Откакто са се очовечили, хората са издигали в култ високата мобилизация на физическите, психическите и нравствените сили на своите себеподобни.
Захваналият се с публично оценявана дейност рискува здравето си, ако не я изпълнява успешно, тъй като става обект на масово неодобрение и дори охулване, които неизбежно пренапрягат защитните сили на организма.
На заседание на Министерския съвет вицепремиерът Румяна Бъчварова оспори правилността Нешка Робева да бъде предложена за орден „Стара планина“ за принос към българската култура.
Да са я предложили за заслуги към спорта. Самата Бъчварова нямала нищо общо с „духовност редом до Николай Бареков … с най-пошлата политика в последните години“.
Очевиден тук е политическият мотив. Високопоставената гербаджийка не е отчела същественото в случая обстоятелство, че точно нейната партия комфортно се възползва от депутатите, влезли в парламента като кандидати на Барековата партийка.
Робева отказа да бъде награждавана и така морално цапардоса не само управляващите, но и цялата политолигархия, тежко компрометирала през годините наградните практики в държавата.
Какво им орденското на днешните ордени, култура ли е спортът, има ли духовност в него – тези въпроси се появиха след конкретната активност на МС. Немалка част от министрите, и вътрешния в частност, несъмнено са влизали в часовете по физкултура през училищните си години.
Знаят и за културизма едно-друго. Сult и ur означават „преклонение към светлината“. Откакто са се очовечили, хората са издигали в култ високата мобилизация на физическите, психическите и нравствените сили на своите себеподобни.
Физическата култура безспорно от хиляди години е неразделна част от човешката култура. Защото са забелязали пряката връзка между физическата и умствената активност, схванали са и зависимостта между системните и организирани телесни движения със здравословния начин на живот.
Според големия психиатър Зигмунд Фройд думата култура „…характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкият род се е отдалечил от животинските ни предшественици, и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения“.
Робева има своя безспорен принос в тези посоки от 50 години насам. А дали е духовна тази й дейност? В публицистиката, културологията и дори (!) в социологията като „духовност“ обикновено се определят обединяващи обществото начала, изразени във вид на морални ценности и традиции, концентрирани в различни религиозни учения и практики, в множество образци на изкуството, в системите за възпитание на децата.
Във футбола и някои други масови спортове има световни и национални феърплей класации, възпитаващи младежта към усвояване на правилата за получаване на одобряеми и неодобряеми постъпки, за успешна социализация.
Дълбоко присъщи на човешката духовност са състезателността и стремежът към победа в посока на смислена самореализация. „Здрав дух в здраво тяло“ е кристалната мъдрост, оставил за потомците римлянинът Ювенал.
Да припомним, че през 2004 г. Ахмед Доган заяви, че се отказа от ордена “Стара планина” като протест срещу даването на същото отличие за бившия главен прокурор Васил Мръчков.
За него си е бил прав да откаже да се подреди в един строй с някого. Така е поставен въпросът за истинското значение на понятието „орден“ не като нагръден знак, а като членство в почетна група, свързана с общ обет, общи отстоявани ценности и общи цели, събрани и по определен ред.
Орден Древната наша „орда“ означава точно ред. С този произход са и „ордер“, „орднунг“, „ординатор“ и др. През 1348 г. по време на Стогодишната война английският крал Едуард ІІІ учредява рицарския Орден на жартиерата. С цел да обвърже по-силно най-важните рицари на кралството. По устав в него броят на живите рицари не може да бъде повече от 24 души и досега се спазва. Дълбокият смисъл на ордените се е съхранил и досега, макар те да са позагубили военната си съставляваща.
Главното са духовната компонента, посвещаването чрез тържествен ритуал, принадлежността към тясна елитарна общност с голям брой сходни характеристики на отделните членове.
В този дух са думите на Илиана Раева: „Грозно, позорно, срамно за пореден път. Толкова недоразвити гърди са закичени, че този медал е абсолютно опорочен като значимост, като се има предвид какви хора получиха такива ордени, което е позор за тази държава.“
Защо Бъчварова зорлем и за пореден път се набута в скандална история, от която излиза с морални и политически щети? Не е само тя в обществения живот у нас през последните години.
Понятието здраве включва не само физическа, но също психическа и социална съставляващи, която и да е нездрава, скоро започват да страдат и другите.
Захваналият се с публично оценявана дейност човек рискува здравето си, ако не я изпълнява успешно, тъй като става обект на масово неодобрение и дори охулване, които неизбежно пренапрягат защитните сили на организма.
Неспособният, неподготвен или отвън възпрепятстван в отчетливо забележима степен да се справя управленец губи самоконтрол, започва да си изпуска нервите, да проявява словесна агресия към критиците си и към просто несимпатичните му.
Не по-малко опасна е незабележимата до определен момент автоагресия. Примери колкото щете сред представителите на политолигархията, чиито отличителни черти са тежко необоснованото кариерно издигане, социалната и личностната некадърност за държавническа дейност и хищният мерак за бързо нагушване чрез власт.
Всичко има своята цена, на суетата е особено висока.
http://www.trud.bg
Д-р Илия Илиев
