– Не искам да ставам крал… Не мога ли да кажа “не”, чичо Шарл… Защо да не мога?
– Засега ми идват наум две причини. По-късно ще се сетя и за още няколко. На първо място ще ти кажат, че Франция има нужда от теб. Никой досега не е успявал да устои на подобен аргумент… Когато кажат на някого, бил той стар, болен, глупав, уморен, циничен, мъдър или дори опасен за бъдещето на своята страна, че родината му има нужда единствено и само от него, той ще се отзове дори ако се налага да го закарат на носилка до трибуната и едновременно да положи клетва и да вземе последно причастие. Не, не виждам изход за теб. Ако ти кажат, че Франция има нужда от теб, загубен си. Можеш единствено да се молиш и Франция да не е загубена.
Зададат ли се избори и се сещам за този откъс от „Краткото царуване на Пипин IV” на Стайнбек. Много точно – никой не е успявал да устои на този аргумент.
Ето например бившият цар Сакскобургготски. В някои среди има съмнение, че родината има нужда от него и може да го призове. И той не е готов да й откаже.
Господ здраве да му дава и дълги години живот, но не бива да крием, че точно при него възможността за сливане на мероприятията по даване на клетва и вземане на последно причастие съществува. На 80 г. е и, ако е рекъл Господ, ще завърши мандата на 85 г.
Всъщност в тази възраст е трудно да се гадае кой кого… Но това си има и добрата страна. Както написахме на друго място, инконтиненцията ще е напълно закономерна и оправдана, а не без всякаква причина, както обикновено става.
Но мисля, че родината не е опряла до Симеон. Вече не.
Забелязал съм, че у нас кандидатите рядко имат търпение да изчакат родината да ги призове. Сами се предлагат. Дори нещо повече, налитат към поста като мухи на…
Няма да довърша това сравнение, Стайнбек не се е осмелил и аз няма. Всеки българин е готов да се нагърби с тежката участ да управлява държавата. От колегата Бежански съм запомнил поговорката: “Птичето, преди да клъвне камъчето, си го мери на дупето”. Щото, нали, въпросът не е само да го глътне… Но ние не мерим. Гълтаме и после му мислим.
Досега комай не съм срещал българин, който да не е готов да ни управлява. Таз готовност нашият народ явно я поема с майчината си коластра: “Излезте на улицата – пише Алеко Константинов – и попитайте първия срещнат минувач: “Желаете ли да станете българский княз?”, отговорът в девет от десет случая ще бъде положителен”. И по негово време хората са били така готови.
Та желаещи бол, но кой от тях ще бъде посочен, още не може да се каже. Имаше един екстрасенс някъде из телевизиите, който врачуваше в ефир. И като му зададат някой по-засукан въпрос, отговаряше: „Нямам база данни по този въпрос”. Та и ние нямаме база данни кои ще са кандидатите на различните партии. Фабулата, естествено, ще се върти около кандидата на ГЕРБ, който, ако го има, е скрит дълбоко в секретната секция на премиерската глава.
Второстепенната фабула ще е около евентуален общ кандидат на левите сили, който към момента е по-скоро невъзможен, отколкото нещо друго. Затова сега можем само да разсъждаваме кой няма да е кандидат за президент – било защото не може, било защото не трябва. Комкат ни с информация кой е отпаднал от хит парада. Премиерът Борисов каза: „Цветанов няма да е кандидат, няма да са и много други хора”.
Значи, Цветанов няма да е. Него специално можем с пълно основание да го разглеждаме и в графата „не трябва да е”.
Цветанов е един много добър пример какъв не бива да е един президент – и като образование, и като манталитет, и като изказ, ако щете! Той за всеки случай е в постоянна готовност, но шансът му се мери със стойности от дясната страна на нулата.
Росен Плевнелиев също няма да е. Борисов разправя, че го поканил да обсъдят кандидатурата му, но Росен го поставил пред свършен факт. Отдавна свършен, ако питате мен. Договорили се за опция „през някой следващ мандат”. Трай, коньо…
Няма да има следващ. Плевнелиев стигна до края на себе си, политическото себе си. Каквото можа, даде на партията и родината.
Склонен съм да му призная големите усилия, които положи за откъсването на България от руската орбита, но не съм единодушен по отношение на резултата. Политиката му убеди убедените и отблъсна голяма част от колебаещите се.
Разбира се, не е като да не знаем, че в битката с Голиат Давид има единствения шанс подло да го цели с прашката в окото. Освен това Плевнелиев трябваше да преодолява наследството на Първанов. Който така ни омота в енергийния си „Голям шлем”, че вече десетилетие ще стане не можем да се откачим.
Следващият, който няма да е президент, е кметицата Фандъкова. Не чух кога и през чии уста родината я е призовала, но тя побърза да откаже. Фандъкова е нужна на партията в общината, защото иначе някои важни партийни касички ще останат без надзор, а и по-голяма беля може да стане. Като кмет Фандъкова изкачи върха на своята (не)компетентност и всяко издигане оттук нататък ще е обида и за нея, и за нас.
