Брекзит беше посрещнат от политическите наблюдатели, политолози и представители на властта у нас с недоумение и с обяснения, демонстриращи непознаване на истинските причини за решението на британските граждани. Обясненията, които ни се предлагат, се свеждат до това, че случилото се е резултат на ксенофобия, национализъм, популизъм, лъжи и подвеждания на хората.
Също така, че британците са лесно манипулирани и в края на краищата са се оказали глупави, защото “за една нощ Великобритания загубила 20 пъти, колкото им е вноската от ЕС – близо 20 млрд. евро”.
Истината е далеч по-друга. Битката за излизането от Еросъюза се води от много месеци, и ако от страна на привържениците на Брекзит е имало пресилване на факти, то такова се наблюдаваше в пълна сила и от правителството на Камерън и видни поддръжници на оставането в ЕС. Правителството задели 9,3 млн. паунда за изпращане на листовки на 27 млн. британски домакинства с обяснения защо трябва да се гласува за оставане в ЕС.
В политически план Камерън имаше също превъзхождаща подкрепа- зад него освен влиятелна част от консервативната върхушка, застана и лейбъристката партия, докато лидерът на Брекзит Борис Джонсон бе подкрепен само от Партията за независимост на Найджъл Фарадж.
Камерън получи мощна подкрепа от такива държави като Испания, която заплаши, че ще затвори границата на Великобритания с “незаконно окупирания” Гибралтар, от Франция, която предупреди, че ще бъде прекратен договорът от 2003 г., разрешаващ британски граничен контрол пред тунела в Кале, а германският финансов министър заяви, че Брекзит ще е “отрова” за търговските връзки на Острова със страните от ЕС. Даже Барак Обама се включи в общия хор, като заяви, че Брекзит ще нанесе вреда на НАТО.
Рамо на Камерън дадоха и такива страни от Британската общност като Канада, Австралия и Нова Зеландия. В отговор, привържениците на Брекзит изтъкнаха простичкия, но убедителен факт, че Норвегия не е член на ЕС, но има процъфтяваща икономика и отлични търговско- икономически отношения с страните на ЕС на базата на сключени договори и споразумения, нещо, което може да постигне и Великобритания. И въпреки страховитите сценарии за последиците от напускане на ЕС, британците гласуваха за излизане от Общността.
Кои обаче са основните причини, довели до Брекзит?
На първо място това е проблемът с имиграцията. Много от имигрантите във Великобритания работят в сивия сектор, срещу ниско заплащане под официалния минимум, което води до безработица сред коренното население. Националната здравна система изпитва сериозни трудности да осигури безплатна медицинска помощ на ежегодно пристигащите стотици хиляди имигранти. Притокът им вдига и цените на наемите. Великобритания изплаща детски помощи на над 40 000 деца на имигранти, преживяващи в родните си страни. Камерън направи опит да договори с ЕС отстъпки по отношение на имиграцията, но не успя да постигне твърд ангажимент от Брюксел.
Трус на острова предизвика и сделката на Меркел с Ердоган, според която Турция трябва да бъде приета ускорено в съюза като на първо време турците получат безвизов режим. В английските медии беше веднага посочено, че това ще даде възможност,на който пожелае от 72-та милиона турски граждани, да се пресели във Великобритания.
Друга важна причина, която тревожеше и особено дразнеше жителите на Великобритания, беше контролът на ЕС върху местната съдебна система. Британските съдилища не можеха да депортират нелегални имигранти, извършили престъпления, защото някои от тях заживяваха на “семейни начала” с коренна британска жителка. Брюксел забраняваше депортирането им, за на не бъде нарушено правото им на семеен живот.
Правителството беше принудено да отмени чл. 44 на антитерористичния акт от 2000 г., даващ правото на полицията да спира и обискира заподозрени, защото Европейският съд постанови, че този член нарушава правото на уважение на личен живот. Евросъдът даже блокира първоначално екстрадицията в САЩ на радикалния проповедник на джихад Абу Хамза, който след това беше осъден на доживотен затвор за тероризъм. Брюксел се намесва и диктува на Лондон правила и по отношение на данъчната политика на страната и в различни области на икономиката.
Гняв сред населението предизвика и едно ограниченията от страна на Брюксел – каква и колко риба може да ловят жителите в рибарски селища. Подобни примери са многобройни и главният аргумент на Борис Джонсон и привържениците им е, че независимо от евентуалните икономически последици суверенитетът на нацията няма цена и не може да бъде ерозиран и подкопаван от чиновници в Брюксел, които даже не са избрани, а са назначени. Англичаните, които са най-голямата общност в Обединеното кралство, са особено чувствителни на тази тема. Те се отнасят с подозрение към Германия и Франция, които заемат доминираща позиция в ЕС.
Не е вярно също, че кралството получава повече от ЕС, отколкото внася. За 2015 г. Великобритания е платила 13 млрд. паунда и е получила обратно 4.5 млрд. паунда по разни програми. С други думи е субсидирала ЕС с 8.5 млрд. паунда, които според привържениците на Брекзит биха могли да бъдат похарчени в страната за образование, здравеопазване и в областта на стимулиране на икономиката.
Така че да не подценяваме британците, и по-специално англичаните. Те не са в никакъв случай по-глупави и по-лесно манипулируеми от нас.
Антон Гицов
