Като в брежневския застой
Клатим вагона на спрелия влак
От анализ на Илиян Василев за “Клуб Z”
Премиерът е майстор на социалната анестезия. Имам чувството, че без проблем може да ни “продаде” и удоволствието от “решителната крачка напред”, ако сме на ръба на пропастта. Но това правителство и парламент имат поначало проблем с разбирането и провеждането на реформите. Изглежда, се подценяват критичността на ситуацията и дългосрочните и тежки последствия за България от отсъствието на реформи (а думата се изхаби). Интересът е най-вече в ограничаването на щетите за себе си и близките чрез оставане на власт максимално дълго.
Това, което “голямото мнозинство” (ГЕРБ, ДПС, АБВ и БСП) разбира като реформи, не върши никаква работа. Всъщност оцеляването на Местан, Първанов и изобщо на политическата класа не е равнозначно на оцеляването на Делян Пеевски. Пред Пеевски има вариант за луксозно изгнание в чужбина, много по-комфортно от варианта на Цветан Василев. Но политиците, които му осигуряват защитата чрез прокурора, няма да имат тази привилегия, защото живеят от признанието на обществото. Най-важното им е да оцелеят не само политически, но и без тревогата за времената след съдебна реформа.
Това, което наблюдаваме, е класическият брежневски тип застой, при който като в стария виц масите клатят вагона, за да се създаде впечатление за движение. Самата философия на премиера – да се балансира между интересите на засегнатите страни и да има консенсус на всяка цена, е абсурдна. Тя е антитеза на всичко, което попада под дефиницията на реформа или промяна на системата.
Реформи с консенсус не се правят – особено отложените. Няма как онези, които те ще засегнат, да бъдат част от консенсуса и тяхното съгласие да се поставя като задължително предварително условие за действието. Очакването да се откажат доброволно от привилегии е наивно.
Преди 12 години в Германия по-голямата част правителство, партии, държавна администрация, както и част от корпорациите солидарно си намалиха заплатите, за да възстановят фискалните баланси, нарушени от свръхразходите по обединението на Германия.
У нас обаче много от политиците, бизнесмените и всички, които “посредничат” между общото богатство и личните си сметки, не познават друго извън упражняването на власт като професия. Те не могат да се преродят с един акт. Тези хора могат да се съхранят само ако използват лостове за преразпределение на богатства, права и достъп до ресурси – това, което всъщност е статуквото. А това без съмнение води до ритуално самоубийство не само на управляващите, в това число и на ГЕРБ, но и на цялата политическа класа.
Премиерът се заблуждава, че ще може да “купи” време за по-късни реформи чрез повече дълг, защото ще му остане единственият вариант – вдигане на данъците. Това, което се вижда като ръст на икономиката, не е качествено – има обеми и счетоводни печалби, но няма дълбока добавена стойност и най-вече такава, която да се признава от международните пазари. Няма чужди инвестиции, няма внос на управленско ноу-хау и технологии – защото се върнахме към времето на България за българите, т.нар. родни олигарси, на които е спестена конкуренцията.
Еврофондовете са нож с две остриета – само си представете тези пътища, стадиони и спортни зали с какви средства ще се поддържат? Макар и да са малък процент от БВП, те имат непропорционално голямо влияние върху публичния бюджет, тъй като увличат след себе си значителен ресурс за авансово финансиране и съфинансиране, а впоследствие и за поддръжка на вече изграденото.
Ние живеем устойчиво в режим на кризисно реагиране, с PR кръпки вместо реформи. Погледнете бюджета. Основната философия е не да се справим с дефицитите, а да покрием дупките и да имаме буфери, за да покрием липсата на реформи във всички сфери. И да не позволим улицата да разтърси властта.
Съдебна реформа, която всъщност гарантира другите реформи, няма да има – или ако има, ще бъде осакатена, без да съумее да разчисти авгиевите обори и да позволи рестарт на системата. Недосегаемите отново ще се покрият в отклоняващи вниманието PR кампании.
Няма вариант да не се променим. В единия случай може да е по-безболезнено и с по-малко щети, в другия – след поредната национална катастрофа.
Позиция
 |
| Фотограф: Юлия Лазарова |
Ние сме политици, а не дъбови дъски
Гроздан Караджов, депутат от ДСБ в Реформаторския блок, за мотивите си да мине в опозиция
Моят акт на оттегляне от председател на комисията по транспорт е ясен знак, че не желая да имам нищо повече с това управление, което се измята от дадената дума. Ние сме политици, а не дъбови дъски. И ако някой е в парламента само, за да натиска копчета по дисциплинарни методи, това не се нарича политика. Това се нарича подмяна.
Някъде между юли и ден днешен е станала жестока политическа подмяна. Тъкмо тази жестока политическа подмяна наричахме преди две години задкулисие. Ето, сега видяхте ли я проявена в пълния си блясък? Как да останеш да подкрепяш управление, което работи със задкулисието или задкулисието го манипулира?
