Във връзка с проведеното обсъждане на 2 юни /четвъртък/ от 17,00 ч. в заседателната зала на КАБ Пловдив на ул. „Петко Каравелов“ №21 ет.5., организирано от Камарата на архитектите Регионална колегия град Пловдив за Идеен инвестиционен проект за седем обекта от централна градска част на Археологически резерват гр. Хисаря (Нов пешеходен мост, свързващ двете части на улица „Гладстон” и паркова среда; Парк с фонтан „Голата жена” пред ресторант „Ротонда” и част от улица „Димитър Благоев”; Булевард „Иван Вазов”, участъка от ул. „Димитър Благоев” до Южната порта („Камилите”); Улица „Димитър Благоев”, участъка от бул. „Иван Вазов” до ул. „Крепостна” и прилежащите паркови пространства; Булевард „Иван Вазов”, участъка от бул. „Христо Ботев” до ул. „Димитър Благоев”; Улица „Антична” и улица „Генерал Тодор Марков” с прилежащо паркова пространство; Улица „Гладстон”, участъка от бул. „Иван Вазов” до пешеходния мост, от моста до бул. „Генерал Гурко” и част от ул. „Крепостна”), Ви предоставям протокол от архитектурното обсъждане и писмо от Регионалната колегия Пловдив на Архитектурния съвет до инж. Пенка Дойкова, Общински съвет гр. Хисар, НИНКН-София, Министерство на Културата, САБ – Пловдив, арх. Константин Колев.
Следва публикуване на резултатите от общите ни усилия.
ланд. арх. Галина Рачева
ПРОТОКОЛ
От дискусионна среща на ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ към КАБ-РК – ПЛОВДИВ, проведена на 02.06.2016 г. от 17 ч. в офиса на РК
Обект на дискусията:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ “ГРАДОУСТРОЙСТВЕНА КОНЦЕПЦИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕН РЕЗЕРВАТ ГР. ХИСАРЯ“
Присъстват 43 членове на КАБ, поканени в сайта на Колегията, журналисти от местни медии и специално поканеният автор – главен проектант на обекта арх. Константин Колев от София.
Представител на администрацията – в т. ч. Гл. архитект на община Хисаря – не присъстваха на срещата. Заседанието се ръководи от арх. А. Топалова / председател на обществения съвет на КАБ-РК Пловдив /. Подробен протокол се води от арх. М. Томова.
Арх. Топалова откри срещата, като изтъкна ,че за първи път една община публикува онлайн и поставя на широко обществено обсъждане важен за бъдещото изграждане на гр. Хисаря проект , което Колегията от Пловдив приветства / с надежда този пример да се последва и от други общини/.
Цел на срещата – дискусия е, отчитайки уникалността и характера на град Хисаря дa реализира Участие на експертния потенциал на КАБ в повишаване естетическите, функционални и социо-културни качества на градската среда, като предостави на Общината – за информация – протокола на срещата с изказаните становища.
Срещата протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
-
Представяне на проекта по част архитектура от водещия проектант арх. Константин Петков Колев – доклад експозе с визуализация
-
Дискусия по проекта
-
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА ОТ АРХ. К КОЛЕВ:
Идеята да се направи представяне на проекта лично от автора се е наложила в следствие на множество негативни отзиви от различни колеги на сайта на Община Хисаря, което според автора е следствие на недостатъчна и непълна информация за обхват на проекта, на пълното му съдържание и основна идея, така общината е публикувала само няколко визуализации от фаза идеен проект заедно с обяснителна записка. В момента обаче вече е възложена разработка на технически проект.
Изложението на арх.Колев започна с кратко представяне на проекти и реализации на проектантската фирма, спечелила обществената поръчка за обсъждания проект.
Основната концепция на архитект Колев – стилова еклектика от съвременен и исторически период, което е съвременен и често прилаган подход в подобни проекти.
Обектът е минал през процедура на обществена поръчка през 2014г, още тогава се е зародила идеята за нова транспортна връзка – мост между стара градска част и нова застроена предимно с хотели, което впоследствие се е трансформирала в пешеходна връзка.
Според автора спецификата на заданието за проектиране е изработено от община Хисаря и недопуска никаква намеса в съществуваща архeология, като разкриване, реконструкция или реставрация на такава.
Създават се нови зелени зони с настилки, пейки, осветление , съвременни нови инсталации и комуникации, успоредно се появяват нови транспортни и пешеходни връзки.
-
Новото строителство – пешеходният мост в стил на стари „римски“подобни постройки, по същата причина довършителен материал на моста ще е естествен камък. Съществуващ в момента зелен масив ,оставащ под моста ,ще се преобразува в озеленени алеи с пешеходни настилки от естествен камък с пейки и други малки архитектурни форми ситуирани заедно с около 1700 кв. м. водни площи , като каскади, фонтани и водни огледала.
