Наречете го горчива ирония.
От една страна, немалкият брой източноевропейски имигранти се оказа една от основните причини по-голямата част от британците да гласуват за толкова радикално решение като излизането на страната от ЕС. От друга, още по-големият брой на всички, напуснали държавите си, създава достатъчно проблеми и на самата Източна Европа. Около 20 млн. души са си тръгнали от региона в посока Западна Европа и САЩ от падането на комунизма до днес, твърди доклад на МВФ, публикуван миналата седмица. Най-засегната е Югоизточна Европа (България, Румъния, Хърватия и Албания), където около 16% от населението към 1990 г. са емигрирали на Запад.
Миграцията всъщност е подхранила икономическия ръст на ЕС като цяло, но е намалила с 0.6 – 0.9 процентни пункта средния годишен ръст на страни като Албания, Черна гора, Румъния, Латвия и Литва в периода 1999 – 2014. Това предимно се дължи на загубата на работна ръка, както и на влошаването на уменията на работещите, съобщава още МВФ. Разбира се, тъжните констатации не променят причините, поради които източноевропейците предпочитат да емигрират – търсене на работа и по-добри кариерни възможности, на по-високи доходи и като цяло на по-високо качество на живот. А коригирането на някои от тези причини става с времето и по-трудно, защото голяма част от най-образованите хора, които биха могли да ги осъществят, вече не са в страните си. И връщането им е задача с повишена трудност.
Икономика на миграцията
Емиграцията на около 5.5% от населението на Източна Европа към 1990 г. е забавила икономическия ръст и наваксването на размера на доходите в региона с тези в Западна Европа. Като цяло 8 от 10 мигранти са избрали да се преместят именно в Западна Европа (предимно Германия, Испания и Италия). Извън европейския континент най-привлекателната дестинация е била САЩ (1 на всеки 10 мигранти). Най-неприятната последица от тази безпрецедентна по своя мащаб емиграция за източноевропейските икономики е намаляването на работещите и продуктивността, поради което спада и конкурентоспособността им, твърдят от МВФ.
Тъй като по-голямата част от емигриралите са в работоспособна възраст, се изкривява и структурата на населението. Това налага и преорганизирането на бюджетите, като се отделят повече средства за социални разходи спрямо БВП. И докато по-слабо образованите емигрират заради ниски доходи, висококвалифицираните са емигрирали и заради лошо качество на институциите и ниското качество на живот. При продължаващи мигрантски потоци БВП на човек от населението в балтийските страни, България и Румъния ще спадне с 4% до 2030 г., изчисляват още МВФ.
Разбира се, има значителни разлики между отделните страни. “Например около една четвърт от населението на Молдова е напуснало страната, докато полските емигранти са значителни като брой, но не и като дял спрямо общото население на страната”, коментира пред “Капитал” проф. Макс Споор, преподавател по икономически дисциплини в Erasmus University Rotterdam. Румъния, Литва, Латвия и България са другите държави освен Молдова с най-голям дял на мигрантите спрямо общото население.
Има значение, че голяма част от източноевропейските имигранти са емигрирали в други страни от Източна Европа – молдовци в Румъния, украинци в Полша и Русия, румънци в Унгария и др., което омекотява ефектите от емиграцията за тези страни. За страни като България обаче, където пристигащите имигранти са малко, последиците от вълните напускащи са по-тежки.
И нещо (почти) положително
Ако има някакъв плюс от икономическа гледна точка, това са изпратените пари от емигрантите. За много страни тези средства се явяват най-големите външни инвестиции, които в повечето случаи стимулират местното потребление и т.нар. финансово задълбочаване (размера на частните кредити или депозити към БВП), пише МВФ. В Молдова, Косово и Босна и Херцеговина делът на емигрантските средства спрямо БВП достига съответно 22%, 17% и 10% през 2014 г., показва доклад по темата на International Fund for Agricultural Development. Украйна, Полша и Румъния пък са страните, които получават най-много средства като обем. Така в източноевропейските икономики в ЕС се вливат всяка година 20.5 млрд. щатски долара мигрантски средства, а в другите страни от региона извън ЕС – 16 млрд. долара. Потоците идват предимно от Великобритания, Германия, Швейцария, Испания и Холандия.
“Позитивните ефекти са за самите семейства, които получават тези пари. Те се използват най-вече за подобрения на жилищата, донякъде за образование на децата, но много малко от тях се инвестират в бизнес. Това са най-вече моментни разходи, с малко значение за дългосрочното развитие на страната”, смята проф. Споор. Освен това, макар да имат известно положително влияние върху БВП, това е временно явление, тъй като средствата не помагат за създаване на работни места, а и самите емигранти изтеглят семействата си при тях на даден етап. Въпреки известната роля, която емигрантските пари играят в намаляването на бедността, те също така са намалили мотивацията на правителствата да извършват необходими структурни реформи, смятат от МВФ.
В търсене на решение
Отвъд задълбаването в песимизъм решението на пръв поглед е добре обмислена стратегия, с която Източна Европа да измисли как да си привлече емигрантите обратно и да смекчи ефектите от намаляващото и застаряващо население. Между 2011 и 2014 г. централноевропейските страни се заемат точно с това и финансират проект с името “За-връщане” (“Re-Turn: Regions benefiting from returning migrants”), припомня пред “Капитал” Габор Ладос, експерт по източноевропейска емиграция от University of Szeged. Стратегията не е особено успешна, но дава тласък на по-малки национални програми в региона. Например чешкото правителство е отделило около 19 млн. евро за програмата Navrat (“завръщане”), която е стартирала от 2012 с краен срок 2019 г., разказва Ладос. Тя предоставя стипендии за привличането на чешки учени обратно в страната. Подобен подход има и унгарското правителство – с програма, наречена “Движеща сила” (Lendület) с бюджет от 9 млн. евро, с която от 2009 г. Унгарската академия на науките подкрепя завръщането на млади унгарски учени. Гражданска инициатива в Унгария пък организира фондация “Върни се вкъщи” през 2010 г., като предлага подробна информация за документите и процедурите покрай завръщането, добавя унгарският експерт. Подобни програми имат и Полша, Словакия, Латвия, а също и България – през 2008 г. е приета Национална стратегия по миграция и интеграция, като една от целите ѝ е привличането на български граждани и чужденци с български произход за трайно установяване тук.
Въпреки че по-фокусираните планове, които си имат конкретна целева група (научни работници например), са по-успешни от грандоманските широкомащабни стратегии, които си остават на хартия, ефектът им все пак остава ограничен. За привличането на вече установилите се в чужбина емигранти е важно и нивото на заплащане в по-дългосрочен план, а не само краткосрочната стипендия. Според доклад на Innovation Union на ЕС страни като България и Румъния губят повече учени, отколкото могат да привлекат, именно заради ниските заплати в сектора.
“Дори да има специални стратегии, те са по-често неуспешни”, добавя проф. Споор. Според него бедността не е толкова основният фактор, от който зависи завръщането на имигрантите, а по-скоро неравенството и трудовият пазар. “Следователно към момента е по-вероятно повече полски мигранти да се приберат заради по-атрактивни възможности у дома, отколкото румънски (или български, албански или молдовски). Мигрантите ще се върнат обратно само когато техните страни просперират и им предлагат на тях и техните деца отлични възможности за работа и перспектива”, завършва той.
Да търсиш щастието си
Перспективите пред завърналите се емигранти обаче невинаги са отлични. Дори в даваната за пример Полша през 2008 г. те са били изложени на 2.5 пъти по-голям риск от безработица от немигрантите, а ако са живели в чужбина за по-дълъг период, тогава рискът да останат без работа у дома става дори 3-5 пъти по-висок, твърди проучване на Анака и Фихел от 2012 г., цитирано в доклад за справянето с източноевропейската емиграция на ОИСР. Най-трудно е било намирането на работа при завръщане на младите, които са напуснали Полша при завършването на образованието си и без опит на полския трудов пазар. Що се отнася до оптимистичната идея, че мигрантите ще донесат със себе си повече умения, 66% от завърналите се всъщност са работили в чужбина доста по-нискоквалифицирани работи от образованието, което са имали, тоест трансферът на умения няма как да се случи, добавят още авторите на изследването.
Освен икономическия аспект като фактор за завръщането на мигрантите Дейвид Бъртръм, социолог и експерт по международна миграция от University of Leicester, посочва и абстрактната идея за “щастие”. “Като цяло хората не стават по-щастливи от увеличаване на доходите си и миграцията като начин за получаване на по-високи доходи може да не се окаже изключение на този общ модел”, пише той в анализ за Oxford Journals. Както показва и примерът по-горе с Полша, често образованите мигранти не успяват да намерят работа, съответстваща на квалификацията им и понякога доходите им са под средните за страната, в която се намират. От друга страна обаче, голяма част от тях виждат все пак повече перспективи за себе си и децата си именно в новата си страна, тоест икономическите фактори все пак надделяват.
Според анализа на Бъртръм като цяло емигрантите не са станали по-щастливи, но това може да се влияе и от културните им особености, тъй като средните нива на щастие в Източна Европа са доста по-ниски от тези в Западна Европа. Много често обаче миграционните потоци включват и хора, които просто се присъединяват към вече емигриралите членове от семейството си. Това означава, че завръщането им обратно ще е доста по-трудно, дори и при добри икономически стимули или специални програми.
Макар трудно измеримото и определимо щастие невинаги да е в пряка зависимост от размера на доходите, то определено е свързано с чувството за икономическа сигурност за бъдещето, добрите условия за отглеждане на деца, перспективите за кариерно развитие, качеството на инфраструктура, здравна, образователна и социална система и др. Това означава, че правителствата на страните в региона трябва да поработят много по тези въпроси, за да успеят да привлекат обратно по-голяма част от напусналите. “Политиците обаче често забравят да помислят за това как нещата изглеждат през призмата на мигрантите. Те мислят за отделни политики и инструменти, а хората често не се повлияват от политики, които са в конфликт с целите им”, казва пред “Капитал” Дейвид Бъртръм. В този смисъл конкретните стратегии могат да имат своята полза, но в малки мащаби.
Препоръките на МВФ се въртят около подсилването на институциите и добрите политики, по-разумно използване на емигрантските средства – за инвестиции например, и пожелание разпределянето на европейските структурни и кохезионни фондове да взема предвид негативните ефекти на емиграцията върху икономическия ръст и необходимостта от настигане на Западна Европа. Впрочем надеждите, че Brexit ще върне източноевропейците у дома, са пресилени, смятат и Споор, и Бъртръм. За привличането им обратно е нужно много повече – благоприятна среда, чието изграждане иска дълготрайни усилия. А общото между тях и Великобритания е, че е много по-лесно да излязат отнякъде, отколкото да се върнат там.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika
