Близо десет години ни делят от констатацията на правосъдния министър в правителството на НДСВ Антон Станков, че да реформираш съдебната система е като да местиш гробище – помощ отвътре не трябва да се очаква.
Доколко подобна метафора е отразявала точно състоянието на системата към онзи момент е без значение. През последните няколко години стана безпощадно ясно, че докато не бъдат изринати политико-клиентелистките кръгове от структурите на правораздаване, България ще зацикля във всяка друга област – стабилизирането на банковата система и излизането от казуса КТБ, контрола върху бюджета, възстановяването на инвестициите, потребителското доверие и сигурността в заводите за боеприпаси, ако щете. В самата съдебна система вече има ядра, които искат реформа, но помощ отвън – от все по-често сменящите се правителства и парламенти, трудно може да очаква.
В този не съвсем обнадеждаващ контекст събитията от седмицата се насложиха по начин, който за пръв път от години разкрива възможност за пробив.
Първо, съдебната реформа се оказа ключовият камък за съставяне на очерталата се като единствено възможна управляваща коалиция – между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт – иначе избори. Условието за радикална промяна, поставено от блока, първоначално беше категорично отхвърлено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов: “Аз съм против! За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации – на прокурори, съдии, следователи” (бел. ред. – разбирай, няма как да стане) – пред “Преса”. (Паралелно медиите на Делян Пеевски кълняха със заглавия “Костовисти изнасилват Темида”, “Монитор”). След мъчителния начален рунд на преговори между екипите на двете формации обаче представителите на ГЕРБ обявиха, че съгласие за такава реформа има. Дори да не изгаря от желание да влезе в сблъсък със силите на статуквото, Борисов няма да може да пренебрегне съдебната система, защото:
Второ, в следващите месеци Европейската комисия (ЕК) ще се окаже сериозен фактор за натиск в тази област. Възможно е напредъкът да бъде обвързан с одобрението на еврофондовете, а правителството на ГЕРБ ще е провал без европейска подкрепа.
И трето. Пакет от реформи, който има подкрепата на Европейската комисия, е подготвен. Служебният вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов представи тази седмица актуализиран вариант на стратегията за продължаване на съдебната реформа (подробности на следващите страници). Изготвен с помощта на някои от най-активните магистрати и неправителствени организации, документът посочва така необходимите стъпки за демонтиране на ерозиралия модел на правораздаване в България.
Началото на мандата на бъдещото управление е най-подходящият момент за постигане на консенсус около реформите, за някои от които е нужна подкрепа, много по-широка от необходимата за съставяне на правителство.
Най-важният въпрос – коалицията на желаещите
Още отсега е ясно, че постигането на съгласие за реформата ще бъде възпрепятствано от тези, които с години са инвестирали усилия, за да завладеят ключови звена в системата. Потенциалната политическа коалиция срещу това е тънка. Ако изключим Реформаторския блок, чиято програма включва част от мерките в стратегията, нито една друга политическа сила (в това число и от проведените до момента консултации между ГЕРБ и останалите парламентарно представени формации) не желае да говори за проблема.
Това е донякъде разбираемо. Демонтирането на “модела КОЙ”, както метафорично през седмицата беше синтезирана преговорната позиция на Реформаторския блок, е сериозна задача, която по думите на политолога Огнян Минчев пред “Нова телевизия” изисква “смели лидери”.
Играчът, който през последните години трайно инвестира в съдебната система и до голяма степен е виновник за състоянието й, е ДПС. Партията на Доган успя да засили ударно контрола си и в момента има ключови рубежи – ВСС, прокуратурата (включително и на най-високо ниво), както и хора на важни съдебни инстанции. В комбинация с контрол върху силовите служби и повечето медии това ги превръща в могъщ противник срещу всякакви реформаторски амбиции. Факт, който Бойко Борисов много добре знае (“Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява”). Волатилното отношение на лидера на ГЕРБ не е нещо ново, но отказът му лично да поеме ясен ангажимент за определянето на съдебната реформа като приоритет със сигурност е функция на горните съображения. В този контекст заявената от ДПС готовност да подкрепя евентуалния кабинет на Борисов (“без условия”) е всъщност разменна монета срещу запазването на влиянието им в системата на правосъсдието и кешовите позиции в изпълнителната власт.
