Когато видях картините на Галина, направо загубих ума и дума, както казва народът. Да направиш такива портрети като използваш игла и конци не е шиене на обикновени гоблени. Това е талант, изкуство, вълшебство и умение.
Като ги разгледах всичките, показани в сайта, си помислих какво ли е душевното и състояние, докато шие, докато мисли върху образа, докато извайва същността на човека, на природата, на въздуха и небето.
Безспорно тя е надарена от Бога. Само Бог може да създаде такава ръка.
Разбрах, че бродираните картини се продават по целия свят. И навсякъде предизвикват възхищение, удивление и спиране на дъха.
Виждала съм много гоблени – дори бродирани от мъже. Но такова чудо не съм виждала. То замайва ума, то те кара да мислиш за преходността на живота, то те грабва и те отнася някъде извън действителността, в света на нереалното.
Само едно съжалявам – че не мога да я видя и да я попитам как се чувства, когато вече довърши картината. Може би чак тогава тя слиза на земята.
Ирина Кирилова
