От интервю на политолога Евгений Дайнов за “Дневник”
За управлението
ГЕРБ върнаха часовника назад към 2011-а: същото обслужване на поименно известни олигарси; разпределяне на порциите; трескаво събиране на пари; въртеливи движения във външната политика. Този път има и нещо ново: затъване в дългове и полупотайното въвеждане на нови данъци. На образованото малцинство ГЕРБ показва средни пръсти по темата “реформи”; към мнозинството демонстрира високомерно презрение по темата “ракия, сланина и винетки”. Очевидно ГЕРБ възнамерява да властва, като се опира върху нарастващо раздаване на пари, взети назаем от бъдещето. В това отношение ГЕРБ върна часовника до 1995 г. И тогава, както и днес, управляващите тръбяха за “стабилност”, за която плащаха с кухи хартийки. Помним какво стана накрая.
За Бойко Борисов
Бойко Борисов е скандалът на десетилетието. Правеше се на променен. Същият си е обаче, дори по-зле. Вулгарната лексика, която бълва, засенчи дори сценката с пържолките за кучетата от миналия път. Само “трите папи” и “двете каки” заслужават цял рафт от златни скунксове. Има обаче признаци, че може бързо да се дегероизира в очите на онези, които смятат себе си за “народа”.
Отвъд просташката реторика стои по-важният факт, че Борисов продължава да си представя управлението на държавата като поредица от лични договорки с различни тартори – политически и мафиотски, относно размера на “порциите”, които той раздава от парите на публиката.
Властта на Борисов обаче е доста по-слаба, отколкото беше миналия път. Няма вълна на народна възхита; напротив, различните видове напрежения в обществото постепенно се събират в единен фронт срещу него. Освен това той беше детински изигран от главния прокурор Цацаров покрай драмата с промяната в конституцията – така, щото в крайна сметка Цацаров увеличи властта си за сметка на Борисов.
В света, съставен от безмилостни хищници, в който живее Борисов, това е сигнал за негова слабост – кръв във водата. Любопитно ще бъде да се наблюдава кой хищник кога и как ще му скочи, за да провери доколко отслабен е той.
За съдебната реформа
Тя не е възможна с ГЕРБ, които са ударната бригада на задкулисието и основен крепител на модела #КОЙ. Това правителство е на наглата лъжа, че ще се прави реформа точно от ГЕРБ – стожер и пазител на криминалното статукво и непресъхващ извор на чалгизацията на политиката. На наглото събиране на 204 депутати мнозинство, заставащи зад мафията и размахващи средни пръсти към гражданите.
След “Яневагейт” трябва да очакваме контраатака на задкулисието срещу обществото. Тя вече започна – на ниво идеология (подмяна на думите – Местан реформатор, а Кънев – не); на ниво политика (спиране на реформите); както и на улично ниво (мафията/правителството изкара на улицата контрапротест от ученици срещу Лозан Панов). В края на тази контраатака ще настъпи гигантско и напълно нескривано плячкосване на всички ресурси на населението. Което ще го вдигне на протест и – избори.
За политическата ситуация
Де факто РБ вече не съществува, след като колаборационистите в него се залепиха за Бойко Борисов след скандалното гласуване на поправките в Конституцията. На следващите избори онези части от РБ, които не са погълнати от чревния тракт на Борисов (който ги храносмила в момента), ще се явят в различна конфигурация.
БСП умира, без това да й прави впечатление. Догодина ще бъде изненадана от две явления:а) различните нейни лидери ще започнат да я цепят на партийки;б) в лявото ще се появяват нови проекти.
ДПС е приклещена между: недобри изборни резултати, каращи партията да изглежда отслабена; вътрешни боричкания, характерни за партиите, намиращи се в криза на бъдеще; напрежението между Турция и Русия.
Патриотичният фронт и АБВ се борят за приятелството на Борисов. АБВ засега печели по точки. Защото се опитва да се позиционира като някакъв нов двигател на някакви реформи – т.е. като главния говорител на онази подмяна, при която реформатори се оказват Борисов, Местан и Първанов, а антиреформатори – Радан Кънев, Лозан Панов и подобни.
