На фона на международната възбуда около разкритията за офшорната империя около Путин в Русия реакцията беше вяла. Част от обяснението е, че телевизионните канали, които са основен източник на информация за мнозинството руснаци, премълчаха историята. Частната, но близка до Кремъл РЕН тв например избра за акцент офшорните разкрития около актьора Джеки Чан, но не спомена нищо за Путин. В допълнение към информационното затъмнение идва фактът, че Кремъл представя “Панамагейт” като заговор на ЦРУ за дестабилизиране на Русия преди парламентарните и регионалните избори през есента.
Същевременно руснаците просто не вярват, че корупцията може да бъде победена. А Кремъл отвръща на обвиненията по собствения си начин – преди дни Путин подписа указ за създаване на национална гвардия, нова мощна силова структура.
Симфония за чело и офшорки
Най-изненадващата личност, изплувала от “Досиетата от Панама”, е виолончелистът Сергей Ролдугин. Приятелят от детинство на Путин и кръстник на голямата му дъщеря се оказва собственик на мрежа от офшорни компании, получавали плащания за десетки милиони долари. Другите имена в “Панамгейт” са познати. Сред тях е Юрий Ковалчук, съдружник в банка “Россия”, наричана от САЩ банката на Путин и поставена под санкции от ЕС и Америка след анексирането на Крим. Там са и братята Аркадий и Борис Ротенберг, дългогодишни приятели и джудо партньори на Путин, които също са в списъците на санкционираните. Две неща обединяват хората, фигуриращи в изтеклите документи – близките им лични връзки с Путин и бързо натрупаните им по време на неговото управление богатства.
Това е и причината да няма очаквания, че разкритията ще имат последствия, макар главната прокуратура на Русия да заяви, че ще провери информацията за офшорни компании на руснаци. Повечето експерти не хранят илюзии за прокурорско разследване на руската следа в отекналия в цял свят “Панамагейт”, защото в него става дума за приближени на Путин.
Единствено западни анализатори са уверени, че разкритията как хора от довереното обкръжение на Путин крият пари в офшорки, ще произведат ефект в Русия. “Знае се за обвиненията, че Путин допуска корупция в най-близкия си кръг. Представители на финансовото министерство на САЩ дори заявиха, че Путин е корумпиран. Едно нещо обаче са обвиненията, които не са подкрепени от реални числа, а съвсем друго – когато става дума за евентуални лични средства. Тогава ефектът може да бъде взривоопасен”, казва пред “Капитал” професорът от австралийския Griffith University Джейсън Шармън, автор на няколко книги за офшорни компании и пране на пари.
По ирония през декември 2013 г. самият Путин обяви в ежегодната си реч пред парламента начало на борбата срещу офшорките като средство за източване на пари от Русия. Тогава той обеща, че няма да преследва онези, които доброволно върнат отклонените средства под руска юрисдикция. Офшорките винаги са били популярни сред руския бизнес. Дълги години един от основните инвеститори в икономиката беше Кипър, или по-точно руснаци, които държат там средствата си.
Нека клеветят!
Дори привържениците на Путин са уверени в истинността на разследванията. “Ясно е, че всички пари са в офшорки… Петролът беше толкова години над 100 долара за барел, а когато удари кризата, изведнъж се оказа, че сме останали по бели гащи”, коментира пред “Капитал”, без да подбира думите си, представител на управляващата партия “Единна Русия”, пожелал анонимност.
Малките фрагменти от международното журналистическо разследване, които телевизиите излъчиха, бяха посветени основно на офшорките на украинския президент Петро Порошенко. “А нашите – света вода ненапита”, негодува по адрес на руските власти активистът от опозицията Александър Соколов.
С тъжна усмивка той разказва пред “Капитал” съветски виц за директор на колхоз, който за ужас на партийния секретар показва на американците и лошите пътища, и разбития краварник. “Полудя ли!? Нали ще ни пишат по вестниците!” В отговор директорът на колхоза спокойно отговаря: “Нека клеветят!”
Реакцията на повечето хора за разкритията, които евентуално водят до Путин, е апатична, отбелязва политологът Константин Калачев. “Руснаците с такива неща не можеш да ги впечатлиш. Дори и ако чуждите и някои наши медии го бяха изкарали най-богатият човек в страната, хората щяха да си кажат: така и трябва, тук е така! Нямаме възражения. По-скоро хората или в голямата си част ще останат равнодушни, или няма да повярват”, казва политологът пред “Капитал”.
Според проучване на независимата социологическа агенция “Левада-Център” 44% от руснаците не вярват, че Путин ще успее да пребори корупцията в страната. Социолозите отбелязват, че това е “рекордно” висок процент, откакто правят подобни проучвания от 2011 г. При това 26% от руснаците са уверени, че отговорността за корумпираните чиновници е изцяло на президента.
Възможно е разследванията на западни журналисти да не са развълнували руското общество, защото корупцията, която самият Путин нарече “статусна рента”, се приема в порядъка на нещата. “Нивото на корупцията е несравнимо по-голямо от това в СССР”, казва пред “Капитал” писателят Едуард Топол, автор на политически трилъри. Той дава за пример “Узбекското дело”. То бе едно от най-шумните корупционни дела в СССР и бе свързано със събирането на памук през 80-те години.