В основата на пешеходния мост от към източната страна се образува съгласно заданието – нов ресторант заедно със необходимата инфраструктура: довеждащи комуникации, осигурена достъпна среда чрез асансьор и паркинги. Предвижда се ограничаване на достъп на транспортните средства в централна градска част , заедно с предложени – 2 варианта за отклонения на автомобилното движение в АР..
СЛЕД ПРEДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА СЕ ПОСТАВИХА СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:
-
Имало ли обществено обсъждане на въпросния идеен проект?
-
Отговор на арх. Колев – не е разполага с информация за такова обсъждане.
-
Има ли съгласувателно писмо от НИНКН, какво е съдържанието му?
-
Отговорът на арх. Колев: Проектът е съгласуван с НИНКН със забележки за отстраняване – в момента не разполага със съгласувателни писмо и забележките, затова няма как да го предостави.
-
Има ли фаза градоустройство за новото строителство, какви са заложените градоустройствени параметри, интензивност на застрояване и минимален процент на озеленяване?
-
Отговорът е: Възложеното проектиране не включва фаза градоустройство , няма възможност да ни запознае в момента със точните градоустройствени показатели на засегнати с проектирането територии.
-
ДИСКУСИЯ ПО ПРОЕКТА:
-
Изказване-реплика на арх. Христо Гинев:
-
Възмутен съм от стилистиката. Нищо относно историческата епоха!? …………….
-
Коментар от арх. Петър Петров:
-
Потресен съм от проекта !Гр. Хисаря е един от малкото градове, който не е съсипандо сега. Примата определено е Римският град, не е 30-те години. Имитирането, като „Класицизъм“, препращане към стил, силуети или детайли от предишни епохи е било разпространено преди 200г/Виоле ле Дюк/ – сега обаче не е актуално и направо абсурдно като теза. При съвременните строителни технологии, се отнасям изключително негативно към прилагане на старите допотопни техники, ако не са част от оригинален исторически контекст.
-
Тук ясно се проследява разрушаване на автентичната среда чрез подмяна с не дотам подходяща имитация.
-
Всички детайли са неудачни – осветлението е предложено с напълно различен тип осветителни тела, настилките са в различни стилови и форми и от най – различни материали.
-
Виждам само забавление на млади архитекти, напълно необяснима е липса на връзка със съществуваща археология.
-
Не е осмислен потенциалът на съществуващата градска среда, който би могъл прекрасно да се доразвие и да се надгради.
-
Специално за моста: Препратката към миналото не е сполучлива, не е логична. Подменени за визии на епохите, което се разминава със реставраторските практики. Кулата на моста е под всякаква критика – дори не може да се каже че е препратка към каквато да е конкретна историческа среда.
-
Изказване на арх. Румяна Пройкова – многогодишен проектант и експерт в областта на опазване и социализиране на паметниците на културата:
-
Кой е създал заданието?В този вид то е абсолютно некоректно, недопустимо е за археологичен резерват.
-
Ако има в България „Античен град“ със цялостно запазена система от крепостни стени – това е Хисаря.
-
Ключова дума за Хисаря е АРХЕОЛОГИЯ. Цялостно свързани или сигментирано необходимо да бъдат създадени експозиционни прозорци. Запазване на археологичната структура, включваща ротондите, форуми, запазени са подиуми, в които е имало наличие на статуи – всичко това е свидетелство на цялостна антична структура, която обаче в момента напълно се унищожава от ново предложената градска структура, а би трябвало да е водеща. Наблюдаваме създаване на абсолютно нова конкурираща пешеходна връзка, доста не елегантна, за която не намирам никакво основание. Този подход е в разрез със методологията. По – добрите практики предлагат по – дискретна съвременна намеса. Археологията може да бъде акцентирана много – добре със зеленина. Тук добре е да се направят изследвания на историческата забележителност „Южната порта“, да се изследва вътрешната стълба в западната кула за достъп към горната площадка.
-
Местата за хранене: Не поддържам масивното и тежкото, нека да са леки и уютни. Не са на място и ЗООПОДНИ атракции.
-
Ландшафтен архитект Денка Тодорова-работила повече от 50 години / от 1957г./ за зелената система на гр. Хисаря:
-
Смятам концепцията за несъстоятелна. Огромната и слабост е липса на задание за изследване и подчертаване на археологичната даденост. Това повече прилича на дипломна работа , непримерена шарения.!
-
Преди годините Хисаря беше пустиня, взети са дълготрайни мерки за промяна на климата като облагородяване на града с овощни градини и реализация на дългогодишна концепция за цялостно озеленяване на града. Всичко това в предложения проект се унищожава. Имам написано становище и не го променям.
-
Хисаря е уникален град, има нужда от закрила. Всичко предложено в този проект е в пълен дисонанс със съществуващата среда.
-
Водните площи – са пълен абсурд .Начинът на събиране на водата за тях е недоказуем, няма такива количества, невъзможно скъп, предложеното за водоизточник дере – няма такъв капацитет и не виждам доказателства за обратното. Голяма част от вината има и общината – не биваше да одобрява проекта в този вид. Да не говорим за патетичната възможност общинският съвет да одобри последващ строеж, това ще унищожи всичко което прави град Хисаря неповторим и привлекателен туристически обект.
