Подкрепяме плана на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ще се постараем максимално да работим по него, заяви министър-председателят Бойко Борисов през 2014-а, малко след като бе анонсиран мащабният план за инвестиране на 315 млрд. евро в икономиката на общността.
Вдигнатата от него топка бързо бе поета от вицепремиера Томислав Дончев, който смело отбеляза, че България ще кандидатства с предложения за няколко милиарда евро по Механизма за свързване на Европа. И набързо начерта поредица от проекти, с които ще се пробваме, като акцентира основно на инфраструктурата – изграждането на магистралата от София до граничния пункт “Калотина”, скоростните пътища Видин – Ботевград и Русе – Велико Търново, както и жп линиите Карнобат – Синдел и Русе – Варна.
Инициативи на стойност над 1.6 млрд. евро. Впоследствие към тях бяха притурени и проектите за модернизация на жп отсечките Волуяк – Драгоман (168 млн. евро) и Костенец – Септември (184.6 млн. евро), както и за изграждане на ERTMS-система за управление на движението по жп направлението София – Перник – Радомир – Кулата (62 млн. евро).
За наше най-голямо съжаление обаче тази голяма кошница остана почти празна. Преди дни Европейската комисия обяви списъка със 195 транспортни проекта, които ще получат финансиране от близо 6.7 млрд. евро. Според официалното съобщение те ще допринесат за цифровизацията и декарбонизацията на транспорта, като одобрените начинания ще получат 85% от необходимото им финансиране. Решението на комисията все пак трябва да бъде официално одобрено от Координационния комитет по Механизма за свързване на Европа, който ще заседава на 8 юли 2016-а.
И какво се получи? Уж са големи приятели Юнкер и Бойко Борисов, все се целуват и се прегръщат, ама в инфраструктурата от общо 10 предложения от България са одобрени само три – и то за скромната, предвид първоначалните ни претенции, сума от малко над 154 млн. евро. Единственият одобрен железопътен проект е Костенец – Септември, за който Брюксел ще ни отпусне малко над 151.15 млн. евро.
От Еврокомисията съвсем правилно са оценили аргументите, че отсечката е част от коридора Ориент – Източно Средиземноморие и в сегашното си състояние “затапва” трасето, тъй като няколко участъка не отговарят на техническите стандарти за пътнически и товарен транспорт. Както и че модернизацията ще насърчи използването на интермодален транспорт, ще подобри околната среда и ще подобри качеството на предлаганите услуги и тяхната безопасност.
Одобрено е и финансиране от 2.175 млн. евро по програмата SESAR за научни изследвания в областта на управлението на въздушното движение, чиято крайна цел е разработването на ново поколение система за управление на авиотрафика в Европа. А последната българска инициатива, получила зелена светлина, е за подобряване на информационните системи по речните водни пътища. Тя е “спонсорирана” с 326 хил. евро.
С две думи, пак се провалихме, защото не можахме да предложим достатъчно значими за общността проекти. Дори и бегъл поглед на публикуваните 195 предложения показва, че отново сме на опашката. За сравнение, Румъния има одобрени 11 от общо 17 проекта за 519.3 млн. евро.
Влезлите след нас в Евросъюза хървати също са се справили по-добре – те имат 12 от общо 17 предложения за 306.9 млн. евро. Чехите ще реализират 26 проекта за почти 590 млн. евро, словаците имат 13 инициативи за 507.5 млн. евро. Дори евробунтарите от Унгария имат цели 16 проекта за над 809.6 млн. евро, а на Полша са одобрени 17 проекта за над 1.9 млрд. евро.
