Държавата се е отказала от съвестта си, казват циркови артисти, препатили от автомафията
Още двама свeстни българи ще се откажат от българското си гражданство. Ако му пука на някой, нека обърне внимание защо става така.
Лилия и Христо са бивши циркови артисти, познати у нас и по света като Дует Славови. Хиляди пъти публиката е оставала без дъх пред техните акробатични каскади. Днес Христо преподава в Академията за цирково изкуство в Италия. Той и съпругата му работят отдавна там. Още са с българско гражданство, обаче казват:
„Решихме да приемем италианско. Държавата, в която сме родени, се е отказала от съвестта си.“
Защо мислят така?
През юли 2014 г. дошли в София за обичайната ваканция. Пътували със своя кемпер „Фиат Дукато“, който е техен дом, а не само кола. Животът на пътуващи артисти като тях обичайно минава на колела.
Разказват, че на 24 юли решават да се отбият в мол „Парадайз“. Паркират пред него, излизат след час и що да видят? – кемперът, а с него и цялата им покъщнина – мебелите, брачните халки, бижутата, наградите за цирково изкуство, снимките и всичките им документи са изчезнали безследно. Звънят на телефон 112. Автопатрул на Четвърто РПУ ги отвежда на разпит. За откраднатия фиат тип кемпер MIZAR 180 с италианска регистрация АК 884 МС и номер на рамата ZFA 23000005225130 е образувано досъдебно производство по чл. 346, ал.1 от Наказателния кодекс (НК).
Преглеждайки камерите на паркинга, полицаите забелязват, че Славови са следени от младеж, който, щом те влизат в мола, звъни по джиесем, пристигат негови авери и откарват нанякъде кемпера. Той е пуснат, както му е редът, за издирване, търсят го или пък не, обаче не го намират. След два месеца делото е спряно съгласно чл. 239 от НПК – апашите ги няма, както и плячката им.
На 21 март 2015 г. приятел на акробатите минава по улица „Лешникова гора“ в Драгалевци и вижда кемпер като техния в един двор, където са паркирани и други коли – БМВ, Ауди…Праща им снимка: този ли е, или греша? Кемперът е с други номера.
Този е! – съпрузите полудяват от радост. Сменяли са едно от стъклата, как няма да го познаят!
Справка в КАТ – София показва веднага, че кемперът е регистриран на името на Николай Георгиев Николов, живущ в Драгалевци, на улица“Нарцис“. Той е с криминално досие и прякор – Брус Лий, познат сред автокрадците в почти всички градове, както и в сектора „Противозаконни отнемания на моторни превозни средства ( МПС)“ – СДВР. Какво правят ченгетата от този сектор при това положение?
Първо, началникът им обяснява на приятеля на цирковите артисти колко е сложен техният случай. После подчинените му отиват на адреса, питат за Николов и оставят на сестра му призовка, ще рече на техен жаргон: „ Подготви се, че те работим“. Естественият резултат е, че разследването продължава над 2 години вече и не му се вижда краят.
Николов – Брус Лий реагира на призовката незабавно – явява се на 25 март като свидетел в полицията и представя надлежно документи за кемпера и произхода му: регистрационен номер СА 41 97 ХС, купен с договор от Георги Димитров Георгиев от Пловдив, снабден с голям талон за регистрация в КАТ – СДВР. Ченгетата изземат кемпера от двора на улица „Лешникова гора“, където вероятно автомафията държи склад. Другите коли, разбира се, вече не са там.
В представения от Брус Лий договор като предмет на сделка е посочена „каравана Фиат Дукато“, а не „кемпер“. Караваната за разлика от кемпера, не е МПС, а ремарке, което се тегли от МПС. Освен това концернът „Фиат“ никога не е произвеждал каравани, така че „каравана Фиат Дукато“ не може да съществува в базата данни на КАТ и следователно не може да се регистрира. Обаче карай да върви…В договора за покупко-продажба е вписан номерът на рамата й – ZFA23000005298627 . От документите, събрани по досъдебното производство, се вижда обаче, че това не е номер на рама на каравана и не е на кемпер, както се разбра, а на … микробус „ Фиат Дукато“.
Назначената по делото трасологическа експертиза доказва, че оригиналният номер на рамата на кемпера е изрязан и на негово място е присадена т.е. заварена планка с новия. Отделно представителството на „ Фиат“ в България уведомява писмено полицията: този номер съответства не на кемпера, а на микробус „ Фиат Дукато“ с първа регистрация в Германия.
Разпитани, Славови посочват десетки особени белези на откраднатия им автомобил – дупка от изгаряне на пода, пребоядисвания, ремонти, марки кухненски уреди и т.н. При огледа на иззетия от Драгалевци кемпер те – до един! – се потвърждават. Освен това автомобилът се отваря с техния резервен ключ, донесен от Италия. А уред, който се държи в уста от акробатите, е намерен в багажника. Вече капка съмнение няма! Само семейните ценности, дрехите и обувките липсват – обяснимо.
Въодушевени, артистите подават искане – да им се върне автомобилът! В него сочат, че той е единственото им жилище, че страдат от професионални заболявания и нямат пари за друго. Поради обичайната бъркотия в правоприлагането, по тяхното искане се произнася не наблюдаващият производството прокурор Ивайло Петров, а Марин Малчев от Софийска районна прокуратура: Твърдо не! В постановлението си за отказ той сочи факти, несъществуващи и в делото и в битието: Николов бил купил кемпера от лице на име Бойко от Перник, който бил починал вече (?!).
А процесният кемпер бил безспорно обявеният за издирване , но съгласно Тълкувателно решение №2/2014 г. по т.д.№2/2014г на ВКС имало спор за собственост между Николов и Славови, който трябвало да се реши чрез гражданско дело.
Окрадените да спорят с крадеца?!
Славови обжалват в Софийския районен съд (СРС), но съдия Мирослав Георгиев потвърждава постановлението. Житейската и правна логика изглежда е без значение. Тя сочи, че за да има спор за собственост на някаква вещ, би трябвало страните в спора да представят документ, доказващ правото им над нея. Брус Лий не е представил такъв документ – неговият договор е за покупка на каравана, а не на кемпер. Големият талон пък не удостоверява собственост, а само регистрация в КАТ.
Осем месеца минават преди да бъде разпитан продавачът Георгиев. Той разказва, че си купил от Германия микробус „ Фиат Дукато“ с номер на рамата като присадения на кемпера, регистрирал го в пловдивската Пътна полиция, ползвал го известно време, но катастрофирал с него и го продал на Николов спрян от движение. Разглеждайки на снимка кемпера от Драгалевци, той заявява: „Нито съм го виждал, нито продавал“.
Разпитан е и някой си Здравко Благоев, който по думите на Брус Лий бил упълномощен от него да закара автомобила за преглед и регистрация. Благоев заявява, че е направил това, но с микробус „Фиат Дукато“. А кемперът? Той му бил непознат.
Има ли някой, който да не разбира стореното от апашите? За да го документират, разследващите можеха да направят запитване до пловдивския КАТ и да получат отговор какъв автомобил е регистрирал Георгиев там. И по-лесно е даже. Документите по регистрация на всеки автомобил, отчислен от Пловдив се изпращат служебно в КАТ-София, където е зачислен и от тях е видно какъв е той.
Но разследващите не са ги и погледнали. Нито са разпитали катаджията, който е издал големия регистрационен талон- какъв автомобил му е показан, какво описание му е направил и съвпада ли то с описанието в договора за покупко – продажбата.
Едно е ясно, въпреки бездействието на органите по правоприлагането: Брус Лий няма документи за собственост върху фиата. Затова на 8 декември 2015 г. артистите отново пишат молба – върнете ни го!
Този път прокурорът Петров се произнася и пак така: Налице е спор за собственост, Славови да си търсят правата чрез дело по реда на гражданско -процесуалния кодекс (ГПК)! И макар, че еднаквостта на намерения с издирвания кемпер е вече доказана, той назначава още две експертизи – автотехническа и морфологическа.
Най-лесният начин едно разследване да се протака май е назначаване на експертизи до откат – нали разследващите не плащат от джоба си на вещите лица!
И новите експертизи са категорични – това е един и същ автомобил.
Дознателят по делото Илиев призовава Брус Лий за разпит. И тогава – вижте какво се оказва – той бил задържан междувременно за друга кражба. На 2 февруари 2016 г. двамата с Иван Райков – Патицата отмъкват в Драгалевци джип „Мазда“, бягат и са арестувани след гонка от полицейските командоси на „Кобра“.
Докато им слагат белезниците, те оказват яростна съпротива. Поканен да излезе от килията, за да участва в очна ставка по делото за кемпера, Брус Лий отказва. Има право. Правата на човека преди всичко, нали така?
На 11 април 2016 г. дознанието е изпратено за становище на прокурор Петров. След два месеца той образува дело срещу Николов. Най-сетне, да. Но да не мислите, че е за кражба! Не. За вещно укривателство – укривал крадения кемпер, та затова.
Какво, като ченгетата от сектора по автокражбите разпознават в него младия мъж, заснет от камерите да следи Славови в апашката операция? Те не са разпитани като свидетели за това.
Не че разследването е водено формално и повърхностно, както би казал някой магистрат. То не се води, събира прах. Разделено е на две – за кражба срещу неизвестен извършител и за укривателство срещу Брус Лий.
Разбира се, най-лесният начин да не свършиш една работа е да я разделиш на половина и да я оставиш за по-нататък. Що се отнася до кемпера, той също е оставен – зад оградата на жандармерията във Врана.
Там гние под дъжда, докато собствениците му – бездомни нощуват в празен фургон, даден им по милост от общинарите на Верона.
От годините на соца те изглежда са запомнили оная фраза на Максим Горки: „Човек – това звучи гордо“.
Перифразират я днес, докато описват усещанията си от всичко ставащо. „Крадец – това звучи гордо в България“.
Едно определение на Софийски районен съд от 15 октомври 2015 г. допълва сагата. Съдията Мирослав Георгиев потвърждава постановлението за отказ да бъде върнат кемпера на Славови.
Той необяснимо и изненадващо приема точно обратното на доказаното по делото: че пловдивчанинът Димитров от Пловдив е продал на Брус Лий точно този кемпер, а не микробус, катастрофирал и спрян от движение.
И още нещо парадоксално: този съдия нямал право да се произнесе по претенциите за собственост на окрадените хора, това право имал друг съдия и то от същия съд, само че след завеждане на гражданско дело от тяхна страна.
Това дело ще бъде двуинстанционно и ще продължи поне три години и то при условие, че Брус Лий се явява редовно, а не го шиканира с типичните бандитски шмекерии.
Предвидимо е, че през това време от кемпера в жандармерията ще остане един ръждив скелет – …и за паметник на калпавото ни правораздаване няма да става.
На какво ви прилича всичко това? Не ли на законосъобразна покана към всички пострадали от някой крадец – да потърсят „правилния начин“ за мотивиране на прокурорски и съдийски решения? Ако не го намерят – да си водят дела до второ пришествие. Ако не щат пък – прав им път към терминал 2!
По-малко българи, по-малко проблеми.
Автор Анна Заркова 
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5670602
