Ледена епоха? Каква ледена епоха?
Помирението на Москва с Анкара се движи със спиращи дъха темпове. В Кремъл вече мечтаят как да извадят Турция от НАТО.
Ръководителят на руските националисти Владимир Волфович Жириновски умее като никой друг да защитава резките завои във външната политика на Кремъл.
Веднага, след като през ноември 2015 г. Турция свали руски бомбардировач на границата със Сирия, и Кремъл обяви предприемане на наказателни мерки, партията на Жириновски изкара свои привърженици пред турското посолство в Москва. Демонстрантите хвърляха картофи по фасадата на сградата и камъни по прозорците.
В телевизионно интервю Жириновски нарече президента Реджеп Тайип Ердоган „турския Хитлер“. Всичко това отдавна е забравено. Откакто Ердоган все пак се реши да поднесе извинения, Москва и Анкара започнаха да се сближават с ускорени темпове. Стопанинът на Кремъл за няколко дни отмени забраната за внос на турски стоки. Туроператорът TEZ още от 1 юли отново изпраща руските отпускари в Анталия. Само за няколко дни Турция отново зае водещо място в списъка на най-популярните места за почивка сред руснаците.
След като беше свален руският Су-24, Кремъл забрани чартърните полети до Турция. Както беше казано, не като отмъщение, а изключително поради „съображения за сигурността“ на руските почиващи. Разговорите се подновиха Независимо от това, че напоследък зачестиха терористичните атентати в Турция, и съвсем наскоро десетки загинаха при терористичен акт на истанбулското летище, Кремъл забрави за своите съображения във връзка с безопасността.
А Жириновски? Той отново се надява на изпълнената с дупки памет на своите привърженици. Да, случи се със самолета. Да, имаше и „турски Хитлер“: Турция скоро ще „напусне НАТО, ще влезе в (ръководения от Русия – бел. ред.) Митнически съюз и ще ни стане по-близка, отколкото братска Белорусия“. Това трябва да вбеси Запада, прогнозира Жириновски.
Това, разбира се, е твърде много. Турция и Русия в миналото са водили една с друга дванадесет войни, без да се брои Студената война между члена на НАТО Турция и Русия. И двете страни са регионални съперници: в Черно море, Кавказ и Близкия изток. Но и двете страни се държат сега като млади влюбени.
В края на юни в продължение на 40 мин. Ердоган и Путин говориха по телефона – за първи път през последните повече от шест месеца. Преди това Кремъл демонстративно не отговаряше на телефонните обаждания от Анкара. След това министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу замина за руския черноморски гр. Сочи. Там той разговаря с „нашите руски приятели“ и с „моя приятел Сергей“, имайки предвид външния министър на Русия Сергей Лавров.
През това време администрацията и на двете страни усилено работи, за да бъде определена датата за среща между Путин и Ердоган. Това би могло да се случи по време на форума на върха на Г-20 през септември в Китай, но както се допуска, е възможно и по-рано. От един момента насетне в руско-турските отношения всичко отново стана възможно.
Възможни последствия за НАТО Московският в. „Независимая газета“ научи от дипломатическите среди, че двете страни в момента водят преговори дали Анкара ще разреши руски самолети да прелитат над турска територия. Това значително би облекчило снабдяването на руските Военно-космически сили в Сирия. Засега руската авиация е принудена да облита турското въздушно пространство през Азербайджан и Ирак. Подновяването на приятелските отношения между Русия и Турция може също така да повлияе върху проекта на НАТО.
Румъния се застъпва за това, алиансът да изпрати за дълъг период от време военни кораби в Черно море. Изпълнението на този план не може да бъде осъществено без активната подкрепа на Турция. Експертът по Турция Павел Шилков от Москва предполага, че напрегнатата вътрешнополитическа ситуация ще принуди Ердоган да се съобрази с Москва.
Военните операции срещу кюрдите в източната част на страната и терористичните действия на ИД окончателно превърнаха „Турция в страна във военно положение,” каза Шилков. През последните шест месеца от тази година при 49 терористични акта в Турция загинаха над 250 души. Поради това Анкара удвои военните разходи. В такава ситуация може да бъде полезен всеки приятел.
/БГНЕС ——————–
Бенямин Бидер, сп. „Шпигел“.
Прочети още на:http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4443184/
