На пръв поглед изглежда странно как нещо неслучило се – провалът на съдебната реформа, може да предизвика толкова големи турбуленции на различни нива в държавата. Факт е обаче, че гласуването за промените в Конституцията в сряда в следващите дни ще предизвика промени във върховете на държавното управление и партиите. Промени, които ще определят българската политика и живота ни за дълго време напред.
Приетите в сряда поправки в Конституцията не са съдебна реформа, нито дори началото й. Те няма да направят съдебната власт по-независима от сплавта между икономически и политически интереси, които са я превзели в момента.
Няма да има повече отчетност за прокуратурата, главният прокурор ще продължава да е все така силен и безконтролен. Висшият съдебен съвет ще продължи да бъде това, което е в момента – политбюро на една опорочена система, която не може да се пребори с корупцията и организираната престъпност, до голяма степен и защото то е излъчено с любезната подкрепа на корупцията и организираната престъпност.
В сряда статуквото направи много видима демонстрация на възможностите. След гласуването за промените в Конституцията можем с доста голяма точност да изчислим каква част от управлението на държавата е превзето от онази коалиция, която иска всичко да си остане същото – точно 90% от депутатите гласуваха за имитацията на реформа и запазване на сегашната организация на съдебната система. “За” началото на по-сериозна реформа гласуваха 5%, толкова и заеха странната позиция да се въздържат.
Провалът на съдебната реформа,
разбира се, е най-важната новина от сряда – това има най-пряко отношение към живота и работата ни през следващите години. Разкапаната съдебна система в момента е причината за почти всички сериозни проблеми в държавата.
Прокарването на имитация на реформа сега означава край на надеждите, че в обозримо бъдеще ще има реална борба с корупцията. Че 90-те процента от политиците, които крадат (или искат да крадат) публични ресурси сега, ще продължат да го правят.
Съответно 99% процента от хората ще стават по-бедни. Икономиката няма да расте чувствително, защото няма да има чуждестранни инвестиции, няма да има нормална конкуренция, няма да има възможности за развитие на бизнеса. Малките и средни компании ще продължат да изнемогват, олигархията ще има да черпи.
След приемането на поправките в Конституцията в сряда гласувалите за тях депутати изглеждаха почти радостни – ръкопляскаха си, потупваха се по раменете и се усмихваха.
Позиционната им победа със сигурност заслужава кратка радост. Това обаче не означава, че им предстои дълги години да се къпят щастливо в проценти от европроекти и държавни поръчки. За да се случи това, им е необходима политческа стабилност.
А тя, по всичко личи, през следващите дни, седмици, а и месеци, ще е бъде малко.
Оставката на Христо Иванов веднага след провала на съдебната реформа беше
Само първият трус от серията,
която ще трябва да изтърпи сложната структура на това управление. След него вероятно ще последват още поне двама министри – Петър Москов на здравеопазването и Николай Ненчев на отбраната.
Заедно с тях подкрепата си ще оттеглят и поне 12 депутати от групата на Реформаторския блок. Това не е достатъчно, за да бъде свалено правителството, но със сигурност след ремонта третият кабинет “Борисов” ще има много по-активна и съсредоточена опозиция. Това не обещава много голяма стабилност за следващия вариант на правителство в този парламент.
От това колко министри ще си подадат оставките сега и колко депутати ще оттеглят подкрепата си ще зависи и съдбата на Реформаторския блок. Ако СДС и ДБГ решат да останат във властта, това ще означава да се обяви фактическият край на дясното обединение.
Това не е задължително лоша новина. В сегашния си формат Реформаторският блок не успя да се придвижи към някаква по-работеща формула и това е част от причините за провала му да се наложи като двигател на смислените промени в държавата през сегашното управление.
Разпад на дясното обединение сега означава, че отново има (теоретичен) шанс за създаване на ефективна дясна партия, изчистена от лични войни и стари претенции.
Имитацията на съдебна реформа сега може и да свърши някаква работа за ограничена вътрешна консумация – все пак повечето хора трудно се ориентират в сложната материя, но със сигурност няма да заблуди Брюксел. Настояванията оттам за истински промени няма да спрат, а подкрепата на ЕК за сегашния кабинет има и съвсем конкретно финансово измерение – средствата от еврофондовете.
Всичко това не рисува много положителна картина за това какво ни очаква в краткосрочен, а и средносрочен план. За едната си година вторият кабинет “Борисов” показа, че недостатъците от първия му вариант не само не са преодоляни, а напротив – засилени.
Сегашното правителство не смее да започне нито една сериозна реформа или ако я започне, се отказва при първия публичен протест срещу нея, колкото и да е слаб той. Нереформираните сектори искат все повече пари, съответно държавните разходи се увеличават. Поради липсата на реформи обаче икономиката не расте, съответно приходите остават същите.
Така всички ние плащаме цената на политическата нерешителност не само с лоши публични услуги, но и с увеличаване на дълга. Нищо от това не изглежда, че ще се промени скоро и провалът на съдебната реформа е особено явно доказателство.
Така че, ако на хоризонта ви се е струвало, че зазорява – съжаляваме. Сторило ви се е. Засега не се знае кога ще съмне, а само, че преди това ще стане по-тъмно.
http://www.capital.bg/
