ГЕРБ иска да запази властта си, като панически се опитва да не допуска капка вода да препръска над лодката.
Преследването на краткосрочна стабилност обаче посява дългосрочна нестабилност, коментира Иван Бедров.
На 16 октомври цялото ръковдство на ГЕРБ ще бъде в Търговище. Градът ще бъде поредната спирка от националната предизборна обиколка на управляващата партия. Откриването ще бъде на 9 октомври в София, закриването – на 4 ноември в Пловдив. Слоганът е „Работим в интерес на гражданите“. Готово е графичното оформление, утвърдена е визията за предизборните плакати. Одобрена е и концепцията на партията за предизборните активности в интернет и социалните мрежи. Щабовете са мобилизирани. Всичко е готово. Нещо да липсва?
Да, най-голямата партия в България е последователна в избора си да не предлага избор. Изборите за президент са подготвени да приличат на снимка за спомен от селски панаир, където реалността е предварително изрисувана върху дебел картон, а в средата е оставена кръгла дупка, в която всеки да постави главата си. Сега дупката чака в последния момент нечия глава да бъде поставена и, при непроменени външни условия, България да се сдобие с президент. Обяснението за такова поведение са не толкова самозабравяне, надменност, доверие в собствената машина за избори, колкото и тези отговори да имат основание, а страхът, че всяко потрепване на въздуха може да събори неустойчивата „къща от карти“, която Бойко Борисов и ГЕРБ са изградили досега. Затова първостепенната задача сега е времето да бъде спряно до 6 ноември.
Борисов и само Борисов
Независимо кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ за президент, кампанията вече започна и в центъра й са премиерът Бойко Борисов и неговото управление. Само в последната седмица примерите за това са достатъчно. Първо министър-председателят лично нареди да бъде уволнен шефът на „Гранична полиция“ заради сключен договор за превоз на мигранти с фирма на човек, който е обвинен за трафик на мигранти. Лично, в първо лице и от най-високо. Няма значение, че това е работа на министъра на вътрешните работи. Има страх. От някакво – какво да е – недоволство.
После, отново по препоръка на Борисов, ръководството на ГЕРБ нареди на пряко избрания кмет на столичния район „Младост“ да подаде оставка и с това да предизвика нови избори. Причината този път са протести на жители на квартала заради застрояване на зелени площи. Няма значение, че планът е бил утвърден още преди 7 години и че оставката на кмета не спира автоматично строителството. Няма значение и вотът на десетки хиляди софиянци, които пряко са гласували за този кмет. Има само страх от разрастване на протестите.
Как ще ги стигнем американците?
Борисов заръча да е „мъжкар”. И се започна…
България и краят на доктрината “по течението”
Не викайте генералите!
Така подаде оставка и главният архитект на Стара Загора, защото съпругата му се оказа проектант на жилищен комплекс в парка „Бедечка“, за чието спасяване гражданската борба се води от години. Няма значение, че ръководството на общината е било наясно с този факт предварително и действието идва чак след публикуването на информацията. Няма значение, че и тази оставка не спира автоматично строителството. Има само страх от още и още протести.
Паническата поредица бе овенчана от спирането на поръчка за над 2 милиона лева на Министерството на образованието и науката за “Изработка и доставка на рекламно-информационни материали и сувенири, свързани с осигуряване на информираност, публичност и визуализация при изпълнението на функциите на МОН”. Става дума най-общо за тефтери, шапки и запалки. Тук отново няма политика, принципи и последователност. Няма промяна на начина, по който властта прахосва част от публичните пари. Няма стабилизиране на институциите, които да могат да „прихващат“ подобни скандални сделки още в зародиш. Няма адекватно търсене на отговорност. Има само страх от шума, от недоволството и от потенциалните протести.
Иван Бедров
Докъде трябва да доведе това?
Нямаше нужда премиерът Бойко Борисов лично да сподели колко „изключително притеснен“ е от настоящата ситуация, в която се намира България. Нямаше нужда в поредица от изявления да сгъстява употребата на думи като „страх“, „опасност“, „война“. Действията му достатъчно ясно говорят за страха. Страх от неувереността, че следващият ход ще бъде отново верен и че той няма да се окаже не само грешен, но и фатален за сегашната конфигурация. Това става още по-видимо на фона на липсата на дългосрочна политическа визия. Няма посока, в която България да се движи. Няма цели, които да преследва. Няма принципи, към които да се придържа. Това отслабва управлението и самото управление дава знак, че знае това.
Засега обаче тази тактика изглежда дава резултат. Преиграването в левия спектър с кандидат за президент генерал, който засега говори предимно за излитане, приземяване, битки и сражения, както и безсилието на Реформаторския блок, правят сравнително лесна задачата с поставянето на нечие лице в кръглата дупка на онзи предварително изрисуван картон. Но да се разчита на такова разположение на силите е толкова жалко, нестабилно и безперспективно, че това със сигурност е ясно и на самия Бойко Борисов. Затова сега страхът е пръв другар, а задача номер едно е нищо да не помръдне в България до деня на изборите.
Не ме интересува кой ще е президент ако ще да е Дебелото леке. България е парламентарна република.
Интересуваме кога ще има предсрочни избори и кога най-после свестните в тази държава ще влязат в него , а това не са нито ГЕРБ, нито БСП, ДПС, Ренегати и Боклуци, патриоти идиоти разни или началните букви от азбуката.
Цялата тази пасмина трябва да бъде изхвърлена от политиката и много от тях натикани по затворите за корупция, за далаверата АЕЦ и т.н.
Читав политик минал през властта у нас няма. Няма леви, няма десни, а глутници които както се ръфат и ръмжат за кокала, така утре могат да управляват заедно.
Ами вижте “коалицията ” в момента или тройната коалиция преди ГЕРБ. Това не са хора на ценностите и принципите, а на интересите на наши и чужди корпорации , държави и мафии.
Всичко много вярно казано.
Но нека да не драскаме на повърхността, а да поровим малко за ПРИЧИНИТЕ:
КОЙ е отговорен за цялата тази пасмина?
Руснаците, американците, “соросоидите”, “либералите”…или може би Марсианците?!
Това са само част от обичайните отговори.
Нека да пробваме някаква нова теория – какво ще кажете за “българският народ” като цяло?! (в това число и Вие и аз, разбира се!)
Ако проявим тази самокритичност, може би ще ни помогне да видим корените на въпросната пасмина, които са: простотия, безочие, невежество, липса на елементарна култура, липса на образование, липса на респект пред живота на хората наоколо (особено на по-бедничките), липса на идея за това що е то “цивилизация”.
Докато българският народ не осъзнае, че тази пасмина, която го управлява е огледало на самия него, няма как да осъзнае и решението на проблема:
— Премахването на пасмината в парламента ще стане само след излекуването на гротескно болното общество;
и ВСЕКИ ОТ НАС трябва да допринесе за това! —
Ако ли не, диващината ще ражда все нова пасмина в парламента, а после същите тези диваци ще се оплакват, че имали калпави политици. Това е затворен механизъм от който няма излизане!
