него обещания /че щял да изкорени всички гюленисти в България до крак и да ги върне обратно/, но реакция от него така и не последва, което е необяснимо. Това не идва ли да ни покаже, че Ердоган и контролираните от него медии спокойно могат да нахлузват наколенки на Борисов, премиера на европейска България?
И какво точно да очакваме от днешната визита на нашия Първи в Турция, ами нищо различно. Освен „да търсим партньорство“. Да бъдем съгласният и наведен партньор на съседната 80-милионна държава, която е в извънредно положение, суспендирала е Европейската конвенция за правата на човека и арестите и уволненията на десетки хиляди хора от всички сектори само по подозрения за връзки с Гюлен продължават ударно всеки ден, и в невиждани мащаби.
От друга страна, Борисов наистина няма никакъв полезен ход в тази ситуация. Нито има какво да предложи /бежанските центрове у нас са пълни и той се е замислил за ново финансиране при евентуалното нарастване на мигрантския поток/, нито знае и има какво да направи на практика, за да предотврати нашествието от клетниците. Което е страшно. И то ни поставя в лакейска позиция. Но в позицията на слуга на много господари – хем с Турция да сме добре, хем и с Европа, и с Русия /щото, нали и такъв президент си търсим, удобен на всички/.
Но пък господарите си имат тежки разногласия помежду си, а Борисов, горкият, е по средата, че и посредник – след Турция той лети за Берлин, където ще докладва пред канцлера Ангела Меркел и премиерите на Австрия, Хърватия и Словения.
Той се представи като доброто момче още при първото си посещение там през януари 2010 г., а колегата му Ердоган /тогава премиер/ само дето не се разплака, че Европа не иска Турция в семейството си, а тя толкова много го иска.
Шест години по-късно е почти същото, с тази разлика, че Ердоган върти на пръста си цяла Европа покрай сделката за реадмисията на бежанците и заплашва да отвори границите, и да залее Стария континент с тях. А този път Борисов ще бъде използван като пощенски гълъб, който трябва да прелети с исканията на Босфора и да ги спусне на четворката.
За което неминуемо ще получи полагащите му се „конграчулейшънс“, а ние ще се озъртаме уплашени по Лъвов мост и планинските пътеки. Вероятно още в самолета Борисов ще се похвали и с договорености в сферата на газовите доставки, защото „хъбчето“ би го заковало във властта за дълго.
Цялата ситуация обаче никак не е спокойна, напротив, извънредна е, и не е време за пиар, популизъм и чупка в кръста пред големите, нито пък за ролята на оплаквачка или жертва. Просто е – реформа в цялата система за сигурността, но не става само с ядене, иска и акъл.
БГНЕС ——————–
Вилдан Байрямова е кореспондент на БГНЕС за Кърджали и региона.
Прочети още на: http://sh.st/VqAb0
