Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн предупреждава за сериозна опасност от разпад на Европейския съюз и отново въвеждане на тотален граничен контрол. Това ще стане, ако държавите членки продължават да отстояват единствено националните си интереси и погазват европейските ценности при сегашната бежанска криза.
„Европейският съюз може да се разпадне. Това може да стане невероятно бързо, когато вместо солидарност се води политика на изолация“, заявява Аселборн пред германската новинарска агенция ДПА.
Висшият дипломат съзира заплаха и за споразумението от 1985 г., подписано в Шенген, Люксембург, с което се премахват вътрешни граници в ЕС. В Шенгенското пространсво в момента участват 25 държави – 22 от ЕС плюс Швейцария, Норвегия и Исландия. България не е част от това проспранство.
„Може би имаме само няколко седмици време“, заявява Аселборн, който освен дипломат номер 1 е и министър по въпросите на миграцията и даване на политическо убежище.
Германия и повечето държави от ЕС били наясно, че е в сила Женевската конвенция за бежанците. Имало обаче и такива страни, които нехаели и не проумявали, че ценностите на ЕС не са само материални, а и морални. Културата на хуманните ценности била „китът, който ни сплотява“, е мнението на Аселборн. Същевременно той придупреждава:
“Погрешно разбраният национализъм може да доведе до истинска война.“
В Европа имало политици и партии, които съзнателно експлоатирали миграционната тема, за да насаждат страхове. На тази заблуда трябвало да се окаже решителна съпротива.
Аселборн засяга и темата за Балканския маршрут:
„Ако в Швеция и в Германия сложат похлупака, изобщо не се знае какво ще стане на Балканите. Убеден съм, че сегашното положение е много, много критично.“
На въпрос дали е застрашена Шенгенската система, която се базира на сигурни външни граници на ЕС, отговорът е:
„Ясно е, че е налице опасност. Ако не намерим решение на миграционната криза, ако все повече държави смятат, че могат да подходят към тази тема само на национално ниво, то тогава Шенген е мъртъв.“
Така щяла да отиде в небитието най-голямата придобивка на Европейския съюз и то с ужасяващи последствия за всекидневието на европейските граждани – въвеждането отново на граничен контрол би поставило под заплаха всичко – свободното пътуване, икономиката и туризма.
При контрола на външните граници на ЕС не идело реч за изолация, а за да се знае „кой и защо идва при нас или пък се нуждае от закрила“.
