Те ежеминутно раждат политическа нестабилност и затлачват ключови сектори с неспособността си за реални реформи!
„Калинката е лакомо и хищно бръмбарче…”
Така пишеше в онзи научнопопулярен „Албум за растения и животни”, който мнозина от поколението на 60-те и 70-те години на ХХ век помним. За съжаление през последните години понятието „калинка” навлезе в политическия език и практика на родната ни действителност, но в един доста мутирал и далеч по-нелицеприятен вид.
Ако първоначално „калинка”-та в управлението беше символ на неподходящи и некадърни чиновници, назначени по партийна линия, то в днешната управляваща конфигурация тази мутация придоби още по-лоши черти.
Става дума за цели партии калинки. Малки партии, които кретат около изборната бариера, но държат не просто „златен пръст”, а цели златни десетопръстия върху необходимото мнозинство в парламента.
Накацали върху ГЕРБ, те консумират власт, за да раждат скандал след скандал и да устройват роднините си до десето коляно на сладки държавни службици.
В този смисъл направо да пожалиш ГЕРБ докъде са се докарали – денонощно да се занимават с претенциите и капризите на златните десетопръстия на партиите калинки.
Шегата настрана, но малките партии, които участват в управлението с мандата на ГЕРБ, ежеминутно раждат политическа нестабилност и затлачват ключови сектори с неспособността си за реални реформи. Почти без изключение.
Лакоми за власт и алчни за назначения и ресурси, някои от тези партии калинки, вместо да разширяват обществения фундамент на управлението, го стесняват до рамките на политическото сектантство и примитивния реваншизъм.
Това с особена сила се отнася до Реформаторския блок. Чуйте внимателно! С едва 6-7 процента от гласувалите РБ държи повече от 50 на сто от реалната власт в правителството и висшите държавни институции.
Припомням – отбрана, здравеопазване, образование, външни работи, икономика, ДАНС. Да прибавим зам.-министри, политически кабинети, областни управи, енергийния регулатор и множество бордове на държавни фирми… И вместо реформи – скандал след скандал и имитация след имитация.
Разбира се, не е луд този, който консумира власт, а този, който му я е предоставил на тепсия въпреки волята на избирателите. В случая вината е изцяло на ГЕРБ, които, след като останаха далеч от самостоятелно мнозинство, явно решиха да впримчат здраво малките партии, за да си осигурят безметежен мандат. Но нарушиха ключово правило в политика – власт се упражнява в параметрите, които суверенът е дал.
Няма как да имаш 15-20 депутати и в същото време толкова много министри и власт, защото ако избирателите са искали да бъде изпълнена програмата на Реформаторския блок, то щяха да им дадат мнозинство. Азбука!
След като изборните резултати очевидно показват, че няма обществена подкрепа за политиката на РБ, то да им дадеш толкова власт е тежка политическа грешка, която генерира хронична нестабилност и блокаж в управлението.
Свидетели сме точно на това. Уж големи приказки за здравна реформа, а вместо това скандали, корупционни ваксини и реално ограничаване на народа от достъпната здравна помощ за сметка на богатите. Уж образователни реформи, а всъщност упражнения по безродие в учебните програми, насочване на държавни средства за издръжка на децата на богатите в частните училища за сметка на държавните, в които са децата на народа. И разбира се, „реформаторски” апетити за усвояване на 1 000 000 000 еврофондове за наука.
Уж суверенна държава, а дипломацията е поверена на „реформатор”, чиято крехка трудова биография създава впечатление за чужди зависимости, а дейността му като външен министър само засилва това впечатление.
Уж реформа на МВР, а вместо мерки за повишаване на качеството на разследващата дейност виждаме предимно бакалски сметки за орязване на социалните придобивки и достойнството на българския полицай. И прочие.
Корпоративната структура, нарекла се БДЦ, пък е другото златно десетопръстие в днешния парламент, което поне по външни белези крепи управлението срещу задкулисни услуги, сделки, а вероятно и още нещо.
АБВ уж все е несъгласна с нещо, ама и с топ не можеш да ги накараш да излязат от властта и от управляващата неолиберална коалиция. „Патриотите”, от своя страна, често вдигат пушилка, но няма как да излязат от образа си на сателит на една власт, която храни топло отношение към режима на Ердоган в Турция.
Заедно с това всяко от златните десетопръстия, които крепят правителството, е заредено с тежки вътрешни противоречия. В РБ те вече се проявиха в гротесков вариант – управляваща „опозиция”. От ПФ се чува ръмжене по линията ВМРО-НФСБ.
АБВ се мята между левите си заявки и неолибералното си властово битие. БДЦ е нещо като нищо. Въобще – вместо стабилно мнозинство имаме мнозинство на сделките, което не гради за България, а кърпи собственото си оцеляване във властта.
Още при създаването на това правителство в доклад на Института за модерна политика беше обосновано предупреждението, че мозаечният характер на мнозинството ще се окаже коалиция заради самата власт, а не за реални промени в интерес на българските граждани.
В подобна конфигурация не е възможно прилагането на солидна управленска стратегия, а само ситуационно отиграване на проблеми и палиативни мерки. Вече живеем в този сюжет. И ще го живеем, докато парламентарната конфигурация е такава.
И колкото повече наближава краят на мандата, без значение дали 4-годишен или предсрочно прекратен, толкова повече партиите калинки ще рекетират ГЕРБ.
Своеобразна бухалка на този рекет са и файтон протести от организирани щурмоваци, от които явно г-н Борисов го е страх до такава степен, че е достатъчно и 20 човека в нарушение на закона да блокират движението на Орлов мост, а зависими медии лъжливо да го представят за „гражданското общество”, за да изпълни той всичките им претенции без обществена дискусия, без да се чуе мнението и на други, в повечето случаи далеч по-многобройни или обосновани в исканията си обществени групи и среди.
Може би е странно, но е факт! Бедата е, че всичко това създава изключително лош модел на управление, който понякога, дори и без да иска, робува на групови интереси, зад които най-често прозира корпоративно задкулисие, а не служи на широкия обществен интерес.
Борислав Цековhttp://www.trud.bg