Ние влязохме от улицата, влязохме от протеста в парламента, ние не сме имитирали желание за реформи, така че не желаем да участваме в това управление, защото искаме да останем верни на стремежа си към истинска реформа.
Днес беше приета мимикрия на реформа в съдебната система – структуриране на двете камари на ВСС, което запазва зависимостите.
Чувствам волята на онези хора, които ме избраха – да продължа да стоя зад реформите, а не зад постовете, и от днес нататък мястото ми не е сред тези, които си измениха на подписите. Сега е чудесен момент, в който да се изчисти теренът. Нека да видим кои ще тръгнат към постовете и ще си измислят оправдание и тези, които ще се откажат от постовете, и ще застанат зад реформите.
Нека да чуем Местан, тъй като той става вече основен фактор във формирането на мнозинството. Бих искал да кажа също, че по някакъв начин ми е много мъчно, че днес паднахме в капана на същото онова задкулисие, срещу което се борихме. Не ни стигнаха силите, малко сме.
Реакция
Борисов избра да е с “Кой”
Евгений Дайнов, политолог, пред “Дарик радио”
Видя се, че дори и Бойко Борисов не може да бъде от двете страни едновременно – и от страната на добрите, и от страната на лошите, казано популярно.
Той и миналия път се опита, не успя. Видя се, че този танц не може да продължи вечно, както на него му се иска – едновременно да подкрепяш Пеевски и неговата конструкция, която задушава България, и едновременно с това да правиш реформи точно в правосъдната система и да си приятел на, така да се каже, на прогресивните сили.
Няма как да стане. Бойко Борисов беше принуден да избере. Той избра да е с лошите, със задкулисието, със статуквото, с модела “Кой”.
Не може да се цивилизова популистки проект
Мария Капон, председател на Единна народна партия
Приветствам като достойна оставката на правосъдния министър Христо Иванов като акт на последователност в отстояване на предварително заявената от него позиция. Когато политиката не може да бъде осъществена, това е най-малкото, което трябва да се направи.
През 2007 г. и аз като него допусках политическата грешка да вярвам, че може да се цивилизова един популистки в същността си проект, какъвто е ГЕРБ. Изпих горчивата чаша още тогава, виждайки неразривната връзка между олигархията и тази политическа сила. Затова без чувство на самодоволство мога да кажа метафорично, че от 13 месеца чакаме колегите от ДСБ и тези, които припознават консервативните ценности, отвън пред Народното събрание на мястото за протест.
Ние сме тук и ви чакаме, защото българската политика има нужда от изчистване на физиономиите, държавата има нужда от истинска операция “Чисти ръце” и това за съжаление няма как да стане в съдружие с носителите на порочния модел.
Това Народно събрание изчерпа и малкото кредит на доверие.
Без коментар
А премиерът играе мачле
Новината, че правосъдният министър Христо Иванов подава оставка е заварила премиера Бойко Борисов на футболния терен. Борисов е бил на стадиона до летище “София”, където отборът му “Витоша” (Бистрица) победи Миньор (Перник) с 6:3 и стана областен шампион на Югозападна България.
Служителите на Националната служба за охрана не допуснаха екипа на бTV, който беше на мястото, до министър-председателя.
Информация на бTV
Днес е много хубав ден за българската демокрация. Няма как този ден да не остане с добро в историята.
Цецка Цачева, председател на парламента
Когато стане очевадно, ще е много късно
Никола Пенев: Добре дошли обратно в Мракобесието. Христо Иванов ще остане като пример за достоен и търпелив човек, който опита всичко, за да извади цяла една държава от кочината. А Борисов избра съдбата на Сакскобургготски и Станишев – ДПС да го подчини. И ще бъде сдъвкан и изплют. Всеки със съдбата си.
Борисов е страхлив човек и това не е новина. Новината, за него е, че светът не е същият. ЕС този път няма да си затрае. От Изток няма кой да го подкрепи, въпреки надеждите на някои хора.Затова със симпатия и малко тъга днес можем да кажем: господин Борисов, ей сега се наядохте на хой.
Velislav Minekov: (напуснал партията на Меглена Кунева преди година – бел. ред).:
Когато казах, че “ручането на жабета” е безсмислено дело, бях ли прав ?
Когато казах, че превъзпитанието на мафията е невъзможна работа, бях ли прав ?
А баба ви каза ли нявга, че с каквито се събереш, такъв можеш да станеш ?
Сега къде ще сте – с тези на улицата или на топло с досегашните си ортаци ?
Твърде тъжно е, когато се сбъдват лошите ми предсказания.
Избирам улицата. Четвърт век това е единствения достоен избор.
Dimitar Bechev: Winter is coming.
Nikolay Slatinski:Някога имаше един чичо Гришата, светла му памет!, симпатизант на СДС в първите му години. Та чичо Гришата обичаше да ме поучава с почти бащинско чувство: “Ако не разбираш нещо, докато е очевидно, ще го разбереш като стане очевадно, ама вече ще е много късно и голям срам ще береш тогава.”
Днешният политически срамен ден ме накара да си спомня за тази мисъл.
http://www.capital.bg/
