С Енчо Енчев се познаваме отдавна. Срещали сме се често по българските планини. Той като водач на своите ученици и съграждани, а аз на моите студенти. Били сме заедно по време на най-различни туристически мероприятия – конгреси на БТС, пленуми, съвещания, семинари и редица още сборове на БТС, а те, по онова време, съвсем не бяха малко.
Най-често сме се виждали по време на заседания на областно (окръжно) ниво. И двамата сме били членове на бюрото на ОС на БТС, в ръководствата на собственните ни дружества – „Орела” – гр. Хисаря за него и СТД „Академик”, за мен. Имали сме поводи за много разговори на интересни и популярни теми от развитието на туристическото движение в страната.
След промените от 1989 г. срещите ни понамаляха, дори бих казал, че се позабравихме. Поводът отново да се видим бе едно кратко съобщение в пловдивския вестник „Марица”, че Общинският съвет на гр. Хисаря го е удостоил със званието „Почетен гражданин” на града.
Знам колко диспути се водят, и то много ожесточени при гласуването на подобни звания в големите градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и най-вече в Кърджали. Често пъти много действително заслужили това звание са отхвърляни поради политически пристрастия. Когато препрочетох съобщението за Енчо Енчев бях абсолютно убеден,, че подобни прения в хисарския Общински съвет не биха могли да станат. Въпреки това побързах да се убедя в това, колкото си може по-бързо и ако може дори веднага. Позвъних на домашния му телефон. Не бяхме се чували доста време. Няма да скрия, че останах приятно изненадан, когато той ме позна, без да съм се представил.
Само след час вече бяхме в кафенето до ж.п. гарата на Хисаря. Кратки поздравления, леки похвали, че „добре изглеждаме”, въпреки годините си. И тъй като поводите да представя моя приятел бяха доста значими, заедно трябваше да върнем лентата назад в годините.
НАЧАЛОТО
Роден на 24 април 1928 г. в китното средногорско селце Пролом, община Карлово, Енчо твърде рано свързва живота си с планината. Заедно с приятелчетата от селото обикалят близките върхове, които там съвсем не са малко и за тях тогава изглеждат много високи. Завършил началното си образование, моят събеседник „слиза” в близкия град Карлово, за да получи диплома за средно образование. Тук, за истински туризъм не само се говори повече, но и екскурзиите са по-чести и интересни.
Първото му най-впечатляващо изкачване на истински връх е това на старопланинския първенец връх Ботев – 2376 м, който за карловци е светиня. Екскурзиите им скоро излизат извън пределите на Карлово и Стара планина. Рила и Пирин са чести обекти на техните пътешествия. Пътят е избран. В Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски” Енчо следва география, за да се дипломира като магистър геолог-географ и много добре подготвен като туристически водач и ръководител.
Трудовият си стаж започва в с. Хисаря, за да го завърши след 38 години, като 35 от тях са в ЕСПУ „Хр.Смирненски”. През 50-те години на миналия век туристическото движение в Хисаря малко е забравено. Раздвижване става през 1957 г., когато отново се възстановява Българският туристически съюз. Тогава заедно с 31 „запалени” туристи става съучредител на местното туристическо дружество „Орела”. Година по-късно Енчо Енчев единодушно е избран за негов председател, за да остане на този пост цели 40 години, без прекъсване.
Няма да е пресилено ако спомена, че всички инициативи и действия в областта на туризма в малкия град минават през неговите решения и действия. Той е водач по планините, ръководител на курсове за планински водачи. Самият той преминава през всички нива на туристическите курсове: планински водач – републиканска категория, съдия по туристическо ориентиране, капитан речно плаване. Три пъти е покорител на планинските първенци, три пъти преминава по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине. Повече от 30 пъти стъпва на Балканския първенец „ Мусала”, не само през лятото, но и при трудни зимни условия. Над 35 пъти е погледнал пиринските върхове от най-високия им връх Вихрен. През 2008 г. сбъдва мечтата си да седне и на „Трона на Зевс”. Та, колко туристи на неговата 80 годишна възраст са били на митичния връх Олимп?
Спираме за кратко. Отпиваме по глътка кафе и пак продължаваме дългия и интересен разказ на моя събеседник. Аз обаче нямам търпение, какво все пак натежава в биографията му за това престижно звание „Почетен гражданин” на гр. Хисаря? Ами трудно е да се изброи всичко, но в общи линии Енчо мисли, че той е подчинил целият си живот, трудов стаж, общественна и туристическа дейност на добруването на хисарчани – туризъм, образование, култура. И съвсем закономерно идва решението на Общинския съвет от № 722 / 23 юни 2015 г., където е записано: „Това звание се присъжда за дългогодишна туристическа дейност, за популяризиране на града, за издигане културата на населението и патриотичното възпитание на подрастващите, както и за развитието на образованието в града”.
КОГАТО СЕЛО ХИСАРЯ СТАВАШЕ ГРАД
Природните дадености – десетки минерални извори, лекуващи най-различни болести, впечатляващата история и благоприятното въздействие на планината стават причина малкото селце да се развива и нарараства бързо. По броя на населението то отдавна е трябвало да стане град, но все нещо не му достига. Много от ръководителите на селото правят предложения, пишат докладни записки, но все някое друго, дори и по-малко селце, ги изпреварва. През 1964 г. с това активно се заемат двамата приятели Енчо Енчев и Костадин Маджаров.
Двамата решават, че е крайно време да се срещнат лично с Тодор Живков. Когато влизат в секретарския кабинет разбират, че той е в чужбина. „Отидете при др. Митко Григоров, мисля, че той ще ви помогне” – правилно ги насочват от секретариата. Послушали ги. Митко Григоров ги приема много учтиво. Изслушва доводите им и с лека усмивка споделя: „Абе вижте колко дълъг е списъкът на кандидатите! Селища, които имат значително по-малко на брой жители са станали. Доста от тях, обаче, са имали по няколко партизани, други по половин партизанин са успели.” Прегледали предългия списък, в който Митко Григоров открива малка пролука. Някои задраскани по неизвестни причини. Точно там, и то доста напред, вписват и село Хисаря. И чудо. Не след дълго научили приятната и много важна новина. През 1964 г. село Хисаря вече е ГРАД. Е, и само това да беше, току-що полученото звание си заслужава.
КОГАТО КОРИФЕИТЕ НА РОДНАТА ГЕОГРАФИЯ ТЕ ЛАСКАЯТ
Професорите Тянко Йорданов и Мартин Гловня не се нуждаят от никакво представяне и все пак, може би по-младото поколение, не знае лидерското предаване на първия „Атлас”, което преди години приковаваше пред телевизорите рекорден брой зрители. Лидерско, защото пред телевизора бе той – проф. Тянко Йорданев. А какво да кажем за книгата на проф. Мартин Гловня „Познавате ли континентите” и редица още шедьоври на родната ни географска книжнина.
Та, точно те двамата, вече покойници, се прекланят пред дългогодишния преподавател по география. Преди години в Земенския манастир се провежда едно от ежегодните мероприятия на географите – семинарен курс, съвещание с водещите ни специалисти в областта на географията. Теоретичните лекции завършват и предстои практичната част. Двамата мастити професори са единодушни: „Ние сме професори по теорията, а сега на похода ще ни води професорът на практиката – Енчо Енчев. И той,, професорът на практиката, се справя отлично.
КОЛКО НАСЕЛЕНИ МЕСТА В СВЕТА НОСЯТ ИМЕТО ХИСАРЯ?
Дългогодишният преподавател по география, „професорът на практиката” е отделил не малко и на някои негови изследвания в областта на географията. Моят събеседник е успял да издири, систематизира и опише всичките селища в света, които носят имато ХИСАР, за тези, които не знаят Хисар значи крепост от арабски. Та Енчо Енчев е открил, че 36 селища в света носят това име. В Иран те са 7, в България – 5, а в Таджикистан вторият град по броя на населението е ХИСАР.
Сега Енчо Енчев се радва на многолюдно семейство и пет внуци.
Доц. Сандю Бешев
