Община Божурище се намира на „една бариера разстояние“ от столицата и през територията й минава част от Европейски коридор 10 или републикански път I-8, по-известен като пътя „София-Калотина“. Подобно на всички „европейски“ неща у нас, и тази основна транспортна артерия е „побългарена“. Пътят по протежение на 10 км преминава през Божурище и селата Пролеша, Хераково и Храбърско и съгласно решението на общински съвет Божурище, се именува булевард „Европейски път“. В Божурище това е един от най-смъртоносните булеварди в България. По данни на Дирекция на полицията за София област в тези 10 километра за периода 01.01.2010 до 24.06.2013 г. са възникнали 60 пътнотранспортни произшествия и са загинали 5-има души. През 2014 г. беше премазан още един човек.
Но най-смъртоносният участък от „европейския булевард“ е излазът за квартал „Максим Горки”, махала „Черна бара“, който квартал е одобрен като такъв още през осемдесетте години на миналия век. Единствената връзка на квартала с останалия свят е чрез насипан с чакъл път, който незаконно се включва в Европейския коридор. От началото на така наречената „демокрация“ хората от квартала пишат писма, събират подписки и се молят на де що има орган на власт в тази държава да си свърши работата и да им гарантира здравето и живота, но в отговор получават само обещания и сърцераздирателна съпричастност.
Единствено Община Божурище се ангажирала сериозно с пътя, настоявайки за предприемане на мерки от страна на отговарящата за него държавна институция – Агенция „Пътна инфраструктура”, но отново без успех.
След редица срещи и разговори през 2013 г. Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” приема изготвеното от Община Божурище идейно решение за разполагане на светофарни уредби в седем конфликтни участъка, които ще бъдат с бутони, т.е. ще се включва червен сигнал само когато някой има нужда да премине пътя. Съгласно изискванията на друг нелогичен и странен закон – Законът за устройство на територията, общината е длъжна да внесе за одобрение работен проект, който трябва да бъде предварително съгласуван от редица институции. След дълги размотавания през 2013 г. експерти, въз основа на наредба за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, решават, че светофари не може да има.
Общината да изградяла нещо друго: кръгово, детелина, подлез, надлез, и с един замах проектът е захвърлен в коша за отпадъци. Нещо повече – връзката с махала „Черна бара“ е незаконна, което означава, че нищо не може да се прави, преди да се узакони.
И отново общината възлага проектиране, този път на проект, който да узакони пътя към махалата. Повече от година проектът се преработва, изменя, подобрява под вещото ръководство на инженери от Областно пътно, Агенция „Пътна инфраструктура” и МВР. В периода на проектиране се извършват още огледи и се дават глупави предложения. Накрая през 2014 г. проектът е одобрен, издадено е разрешение за строеж и се чака финансиране. В началото на лятото на 2015 г. поради безотговорното мълчание на две министерства общината се е обърнала към Народното събрание. До момента няма резултат, а „джигитите“ хвърчат и газят наред.
Дали обаче този проблем щеше да го има, ако в махала „Черна бара“ живееше някой министър или депутат? Общинските власти са готови да подкрепят справедлив граждански протест и заедно да затворят „европейския път“, превърнат от чиновниците в балканско безпътие.
Георги ИЛИЕВ, зам.-кмет на община Божурище
http://retro.bg/
