На 15 юли 2016 г. една група сред Турските въоръжени сили направи опит за военен преврат. Начело със столицата Анкара и Истанбул в редица градове войници блокираха улиците.
Началникът на Генералния щаб на армията беше взет за заложник от превратаджиите. Метежниците обградиха полицейски участъци, мостовете над Босфора, сградата на турската държавна телевизия TRT и затвориха голяма част от пътищата.
Президентът Реджеп Ердоган, премиерът Бинали Йълдъръм, както и бившият президент Абдуллах Гюл и бившият премиер Ахмет Давутоглу отправиха призиви към гражданите да защитят демокрацията в страната и те излязоха по улиците, за да застанат с телата си пред танковете, скандирайки „връщайте се в казармите”.
Гражданският протест и намесата на полицията в крайна сметка накара превратаджиите да отстъпят. Така превратаджиите, които искаха да окупират властта и да свалят президента Ердоган, го направиха още по-силен. Гражданите не се подчиниха на обръщението, прочетено от името на военните по държавната телевизия, а послушаха държавните ръководители и излязоха на площадите. Това поражда два въпроса.
Първо, идва ли краят на военните преврати в Турция?
Второ, възможно ли е неуспешният опит за преврат на 15 юли да поощри други подобни опити?
Вероятността за това зависи от настроенията във военните среди, разбира се. Но след този опит за метеж такова организиране сред военните въобще няма да е лесно. Истината е, че за да се раздели Турция със съмнения от този род там трябва да се нормализира състоянието на демокрацията, човешките права и свободата на словото. Защото анализатори и политолози отдавна говорят и пишат, че в Турция е налице де факто граждански преврат.
С други думи, Ердоган, който дойде на власт чрез избори и управлява страната от четиринайсет години насам наложи едноличен режим в Турция. Това особено се засили след събитията в парка „Гези” през 2013 г. И докато продължава едноличният режим на Ердоган, Турция все повече се отдалечава от демократичните ценности, обществото се разделя и поляризира.
В резултат на тези политики турското общество бе разделено условно на четири групи – светския елит, който изповядва идеите на Ататюрк; кюрдите; алевитите и консервативно настроените сунити, подкрепящи главно Ердоган и партията му. Разбира се, най-многобройни са привържениците на Ердоган – около 50 на сто, които гласуват за него, но на другата страна на везната стоят още толкова, които изповядват коренно противоположни възгледи. Ако турският президент не промени езика на разделението, противопоставянето между отделните групи ще продължава. Следователно ще се покачва и напрежението вътре в страната.
Прогнозите са, че след неуспешния опит за преврат Ердоган ще втвърди още повече политиката си. Впрочем още в първите си изявления той отново хвърли вината върху т.нар „паралелна държава” и турския интелектуалец Фетхуллах Гюлен. Така той до голяма степен отклонява вниманието на обществото върху друг субект, за да не се търси сметка за неговите провали в политиката.
От около три години насам медиите в Турция са под тотален контрол и никой не оспорва политиките на властта. А това лиши от критично мислене народните маси, които гласуват за Ердоган. От друга страна, твърденията, че Фетхуллах Гюлен е замесен в този опит за метеж са крайно смехотворни, тъй като той е познат главно като ислямски мислител и учен, който никога не е имал амбиции в политиката. Но най-важното, което трябва да отбележим в случая е, че няма никакви доказателства срещу Гюлен, досега съдът винаги го е оправдавал. При все това, преди около месец в отговор на журналистически въпрос говорителят на Белия дом Джон Кърби заяви, че според САЩ движението на Гюлен категорично не е терористична организация.
Турция сега се нуждае от мир и стабилност. Това трябва да осигури правителството и президентът Ердоган. Но съдейки по намеренията, които той споделя в последните си изявления, сякаш се очаква обратното – още повече авторитаризъм и ограничаване на свободите. Това няма да е добре нито за икономиката, нито за мира и спокойствието в страната. Според Хакан Аксай опитът за метеж е оставил след себе си един кървав експеримент и разделена Турция, която умува каква поука да извлече от този експеримент.
Аксай смята, че турското общество е разделено главно на хора, които ненавиждат Партията на справедливостта и развитието; опозиция или псевдоопозиция; милиони привърженици, които подкрепят ПСР; граждани, които излизат на улицата, за да защитят властта; и самата власт. „Сега след неуспешния опит за метеж ПСР ще предприеме редица амбициозни мерки, за да затвърди властта си.
Впрочем властта беше „прекалено силна” от гледна точка на демократичните рамки, в които трудно се побираше, а отсега нататък ще надува още по-големи мускули и ще всява страхопочитание.
Само че властта, която не беше напълно предвидима дори когато беше прекомерно силна и сега е изправена пред същите проблеми като терора, военните действия, икономическите трудности, бежанците, разделението в обществото и езикът на омразата, непредвидимите обрати, които се случват по време на прехода към „едноличен режим” и които стопяват както парламентарната система, така и ПСР.”, заявява Хакан Аксай. Въпросът е дали имат алтернатива Ердоган и неговата партия.
Ако допуснем чисто хипотетично, че той и партията му загубят властта, тогава кой ще ги замести?
След парламентарните избори на 7 юни 2015 г. опозиционните партии показаха, че не успяват да се обединят помежду си. От събитията в парка „Гези” насам напрежението в Турция не се понижава и в страната се предприемат доста рискови политики. Но е трудно да се прогнозира какво би се случило с Турция, ако стане промяна във властта, която не е била включена в сметките.
БГНЕС ———————–
Мехмед Юмер, главен редактор на в-к „Заман” – България. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.
Прочети още на:http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4445479/