И Томислав Дончев побърза да отхвърли хипотетичната номинация. Изобщо в ГЕРБ с такава скорост се дистанцират от възможността да бъдат номинирани, че не ми остава друго, освен да си помисля, че се страхуват да не минат път на Борисов.
Той май още не е решил твърдо to be or not to be. До известна степен съм склонен да го приема за президент. На този пост ще бъде малко по-безопасен. Но тогава ще възникне въпросът за наследника му на премиерския пост. Въпрос, който може да разцепи ГЕРБ по линията „Цветанов”. Линията „Цветанов” е като линията „Мажино”. Не може да бъде превзета, може само да бъде заобиколена. Но нямам идея кой и как ще убеди Цецерон, че не е годен да оглави правителство. За президент не става, за премиер не става… За какво става тогава?
Малко е странно, но нанопартийката АБВ най-много се напъва да глътне непомерното камъче. „Кандидатът на АБВ, разправя Първанов, трябва да бъде доказан държавник и да бъде избираем. Познавам хора от АБВ, познавам и личности от партиите, с които преговаряме, които отговарят на тези два критерия”.
Огледалце, огледалце…
Каквото и да говори, явно още таи надежда, че ще може да преодолее чл. 95 (1). Изнамерил конституционно тълкувание, че може и да потрети.
Някои юристи от Пазарджишката школа, например Екатерина Михайлова, смятат, че Конституцията е категорична – не може! КС ще каже дали може, или не може. Аз мога да кажа само, че не бива. Първанов е друг ярък пример за кандидат, който „не трябва”. Освен тежненията си към Русия, които граничат с национално предателство, той има и много други работи да обяснява.
От „симитлийска гора” и узбекските архари, през Мариана Попова (Трипера го смятам за долна клевета и затова не го споменавам!) и парвенюшкото влечение към лукса, та до апартаментите и главозамайващия бизнес старт на синовете си.
Изобщо при Първанов има „едно минало, което е зараснало накриво”, казано с поетическата метафора на Руми Симова. „А кривото не може да стане право и туй, що го няма, не се брои…”
Колкото до „държавниците” от партиите, с които АБВ преговаря, то те са например Любен Дилов. Наистина доказан държавник. Малко търговски ориентиран, но те всички са такива. Държавник, доказан дори на европейско равнище, е и Слави Бинев. Познати и доказани държавници са и Румен Йончев, и Борислав Китов от Народен съюз, земеделецът Спас Панчев. Много са. Проблем може да възникне само от това, че и ние ги познаваме.
В АБВ има някои, като Ивайло Калфин например, които при един снизходителен подход могат да минат за държавници, поне знаят за какво става „на въпрос”, както казва Цецерон. И АБВ ще има някакъв шанс, ако издигне Калфин. На предишните избори той стигна почти до финала. Всъщност Стефан Данаилов често казва, че не той е бил с Калфин, а Калфин с него.
И в това има голяма доза истина. Ламбо избута тандема до върха. И се чудя защо Корнелия го направи свой заместник в БСП. Възможно е да е решила, че на първо време има нужда от уморен и послушен заместник. Но дали пък това не е подготовка за издигане на неговата кандидатура за президент? То ще е лудост, но няма да е първата…
Неясна е политиката и на нанопартиите от Реформаторския блок. Те се провалиха на зрелостния изпит и сега седят на голямото кръстовище, нещо като „Петте кьошета”, и се чудят кой по кой път да хване.
Вероятно ще издигнат поне двама кандидати – един на РБ-Управляващи и друг на РБ-Опозиция. Дали ще са Зеленогорски и Радан Кънев, ще е интересно само за някой особено дребнав дописник.
Само заради изчерпателността на изложението, но не и поради значението им, ми се ще да спомена още няколко имена на хора, които няма да са. Татяна Дончева заяви по телевизора, че щяла да се кандидатира, но имала няколко условия.
“Ако тези условия не са налице, аз не бързам. Виждам, че никой не бърза. Това е като бягане на дълги разстояния.” Та тя възнамерявала да тича с общата група и на финала да ги скъса. Ама да тича. По-добре за здраве да тича, ама тя си знае…
Слави Трифонов също няма да е. И не трябва. Той е просто нереализираният астрален близнак на Борисов.
Неслучайно навремето са замислили ГЕРБ заедно и още по-неслучайно са се изпокарали кой да води дружината. Слави е дори по-авторитарен от Борисов, а и не мисля, че е по-подготвен от него. Пък и трябва да го изберем заедно със сценаристите, кой ще мисли иначе.
Та така стоят нещата. Ще избираме котка в чувал. Три месеца преди изборите партиите още крият кандидатите си. Зер някой може да ги разпознае и да ни съобщи биографичните им потайности.
Ще гледат да ги пробутат набързо в последния момент. Както циганинът бърза да продаде стария кон, преди да завали и дъждът да му свали новата боя. Мисля, че е редно и ние да им върнем ресто в същите монети! Не ли?
http://pik.bg
Автор: Д-р Тони Филипов