Бившите барековци са просто на пазара – кой колкото даде.”Атака” ще се усилва, тъй като Русия отново засилва натиска върху България и “Атака” ще е необходима като съюзник в този натиск.
Свобода или сигурност
– Създава се исторически съюз – от крайно путинско ляво, през криминалните кръгове в ГЕРБ, медиите на Пеевски, та до “новите консерватори”. Този съюз има за цел да ни убеди, че демокрацията е изчерпана; и че е време Източна Европа да се върне в авторитарните времена. Днешните ориентири: Орбан, Борисов (отдясно), Путин (отляво). Темата “свобода или сигурност” е част от пропагандата на този съюз. Добрата новина е, че веднъж събрана, ляво-дясната орда е лесно видима и лесно победима. Лошата новина е, че вятърът известно време ще духа в платната на орките, особено след като Борисов успя да напипа дума, по-благозвучна от “сигурност” – “стабилност”.
Неудобствата на властта
В тази малка държава България
От текст на Ясен Бояджиев в “Дойче веле”
С идването на демокрацията и съпътстващите я нововъведения като изборността и мандатността в управлението и свободата на словото, както и заради някои досадни “европейщини” като борбата срещу корупцията и конфликта на интереси, да наредиш роднините си “на масата” (като им дадеш държавна служба или обществена поръчка например) стана неприлично, а в някои случаи – незаконно и затова наказуемо. Което много затруднява упражняването на властта. Особено в малка страна като България, където всеки на някого е роднина. Намират се, разбира се, начини този проблем да се заобиколи. Но ако, не дай боже, се разчуе, следва напълно логичният риторичен въпрос: “Ами какво да правят роднините ми, докато аз съм министър (или какъвто и да било друг началник на публична длъжност)? Да не работят ли?”
Проблемът обаче далеч не се изчерпва с роднините. Оказва се, че големи трудности и рискове за българските управленци крие и т.нар. всеобщо и задължително образование, както ясно показва примерът с неудобствата, които напоследък е принудена да изтърпи министърката “само” заради някакви си няма и 1 милион лева. Което е нищо на фона на примерно магистралните поръчки, но пък е достатъчно, за да те разнасят по медиите и да те викат на парламентарен контрол.
Четири от шестте държавни горски стопанства, подчинени пряко на Министерството на земеделието, се сдобиват с по един суперлуксозен джип – всеки за по близо 200 000 лв. С всички екстри, за които можете и не можете да се сетите. Така, казва министърката, ще се отговори на “високите изисквания” на богатите чужденци, които напират към българския “луксозен ловен туризъм”. Остава и въпросът не могат ли гостуващите ловци да минат и без примерно “автоматично затъмняване на страничните стъкла, волан с управление на аудиосистемата, телефон, паркинг сензори с камери за обратно виждане и монитори за седящите на задните места”. Както и не е ли по-добре парите, колкото и да са малко, да се дадат на лесничеите? И не заприличва ли България на африканска държава – богаташи на луксозно сафари на фона на примерно учени с по две висши образования, но със заплати на чистачки?
Но да не бъдем дребнави. Още повече че най-важното в случая не е целесъобразността на джиповете, а начинът на тяхното придобиване.
При толкова много обществени поръчки в такава малка страна като нашата има голяма опасност, ако не всички, то поне съучениците във властта да се окажат и съучастници. А населението продължава да намалява. Как ли се оправят в други малки страни? Като Швейцария например?Обществените поръчки за джиповете са изпълнени в серия от “случайни съвпадения” – всяка съдържа по около 40 изключително подробно описани спецификации и минимални технически изисквания, на които (какъв късмет!) отговаря само един-единствен вид автомобил. Участникът в наддаването е също само един. На всичко отгоре да вземе да се окаже, че е съученик на министърката. Тази злощастна поредица от “съвпадения” обаче не е резултат само от случайност и лош късмет, а и от обективна реалност, наложена от споменатото, иначе много хубаво, всеобщо и задължително образование. Защитавайки министърката, лично председателят на парламентарната група на нейната партия съвършено справедливо обърна внимание на този факт: “В тази малка държава всички сме съученици и знаете, че всеки човек, където и да работи, по всяка вероятност ще има преплитане с някои от неговите съученици.”