“Тогава Узбекистан получава 4 млрд. долара за реколтата си от памук. От тези пари 2.6 млрд. отиват за построяване на детски градини и училища, а останалото е откраднато. Днес колко хора в страната крадат от държавни поръчки – това са несравними величини”, казва писателят. Подкупът при получаване на държавни договори, или т.нар. отбивка, отдавна е влязъл в речника на обикновения руснак.
Нещо повече – хората, които по-рано са били част от тази система, са я намирали за съвсем нормална, докато са били вътре. В излъчения миналата неделя от НТВ разобличителен филм бившият премиер и настоящ опонент на Путин Михаил Касянов разказва следното за това как е натрупал значителни лични средства. “Купувах за пет копейки, продавах за пет рубли.” Записът е заснет със скрита камера, вероятно от спецслужбите.
Филмът, който показва как Касянов се среща в тайна квартира със своя любовница и съпартийка, трябваше според Кремъл да очерни опозицията. Не се получи. В същото време нито за привържениците на Касянов, нито за опонентите му неговото признание беше кой знае какво откровение – руснаците смятат онези, които не забогатяват, докато са на държавна служба, за глупаци.
“Досиетата от Панама” са втората голяма история за руската корупция, която излиза само в рамките на седмица. Дни преди това разследване на международната мрежа OCCRP разкри как руският бизнесмен Григорий Баевски, работещ за Аркадий Ротенберг, е направил схема за закупуване на апартаменти на няколко жени, които имат само едно общо нещо помежду си – свързани са с Путин.
Както пише в текст за Vox Марк Галеоти, професор от New York University, взети заедно, тези истории разказват нещо важно за това как функционира корупцията в Русия. “Докато в много държави корупцията е средство елитите да обръщат властта си в пари, в Русия е обратното – корупцията е метод да получаваш и съхраняваш политическа власт, която е много по-важна от обикновеното богатство”, отбелязва Галеоти. Така “досиетата от Панама” показват, че става дума за нещо отвъд парите. “Макар те да привличат внимание, по-съществено е друго – демонстрацията, че реалната валута на Русия не са парите, а властта и връзките”, пише анализаторът.
Гвардия срещу “путинофобията”
Официалната реакция по “Панамагейт” се ограничи с коментара на говорителя на Путин Дмитрий Песков, че авторите на разследването са болни от “путинофобия” и обвиненията нямат нищо общо с реалността. Още преди публикуването на разкритията обаче беше ясно, че на Кремъл не му е все едно. Песков обяви, че срещу президента се готвят “провокации” и публикува въпросите, които журналистите от консорциума, работещ по панамските книжа, са пратили до Путин. Това беше направено с цел да се минимализират ефектите от оповестяването на документите, твърдят източници на “Капитал”.
Политическият коментатор на вестник МК Михаил Ростовский определя реакцията като “опровержение в стил “всичко това е глупост, която даже не заслужава коментар”. Според него обаче това “е допустимо само в първия етап, когато резултатите от разследванията са оповестени, но не и детайлно проучени. След това неизбежно ще има втори етап – когато конкретните обвинения следва да получат не по-малко конкретни отговори”, пише Ростовский.
За момента такива няма, освен ако не сметнем за отговор едно наглед случайно съвпадение. В разгара на панамския скандал Путин подписа указ за създаване на Национална гвардия от редиците на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи (ВВ при МВР). Правенето на съвременна структура на базата на ВВ изглежда разумно, защото “вътрешните войски”, или полиция, въоръжена като армия, е съветски анахронизъм. Но мнозина започнаха да се шегуват с “личната гвардия на президента”. Начело на новото суперведомство, в което ще влязат много полицейски структури, застана генерал Виктор Золотов, бивш началник на президентската охрана. Золотов, който е известен с личната си привързаност към Путин, получава ранг на федерален министър.
Всичко това говори, че Националната гвардия е създадена по мерките на Путин и най-вече за неговите лични интереси, казва бившият полицейски следовател Владимир Ващенко. По думите му “самата поява на Национална гвардия, подчинена персонално на Путин, е симптоматична. Това означава, първо, че Путин няма доверие на редица ръководители на силови ведомства и, второ – че има разкол в средите на самите силовици”.
В новата структура с численост 400 000 души ще влязат най-подготвените бойни подразделения на МВР. “Путин е събрал около себе си практически всички специални части на МВР. Сега тази машина за потушаване на протести се контролира лично от държавния глава”, казва Ващенко пред “Капитал”.
На пръв поглед далечните офшорки в Панама и новосъздадената гвардия не изглежда да имат нещо общо. Освен това, че властите гледат към бъдещето. “Ако икономическата криза прерасне в социална, а после се намерят хора, които опитат да превърнат социалната криза в политическа, тогава хората ще си припомнят всичко”, казва политологът Калачев. И гвардията може да се окаже нужна на Путин и задругата на офшорките около него.
*Александр Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и “Капитал”
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika
