Сирия ще се превърне в „катастрофалното наследство“ на Обама, както Ирак — наследството на Буш, започва статията си журналистът Дааджид Наваз в Daily Beast.
Според последните изчисления на правозащитниците, петгодишната гражданска война в Сирия е отнела живота на 470 хиляди жители. За наш позор, пише журналистът, дори не е известно доколко тази цифра е точна, защото ООН се отказа да брои жертвите преди половин година. Днешната криза в Сирия може да се нарече най-голямото хуманитарно и политическо предизвикателство към нашето време, своего рода „Карибска криза-2016“.
Путин цели разделянето на Европа, разкола на НАТО чрез подкрепата на кюрдите, твърди авторът на статията. Русия си отмъсти на Турция, която свали руския самолет, съсредоточавайки войската си на турската граница, за да си набави военна база на сирийска територия, населена с кюрди. Военните от двете страни понастоящем се сражават на разстояние няколко километра един от друг и ако се случи сблъсък, то НАТО против волята й ще бъде намесена във война или за радост на Путин, ще загуби цялото доверие към себе си като алианс, създаден за защита на своите членове, предупреждава Мааджид Наваз.
Именно така стоят нещата в региона, който е на границата на Трета световна война. Впрочем, всичко това можеше да бъде избегнато, ако президентът Обама беше проявил две качества в своята външна политика: лидерство и стратегическо виждане, счита авторът на статията.
Известно е, че той няма стратегия, според собствените му признания. И не е и имало, според Наваз. „Страната ни се намира в период на „запомняща се безхаберност“, пише той.
„Какъвто и спомен да остави след себе си Обама във вътрешната си политика, аз, както и много други експерти по външна политика, цял живот ще скърцаме със зъби заради високомерното равнодушие, което прояви той към случващото се в Близкия изток, а също и за пробуждането на „руската мечка“, – признава Мааджид Наваз в статията си. — Путин надхитри Обама, Обама се изплаши и изгуби“.
Последствията от липсата на стратегическо мислене у Обама ще бъде усетено и от Европа, предрича авторът. Докато Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Сирия, кюрдите, Турция, Русия и различни терористични групировки от рода на ИД и „Ал Кайда“ се сражават за „перлата на Близкия изток“, добрата половина от населението на Сирия бяга от страната. Към Европа са се запътили стотици хиляди хора, а избухналите в резултат на културните и граждански различия сблъсъци ще разрушат Европа.
Късно е вече за Обама да действа. Ако той имаше стратегическо мислене, то той отдавна би подкрепил създаването на независима кюрдска държава още преди Русия да се е възползвала от този шанс. Тя би станала единствената в Близкия изток светска, демократична страна с преобладаващо мюсюлманско население и би могла да „запали факела в тъмнината на целия регион, обхванат от ислямизма“.
„Но нищо от това не се случи. Затова пък Обама получи Нобелова награда за мир. Поздравления, господин президент!“.
