Днес пихме кафе с мой познат, видяхме се, защото иска да помогна на дъщеря му с литература и съвети за дипломната й работа. В разговора ни той в отговор на мой въпрос как вижда нещата в България, сподели приблизително следното:
“Това, което наблюдаваме само през последните десетина дни в политическия ни живот не би могло да се случи в нормална държава. Но то се случва. Изводът е – ние не сме нормална държава.
Едно нормално общество не може да търпи това, което наблюдаваме през последните десетина дни в политическия ни живот. Но у нас обществото го търпи. Изводът е – нашето общество не е нормално.
Има нормални държави с нормални общества. Към такива страни емигрират децата ни.
Има държави, които не са нормални, но с нормални общества. Тези общества постепенно подреждат държавите си и ги направят нормални. Така повечето бивши соцстрани в Централна Европа вече и все повече се оказват на светлинни години пред нас.
Има държави, които са нормални, но с общества, които не са нормални. Там просветените лидери постепенно нормализират обществата си. Примери – в някои успешни държави в Югоизточна Азия, които са сред първите 20-25 страни в света по БВП.
Има, обаче и държави, които не са нормални и са с общества, които също не са нормални. Тези държави затъват в дъното на класациите по позитивните критерии (жизнен стандарт, БВП, демокрация, човешки права) и се „изстрелват“ към върховете на класациите по негативните критерии (смъртност, продължителност на живота, болести, беззаконие).
България попада в техния кръг, върви назад, превръща се в джунгла, младите хора бягат от нея, има брутален отказ от правосъдие, простите хора се настаняват във властта, а простаците се плодят сред народа. Такива държави нямат бъдеще. Тяхното съществуване е поставено на карта. Рибата се е вмирисала от главата, но вече изгниват и тялото, и душата й.”
Коментар на Nikolay Slatinski, Фейсбук
