Проф. д.ик.н Нина Дюлгерова,
историк международник
Думата “изненада” съпътства всичко, което се случи след Брекзит. Всеки ден жителите на ЕС се изненадват от това, което им се поднася в политически, дипломатически и медиен план. Всички бяха убедени, че референдумът на Острова ще подкрепи оставането в ЕС. Това не се случи. След това започна много бързо да набира скорост подписката с искане до британския парламент за втори референдум.
Изненада беше, че ЕС изобщо не е готов на политическо, дипломатическо, икономическо и на чисто организационно ниво за задействане на клаузата за излизане на която и да е държава от ЕС. Доказателство за неподготвеността на ЕС е и фактът, че от 28 юни най-накрая започнаха в тази политическа реторика да цитират член 50-и от Лисабонския договор.
Дотогава никой не коментираше как и защо ще се осъществява този механизъм, но всички бяха единни, че през следващите две години няма да има някаква коренна промяна в ситуирането на Великобритания в ЕС.
Както Лондон, така и ЕС, са на един сложен кръстопът. Не трябва да забравяме, че ЕС отказа много категорично на Шотландия да започне самостоятелен процес на оставане в ЕС. Това е индикация, че
никой не иска разделяне на Обединеното кралство
В резултат на това съм склонна да приема, че отказът на Борис Джонсън от борбата за власт е свързан с ярко противоречие между резултатите от Брекзита и реалността във Великобритания и нейното бъдеще. А то не е свързано всъщност с намеренията на Борис Джонсън и неговите привърженици. Явно, както той, така и неговите съмишленици не могат да доведат битката за отделянето на страната от ЕС до победен край.
Индикация за това е фактът, че едно от решенията на срещата на високо равнище на ЕС беше, че ще се настоява Великобритания, ако иска да има достъп до единния европейски пазар, да не спира свободното движение на жители на ЕС до Острова. Спирането на мигрантския поток беше едно от основните искания на привържениците за излизането на Великобритания от ЕС. Така че тази идея може и да не сработи. На практика противоречието бизнес-общество остава в пълна сила.
Още на 25 юни предположих, че може да се стигне до втори референдум, чиито резултати да оставят Великобритания в ЕС. Тази врата не е затворена. Представителите на европейските институции коментират, че Лондон по-бързо трябва да излезе от ЕС. На практика се оказва, че и Великобритания, подобно на ЕС, не е готова за подобен драстичен и брутален по отношение на нея обрат. Когато се заговори, че Тереза Мей е най-вероятният наследник на досегашния премиер Дейвид Камерън, много ясно се обяви, че тя е привърженик на оставането на Великобритания в ЕС.
Това означава, че тя е искрена и най-последователна в това, което ще извърши, и в момента големият въпрос е свързан с количеството гласове в нейна полза. Ако Мей спечели, то трябва да получи гласовете на Джонсън, който беше ярък противник и всъщност носител на Брекзита. И това е поредният политически парадокс.
Ако Мей спечели, не само вярвам, че до края на годината няма да задейства член 50-и от Лисабонския договор, но се очертават два варианта. Единият – британският парламент да реши да не приеме резултатите от референдума. Вторият – да тръгне в процедура на втори референдум. А има и още един момент – факторът време.
До декември толкова много неща ще се случат, че просто този резултат няма да е актуален и само ще остане в аналите на ЕС. Виждаме едно нетърпение от страна на европейските институции, но и изтрезняване и осмисляне от страна на Великобритания. В случая ще се стигне до запазване на статуквото. Но това може да се коментира само тогава, когато Тереза Мей заеме поста на Дейвид Камерън, макар че ако той остане, той също няма да задейства тази клауза.
Не е маловажен и следният момент – страната, която иска да напусне, трябва да задейства чл.50. Ако не го задейства, статуквото се запазва. ЕС няма да инициира подобен ход по силата на Лисабонския договор. В ЕС брюкселският език, който всички чиновници владеят до съвършенство, отдавна е доказал, че се разминава много с реалните процеси. Тук ще наблюдаваме същото и тенденциите ще доведат до определения предсказуем за мене край – запазване на статуквото.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА
