Тази седмица бомбардировачи Су-24 профучаха над американски ескадрен миноносец в Балтийско море. Руските самолети не са носели нито ракети, нито бомби. Посланието: Какво правите тук вие, американците?
В Южно Китайско море американски самолети летят над, а американски бойни кораби плуват в териториалните води около островчетата, твърди Китай.
В Южна Корея американски войски провеждат всяка година военни учения като предупреждение към Северна Корея, която изпитва ядрени бойни глави и ракети с голям обсег на действие, които могат да достигнат Съединените щати.
Базираните в Бахрейн американски бойни кораби се конфронтират с ирански подводници и ракетни кораби в Персийския залив. През януари малък съд на американския флот заседна на ирански остров. Иран разреши на 10 американски моряци да си ходят в рамките на 24 часа. Но войнствените искания за отмъщение от страна на САЩ вече бяха започнали.
И все пак, във всеки от тези региони не са заплашени жизнените интереси на САЩ, а интересите на съюзници, които няма да пристъпят към собствените си отбранителни задължения, предпочитайки да ги оставят на Чичо Сам. И Америка започва да се огъва под тежестта на глобалните си задължения.
И след като нямаме претенции към скали и рифове в Южно Китайско море – като Виетнам, Тайван, Малайзия, Бруней и Филипините – защо това е наша работа? Ако тези скали и рифове са толкова важни, че да рискуваме военен сблъсък с Китай, защо, вместо това, не наложим данъци върху китайските стоки? По-добре американските компании и потребители да платят цената на сблъсъка с Китай, отколкото американските войници, моряци и авиатори.
Нека Южна Корея и Япония изградят техните сили така, че да се справят със Севера, и да изпратят послание на Пекин: ако Китай не озапти ядрената оръжейна програма на Ким Чен Ун, Южна Корея и Япония ще изградят свои собствени ядрени мощности за сдържане.
Преди половин столетие Великобритания и Франция го направиха. Защо трябва ние винаги да възпираме и, ако е необходимо, да воюваме със Северна Корея?
И защо защитата на прибалтийските републики и Източна Европа е наша отговорност, на 8000 км. разстояние, а не на Германия, чиято икономика е къде по-голяма от тази на Русия?
Дори и през най-мрачните дни на Студената война американските президенти отказваха да предприемат военна акция в Унгария, Чехословакия и Полша. Когато Москва нахлуваше там, САЩ не правеха нищо.
Кога неуязвимостта на Източна Европа стана толкова жизненоважен интерес, че ние бихме рискували сега война с въоръжената с ядрено оръжие Русия, за да си я осигурим?
Съгласно член 5 на НАТО на атака срещу която и да е от 28-те държави-членки трябва да се гледа като на атака срещу всички. Но дали това е вид непопълнен чек, който трябва да бъде даден на Реджеп Тайип Ердоган от Турция, който преди няколко месеца нареди руски боен самолет, навлязъл над турска територия за 15 секунди, да бъде свален?
Наистина ли искаме да оставим на този хаотичен автократ възможността да ни въвлече във война с Русия? Когато Невил Чембърлейн през 1939 г. даде гаранции в случай на война на хунта полски полковници, които също така имаха преувеличено мнение за собствената си военна мощ и сила, каква работа свърши това на британците?
Америка не трябва да отписва прибалтийските републики или Източна Европа. Но ние трябва да изключим каквато и да е американо-руска война в Източна Европа и да ограничим американския отговор на руските действия там до икономически и дипломатически. Защото сигурният губещ от един американо-руски конфликт в Източна Европа ще бъде Източна Европа.
Америка започва да се огъва под тежестта на глобалните си задължения.
БГНЕС
Що се отнася до Иран американската разузнавателна общност – от 2007 до 2011 г. – съобщаваше с дълбока вяра, че те нямат ядрена оръжейна програма.
След подписването на ядреното споразумение с Иран 98% от иранския обогатен уран беше изнесен от страната; произвежда се не повече от 20% обогатен уран; реакторът в Арак, който може да произвежда плутоний, беше преконфигуриран и ядрените инспектори лазят из всяко съоръжение. Приказките, че Иран има секретна програма за ядрени бомби и изпробва междуконтинентални ракети идва, не е изненада, от същите приятели, които ни уверяваха, че Ирак има оръжия за масово унищожение.
Целта е една и също: паникьосана Америка да се впусне в друга война, много далече, срещу страна, която те искат да видят размазана. След края на Студената война през 1991 г. тази страна непрекъснато кърви и бавно банкрутира.
Сега сме надхвърлили потенциала си толкова, колкото Британската империя през 40-те години на миналия век. И също като тази империя, ние също сме провокирани от държави, които се стремят да увеличат тяхното място под слънцето – възкръсналите Русия, Китай, Иран.
И ние сме тормозени от фанатици, които ни искат от своята страна на света, която те искат да преправят в съответствие с визиите на собствените си вярвания и идеологии.
Време е за преоценка на всички гаранции в случай на война, които тази страна е издала от началото на Студената война, за да бъде определено кои, ако изобщо има такива, все още служат на американските национални интереси през 2016 г.
Съюзите, в крайна сметка, са трансмисионните ремъци на войната. Това не е изолационизъм. Това е поставяне на нашата страна на първо място и стоене встрани от войните на други хора. Това е патриотизъм.
БГНЕС ————-
Патрик Бюканън, известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.
През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата “Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?”.
Прочети още на:http://www.bgnes.com