Притиснат от неизбежността да състави коалиция и от европейските институции от друга страна, Борисов нормално търси по-широка подкрепа за реформата – включително и от БСП, която игнорира темата в предизборната си платформа, но ако иска да се консолидира електорално и да се реваншира на ДПС, би трябвало да се включи.
Първият ясен знак ще се случва ли нещо сериозно, или следващото правителство просто ще вегетира върху даденостите, ще бъде изборът на правосъден министър – това трябва да е фигура – носител на промените, какъвто нито едно от споменаваните до момента имена (Диана Ковачева и проф. Георги Близнашки) не са.
Възел първи – прокуратурата
Основният акцент в представената тази седмица актуализирана стратегия беше насочен към реформа на прокуратурата.
Именно държавното обвинение, доколкото според закона е “господар” на разследването, носи основната вина за липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Това е констатация, която присъства трайно в докладите на ЕК. България не отбелязва напредък и в разследванията за злоупотреби с европейски фондове – сфера, която Брюксел след внимателно.
Именно по настояване на ЕК в началото на мандата си главният прокурор Сотир Цацаров инициира изготвянето на функционален анализ на прокуратурата, на базата на който беше направен и план за действие. Последвалите промени обаче бяха от битово-административен характер и не се отразиха на ефективността в борбата с престъпността. Така първоначалната висока оценка за активността на новото ръководство на прокуратурата увисна във въздуха. Източници от прокуратурата разказаха пред “Капитал”, че комуникацията на Цацаров с Брюксел значително се е влошила през последните месеци. Без отговор останали въпроси за развитието на ключови разследвания, които белязаха началото на мандата на бившия пловдивски съдия – срещу бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров, бившия зам.-председател на ДПС Христо Бисеров, Богомил Манчев, прекрояваното многократно дело САПАРД и не не последно място – разследването по аферата КТБ (в документа, с който ЕК е открила наказателната процедура за гарантираните влогове, е имало изречение, което доста прозрачно намеква за съмнения в действията на прокуратурата).
Оцветените в политически интереси разследвания като “Костинброд” и делото срещу Цветан Цветанов за безконтролното подслушване също не отговориха на първоначалните заявки. Аферата с бюлетини приключи с абсурдно обвинение за занижен контрол (т.е. не се потвърдиха обвиненията за изборни манипулации), а незаконно подслушване от страна на бившия вътрешен министър така и не се доказа и той беше осъден заради това, че е… отказал подслушване.
Източници на “Капитал”, запознати с процеса по изготвяне на стратегията за съдебна реформа, разказаха, че мерките по отношение на прокуратурата са значително смекчени от първоначалния вариант. Така в крайна сметка е останала идеята за изготвянето на международна и независима експертна оценка на състоянието на държавното обвинение.
Това е стратегически ход, защото всяко предложение, свързано със статута на прокуратурата, с начина, по който се избира нейният ръководител, и мандата му, би минирало изцяло диалога за продължаване на реформата, а и всъщност не би решило ключовите проблеми в институцията.
В същото време е сигурно, че подобна международна експертиза би казала очевидното – държавното обвинение е неефективно и има нужда от промяна.
Реформа в прокуратурата минава през промяна на начина на управление, който беше наложен от Сотир Цацаров. Това означава и пряк конфликт с него – нещо, което вероятният бъдещ премиер Бойко Борисов не може да предприеме без външна принуда. Защото самият той някак премина през прокурорската “мелница” – след признанието на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов към Борисов от записите в Банкя (“Не ми се подсмихвай, ти си го избира”) някак се случи, че предизборно и с не съвсем убедителни мотиви бяха прекратени двете ключови разследвания около лидера на ГЕРБ – по казуса “Мишо Бирата” и за смъртта на Тодор Димов-Чакъра.
Възел втори – ВСС
Другият ключов момент, който е заложен в представената тази седмица стратегия, е свързан с преформулирането на Висшия съдебен съвет (ВСС), като основният момент е разделянето му на две камари (съдийска и прокурорска).