Отворено писмо
За пропуските на идеята здравни услуги срещу пръстов отпечатък
Отворено писмо на Борислав Михайлов, който има тежко заболяване и живее в чужбина, към ръководството на Министерството на здравеопазването, ресорната парламентарна комисия, НЗОК, омбудсмана и “Национална пациентска организация”
Идеята за отпускане на скъпоструващи лекарства посредством пръстов отпечатък и по принцип цялата идея за получаване на здравни услуги и лекарства срещу пръстов отпечатък трябва да се обмисли много добре. Лично аз съм от лекуващите се със скъпоструващи медикаменти, отпускани от НЗОК. Моето заболяване е CML Ph+. (хронична миелоидна левкемия), диагностицирана през 1998 г. В дългите години на моето страдание бях свидетел на много прибързани решения и промени, въвеждани без обществена дискусия и обмисляне. Понастоящем методиката на отпускане на касаещото ме лекарство е добра с изключение на много голямото неудобство, че се налага да се отделя време всеки месец за тази процедура, а не, да речем, на 3 или 6 месеца.
 |
Представете си, че се наложи заминаване в чужбина или почивка за по-дълъг период от време. Тук регламентите на НЗОК за ежемесечно отпускане на лекарствата са дискриминиращи спрямо пациентите. Трябва да се помисли за минимум 3-месечно отпускане на медикаментите. Или дори 6-месечно. Не забравяйте, че сме членове на ЕС, всеки гражданин има право да пребивава определен брой месеци в страна – членка на ЕС, а също и голяма част от българските граждани имат роднини в чужбина. Наредбата за начина на отпускане на препаратите за лечение волно или неволно ограничава правото на придвижване и уседналост, което е фундаментално право, залегнало в принципите на едно обединено общество, каквото се явява ЕС, чийто член е нашата държава.
Не забравяйте още, че за един хронично болен понякога е по-лесно да намери работа в страна – членка на ЕС, отколкото в България. В Република България на нас, хронично болните, не се гледа с добро око от страна на работодателите, за жалост такава е истината.
Що касае пръстовите отпечатъци: в много случаи на тежко болни хора е финансово затруднение да се отделят пари за път, а тези в лошо здравословно състояние изпитват трудности или невъзможност лично да получават лекарствата си. По тази причина те се снабдяват с нужното лекарство чрез роднини или познати, които с нотариално заверено пълномощно получават лекарствата и им ги доставят.
По моя преценка броят на пациенти в това състояние не е малък. Мисля, че е наложително при написване нормите на новата наредба, визиращи получаването на лекарства само чрез пръстов отпечатък, да се запише възможността друго лице с нотариално заверено пълномощно да може да получава медикаментите на упълномощителя. Не е трудно в бъдещия софтуер за отпускане на лекарствата да има тази опция, въпрос на желание и разбиране. Така ще помогнете на хиляди български граждани в затруднено финансово и физическо трудно положение.
(Де)конструкция
БНР казва “не” на цензурата vs. “Победа будет за нами”
“Управителният съвет на БНР реши да бъде преустановено излъчването на предаването “Деконструкция”. Мотивите за решението са, че водещият допуска в предаването едностранчиво представяне на фактите, има липса на обективност и многообразие на гледните точки, като при коментари изгражда позиции, без да допуска опоненти по темата. Това е ограничаване на свободата на словото и налагане на цензура, като се отнема възможността на слушателите да изказват свое мнение.
Отчита се липса на плурализъм на гледните точки при отразяване на различни убеждения и идеи. Г-н Волгин продължава системно да толерира и да насърчава подобно поведение, нарушаващо разпоредбите на ЗРТ, както и редакторите и сътрудниците на предаването “Деконструкция”.
Многократните усилия на ръководството на радиото и на СЕМ да приближат “Деконструкция” до нормите на истинската журналистика и изискванията на ЗРТ, за съжаление, не доведоха до успех.”
От отворено писмо с име “БНР казва “не” на цензурата и нарушаването на свободата на словото”, в което БНР информира, че е свалила предаването “Деконструкция” на Петър Волгин
“Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи, СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щяха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медиа, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на “Деконструкция” е убеден, че битката едва сега започва и че “победа будет за нами”.
Петър Волгин във фейсбук
http://www.capital.bg