-
Коментар от арх. Васил Василев –
-
Във всеки проект се спазват следните принципи:
-
Методологията
-
Цели на проекта
-
Приоритети за постигане на целите
-
В дадения случай имаме за основа четирите градообразуващи фактора:
-
Минералните източници
-
Зелената система която се е изградила през годините, която обаче не включва реки. Реката или мост като препратка към нея не е характерен за местния пейзаж елемент.
-
Наличие на забележителна археология,която е емблематична за Хисаря и е немислимо да бъдат направени стъпки за заличаването и или омаловажаването и.
-
Хисаря е не само археологичен резерват но и действаща жилищна структура. Важно е тази уникална симбиоза да бъде запазена.
-
Към всичко казано до тук мога да добавя:
-
– че заведението ми прилича на ракетна капсула. Няма така търсено общуване с природа, нито връзка с външните пространства.;
-
-няма нищо по забележително за Хисаря – течащата изворна вода!?
-
-при изпълнение на пешеходния мост с ширина 6 метра, ресторанта с инфраструктурата, каскадите и водни огледала – напълно се затрива създадената с многогодишни грижи зелена система – многообразните растителни традиционни видове, не се вижда с какво ще бъдат заменени;
-
-не се вижда археологията – основна привличаща международен културен туризъм; -не са намерени малките прозорчета или друга целесъобразна връзка с уникална археологична среда;
-
А в същност има ясно изразени природни дадености и археологичната структура.
-
Реплика от арх. Мария Стоянова.
-
Впечатлена съм от „амебообразните форми“ , проследявам ги в настилки, и в водни площи !?
-
Също така се срещат по три вида от всичко: три вида улични осветителни тела, три вида материал за настилки? Няма спокоен фон. Проследява се препратка към увеселителен обект тип ДИСНЕЛЕНД.
-
Реплика от арх. Величко Куртев.
-
Ако този проект не се случи градът ще спечели
-
Всичко създава усещане за АТРАКЦИОНИ за привличане на туристи, не е допустимо третиране на историческата среда по този начин.
-
Хисаря има идентичност, която не бива да бъде принизена от проектиращи архитекти само с мисълта за привличане на туристи.
-
Ландшафтен архитект Валентин Маринов.
-
Драстично премахване на съществуващата растителност , която е неизбежно при изпълнението на моста и водните площи под него, заедно с инфраструктура към ресторанта и самият ресторант ЩЕ УНИЩОЖИ КЛИМАТА за това има разработени становища.
-
Пешеходното пространство проектирано като градински център, не е подходящо за растителността, също така и за пешеходни движение.
-
Коментар от Арх. Марина Томова:
-
Всеки проект се базира върху логика, има ли логика да пренебрегнеш всичките дадености които правят град Хисаря уникален? Туристическият поток отдавнаподминава бетоните,дори ако те са някаква историческа реплика. Търсенето е насочено към истински неща като: автентична археология, естествен природен ландшафт и растителни видове. Тук имаме това заедно с безценна минерална вода –изключително съчетание. Заданието от общината е повърхностно, но проектирането е задължено да се базира върху забележителностите на обекта , като ги подчертава.
-
Не виждам никаква материална, туристическа или културна функция в пътечки и водни огледала или още един ресторант. Създават се безлични във всяко отношение и абсолютно чужди архитектурни силуети. Утежнявате бетоните на пешеходен мост имитирайки форми от римско време, но се отказвате от тях в осветителните тела, пейки и шадраваните. Всеки детайл е случаен , от амебообразни форми на водни площи или някои настилки да пълна симетрия на ветрилообразното стълбище ли ресторанта. Всичко това навява мисъл за работа изпълнена от студенти, необременена с никакви експертизи. Не може това да се приложи към Хисаря – град популярна международна туристическа дестинация и част от българско културно и историческо наследство.
-
Реплика от ландшафтен арх. Галина Рачева:
-
-Това което виждаме не е естествена среда.Растителността също не е естествена
-
–Мостът унищожава всичко, да не говорим за багерите по време на строежа му: заличен е естествен релеф, заличена е естествена водна среда и прекрасната паркова среда съществуваща в момента.
-Без коментар оставям и останалите елементи от проектирането, а да не говорим за бюстовете около „Символа на Хисаря“.
Реплика от арх. Хубена Салджиева:
-
Проектът не бива да бъде реализиран в този вид
-
Да бъде прекратен и възложен наново въз основа на истински конкурс и широко обществено обсъждане, както и експертни препоръки и допълнения към заданието за проектиране.
Дискусията приключи в 19.30ч.
Председател на Архитектурния съвет на КАБ-РК Пловдив
/арх. Антоанета Топалова/
Протоколчик:
/арх. Марина Томова/