Този пакет от промени ще срещне далеч по-малко съпротива за реализация. Промяната е мотивирана с необходимостта за гарантиране на независимо управление на съда и спазване на международния стандарт съдиите да бъдат кадрувани от орган, в който мнозинството представители са съдии, избирани от съдии (в настоящия формат са едва шест от 25).
С цел гарантиране независимостта на съда са и другите мерки в тази насока – пряко избиране на членовете на съвета от магистратската квота, връщане на модела на непостоянен ВСС, който заседава на сесии, и възлагането на някои от ключовите му правомощия на комисии, които се състоят от командировани и действащи магистрати.
Важна идея е и отнемането на правомощия от председателите на съдилища, доколкото цялата корупция в съда разчита на йерархичната структура и нейният демонтаж е много важна мярка за реална независимост на съда.
Встрани от бранителите на статуквото вътре в системата единствената видима съпротива към тези идеи идва от сегашния състав на ВСС, който вижда в подобна промяна предсрочно прекратяване на мандата му.
Голяма част от реализацията на промените за статута на ВСС е възможна и с промени само в Закона за съдебната власт, т.е. с обикновено парламентарно мнозинство. Има обаче юристи, които са на мнение, че разделението на съвета на две може да стане само през промяна в конституцията, за която са необходими 2/3 от гласовете на народните представители. Промени в основния закон са необходими и за реализацията на други от предвидените мерки в стратегията.
Трудността за събиране на конституционно мнозинство е аргумент, който ще се използва (включително и от самия Бойко Борисов, който вече го заяви веднъж), за да бъде отричана реформата. Контрааргумент срещу тази теза е, че през следващите няколко месеца със сигурност 160 депутати ще трябва да се обединят, за да изберат главен съдебен инспектор – пост, който стои вакантен вече втора година след изтичането на мандата на Ана Караиваноа и двукратния провал в процедурата по избор в предишния парламент. Избор, който заедно с актуализацията на стратегията за реформа е санитарният минимум, който властта трябва да изпълни през следващите няколко месеца, ако иска да не получи червен картон от Брюксел.
И добрата новина – лошият холандец
В целият пъзел около реформата има един фактор, който трудно може да бъде “преборен” от бъдещия премиер Бойко Борисов. Това е позицията на ЕК и фактът, че заради чисто финансови и външнополитически-репутационни аргументи той не може да си позволи да я пренебрегне.
Отказът на бъдещите управляващи да инициират реформи е сигурна гаранция, че след три месеца ЕК ще излезе с унищожителен доклад за България. И нещо повече – както загатна правосъдният министър Христо Иванов, е твърде вероятно страната ни да бъде отделена от Румъния в механизма за сътрудничество и проверка. През последните две години Букурещ показа значителен напредък, като редица представители на високите етажи на властта получиха ефективни присъди за корупция – резултат, за който в България все още само можем да мечтаем.
Разделение между двете държави може да мотивира ЕК да се опита да потърси по-здрава тояга, за да мотивира България, като например обвързване на мониторинга с еврофондовете или пък задействането на предвидената в Договора от Лисабон процедура за гарантиране върховенството на закона, в рамките на която ЕС може да реши с да прекрати временно правото на глас на България.
Разположението на силите в новата ЕК подсказва, че подобно развитие е съвсем реален сценарий. За мониторинговия механизъм ще отговаря първият зам.-председател на ЕК – Франс Тимерманс, социалист и доскорошен външен министър на Холандия. Тимерманс познава добре България, като два пъти (2008 и 2009 г.) като министър по европейските въпроси поиска налагането на предпазни клаузи за държавата заради невъзможността на страната да осъществи съдебната реформа и да покаже ефективна борба с корупцията.
Едно бъдещо правителство с мандата на ГЕРБ няма да може да разчита на безграничната подкрепа от Брюксел, каквато имаше през 2009 – 2013 г. Това е проблем. И възможност. Бъдещото правителство има краен срок, в който трябва да даде на ЕК ясно политическо послание за съдебната реформа – 15 декември. След това отношението на еврокомисията към нероденото още правителство ще е отразено е мониторинговия доклад – единица или нула.
http://www.capital.bg/
