Годишно от находището край Брезник ще се добиват около 300 хил. тона златно-сребърна руда, което е по-малко от седмичното производство на компанията майка “Асарел – Медет” в Панагюрище. Там обаче се добива медна суровина!
Най-новото златодобивно дружество в страната – “Трейс рисорсиз”, което е част от групата на “Асарел – Медет” – Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си край Брезник. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди от находище “Милин камък” край града. До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до шест-седем години години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв.
Прекият собственик на “Трейс рисорсиз” – “Асарел инвестмънт”, има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400 – 600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 г.
Първо – сгради и съоръжения
Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция “Природни ресурси и концесии” след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на “Трейс рисорсиз”.
Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната – “Асарел – Медет”, който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията. “Радвам се, че дълъг период на усърдна работа получи своята положителна развръзка, и несъмнено проектът ще се отрази изключително благоприятно на Брезник”, каза управителят на “Трейс рисорсиз” Атанас Тасмов след сключването на концесионния договор.
Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от “Трейс рисорсиз”.
По време на подготвителния период ще бъде уредено и правото на ползване на земите, които се намират в територията на концесионната площ. От компанията уточниха, че ще проведат активна кампания за информиране на собствениците за възможностите и законовите изисквания, като вариантите са продажба или предоставяне на право на ползване на земята. Справка в Имотния регистър показва, че дружеството вече изкупува парцели в района, където ще развива проекта си.
300 хил. тона руда годишно
“Трейс рисорсиз” планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 дка. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България. За сравнение – най-голямата медно-златна мина в страната – на “Дънди прешъс металс” в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в “Асарел – Медет” пък е 13.5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище “Милин камък” ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.
Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение “Люляковица” на “Асарел – Медет” край Панагюрище е около 3000 дка.
Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.
Условия по договора
Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище “Милин камък” се предоставя за срок от 20 години. Концесионната площ е малко под 2200 дка и освен находището (около 1500 дка) включва площи, необходими за съпровождащите дейности. Стандартно условие при подобни договори е, че през този период компанията ще може да извършва допълнителни проучвания в рамките на находището и евентуално да открие нови запаси освен доказаните до момента. Това практически означава, че животът на мината може да бъде удължен.
За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1.5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.
По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5.3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2.3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.
Образовай сам
Целта на компанията е колкото може повече работници да бъдат от района на Брезник, не на последно място и защото това е по-ефективно за нея. Самите разходи за персонал са изчислени на база наемане на местни кадри. Освен това в България хората рядко са склонни да сменят мястото си на живеене или да пътуват няколко десетки километра всеки ден, за да отидат на работа. Затова преди три години “Трейс рисорсиз” започна програма за изнесено обучение на желаещите да добият средно специално образование от пернишката гимназия по минно дело и технологии. Випускът, който започна в Брезник задочни занятия по специалност “Добивни и строителни минни технологии”, ще завърши догодина, казаха от дружеството.
Успоредно с това отново преди три години фирмата започна и стипендиантска програма за студенти в Минно-геоложкия университет. “В момента трима студенти с добър успех получават от нас възможност за стаж и финансова подкрепа, за да приложат наученото в бъдещата мина в Брезник”, каза за “Капитал Daily” Атанас Тасмов. Двама от тях са в бакалавърска програма “Разработване на полезни изкопаеми” и един в магистърската “Управление на добив и преработка на комплексни руди”.
| Кой е златотърсачът и къде търси “Трейс рисорсиз” е 100% собственост на “Асарел инвестмънт” от групата на “Асарел – Медет”. Инвестиционното дружество купи компанията през пролетта на 2012 г. от канадската Euromax Resource заедно с правата за проучване на находищата “Милин камък” край Брезник и “Ракитово” край Велинград. Първото беше пред регистрация на търговско откритие, а вторият проект беше на етап регистрация на геоложко откритие. При подписването договорът беше на стойност 3.5 млн. канадски долара, но впоследствие бяха направени промени. Това беше първата сделка, с която “Асарел” навлезе в добива на злато. Две години по-късно – през 2014 г., от същия продавач компанията купи и “Евромакс сървисиз”, което държи правата върху находището край Трън, както и върху “Бабяк” и “Златарица” в Югозападните Родопи. Сделката отново беше за 3.5 млн. канадски долара. В момента Euromax Resources, която се занимава основно с геоложки проучвания, продължава да работи в България чрез дружеството си “Евромакс експлорейшън сървисиз”. “Асарел инвестмънт” има разрешения за търсене и проучване на още две площи в Югоизточна България. За тях обаче фирмата кандидатства, а не купи проучени на някакъв етап. В “Асарел – Медет” най-голям акционер е австрийската Voest Alpine Intertrading, която по данни към края на 2012 г. държи около 68%. Останалите акции са собственост на работници и служители, а голям дял сред тях има председателят на надзорния съвет на дружеството Лъчезар Цоцорков. За 2014 г. оборотът на компанията е 428.5 млн. лв., като намалява с близо 18% заради поевтиняването на металите на световния пазар. Печалбата се свива с 37% до 115 млн. лв. |
http://www.capital.bg
