До неотдавна последното нещо, което бихте очаквали на първия крайпътен ресторант след Одрин по пътя към Истанбул, е таксиджии да си говорят на арабски. Точно това се случваше там миналата сряда.
Броени дни по-рано във Facebook се появява група с арабско име, коетона български може да бъде преведено като “Стига вече каналджийство”. Постинг в нея призовава онези сирийци, които желаят дапродължат от Турция към Европа, да не плащат повече на трафиканти и да не рискуват живота си в гумени лодки в Егейско море, а да се запътят към сухопътната граница с Гърция и да поискат от двете страни коридор попътя им към сърцето на Европа. Някои от всички 9726 членове на групата, почти изцяло сирийци, решават да потеглят от Истанбул към Одрин, където да предявят исканията си.
Така вместо очакваното в България нашествие (“Море от 2000 бежанци напира към България”, както писа един жълт вестник), повечето хора, които бяха се събрали около Одрин, се оказаха участници в странен протест срещу трафикантите. Кой точно организира марша и дали той не е просто резултат от масова истерия остава не съвсем ясно, но със сигурност може да се очаква подобни отчаяни акции да зачестят.
Път, осеян с жандармерия
До деня, когато се натъкваме на таксиджиите араби, около 1000 души са успели да изминат с автобуси, таксита или наети частни коли 300-те километра между двата града. Обикновено пътуването с автобус до Одрин излиза около 40 лири (по-малко от 30 лева). Властите в Истанбул обаче прекъснаха още в понеделник линиите до градовете по границите с Гърция и България. По думите на местен журналист по пътя от Одрин към Малко Търново почти няма хора.
Така, парадоксално, за да протестират срещу трафикантите, бежанците се принуждават да наемат таксита като онези, които виждаме. Те взимат 1400 лири (около 1000 лева). Дори и тази цена не гарантира пристигане в Одрин, защото турските власти са твърдо решени да не допускат сирийци дотам.
До сряда полицията залови и върна в центрове в Истанбул 7000 души,опитали да се включат в протеста. Освен това жандармерията блокира подстъпите към Одрин и околностите. Областният управител Дурсун Али Шахин постави същия ден ултиматум на вече добралите се до града хора. “Казах им, че ще ги приютим за 2-3 дни, преди да ги накараме насила си тръгнат”, каза той пред местни медии.
Съобщението, че България обмисля да изпрати допълнителни военни сили на границата, дойде в същия ден, в който турските власти вече бяха отблъснали марша на бежанците. В сряда директорът на главна дирекция “Гранична полиция” главен комисар Антонио Ангелов обяви, че е поискал допълнителна помощ от военните за охрана на границата. “Ние трябва да сме подготвени, ако се стигне до вариантите, които се случиха на гръцко-македонската граница. Трябва да сме подготвени, ако действително такива големи групи решат да пристигнат в България, да имаме готовност да ги обработим тези чужденци, да видим кои са за бежански статут, кои можем да върнем на турските власти, тъй като са икономически бежанци. Трябва да направим това разграничение”, обясни искането си Ангелов. Той благодари и на турските гранични власти, които полагат сериозни усилия да ограничат бежанския поток.
Въпреки това в четвъртък след решение на премиера Бойко Борисов военният контингент от 1000 души започна да се стяга за поход на юг, за да се включи в съвместни патрули с гранична полиция. “Нашите действия са в отговор на усложнената обстановка по линия на миграцията в ЕС. Те в никакъв случай не бива да бъдат тълкувани като недоверие към партньорите ни от турска страна. Турските партньори са изключително коректни по отношение справянето с миграционния натиск”, обясни в четвъртък главният секретар на МВР Георги Костов. Така разполагането на допълнителните войски е по-скоро демонстрация на сила, която трябва да бъде разбрана от лидерите на различните бежански организации. “Фактът, че маршрутът през България не е предпочитан, ясно говори за нашите действия”, обобщи главният секретар на вътрешното ведомство. Все пак той уточни, че през изминалото денонощие са отблъснати над 660 души, което е близо три пъти повече от предишното. Тези числа обаче са твърде относителни, тъй като много от потенциалните нарушители се опитват да пресекат границата многократно на различни места в рамките на един и същ ден.
Светът е малък за 3-4 млн. имигранти
“Те определено няма да останат тук”, заяви в сряда по повод бежанците областният управител на Одрин Дурсун Али Шахин. Това е и желанието на самите хора. “Аз например искам да отида в Норвегия”, казва млад мъж, представил се като Муафак от Алепо. Смята там да довърши образованието си по физиотерапия. Пожелаваме му успех, в който той вярва, защото името му означава щастливец. “Макар сега да стоя на гарата в Одрин, без дом и дори без обувки на краката си определено не се чувствам късметлия”, казва Муафак през смях. Други хора около него искат просто да стигнат до Холандия, Германия или Швеция. Никой не желае да се връща в Истанбул или в други градове в Турция.
Лидерът на една от групите, които призовават за легално право на преминаване в Европа, е Фади Алдири, който е на 35 години и е от Деир Зор. Той казва, че тя възниква веднага след смъртта на малкия Айлян – 3-годишното момченце, което загина при опит със семейството му да стигнат от брега на Бодрум в Турция до гръцкия остров Кос. Алдири казва, че е сред първите 160 сирийци, пристигнали преди 3 години в Турция. Според него групата, а и конкретната акция в Одрин, имат две искания. Едното е към Турция – да ги пусне до гръцката граница, другото е към европейските лидери – да осигурят легални маршрути за търсещите закрила. Фади е упълномощен от хората в заслона край Одрин да ги представлява на среща с президента Реджеп Ердоган. Тя е обещана на тези около хиляда души вече няколко дни, но постоянно се отлага. Те подозират, че бавенето може да е опит за размотаване, но “ако не храним никаква надежда, не ни остава нищо друго, на което да се опрем”.
Това е така, защото повечето от тях живеят от година-две в Турция при неимоверно трудни условия. Тъй като страната не приема молби за бежански статут, сирийците, веднъж попаднали в нея, не могат да разчитат на първоначална парична помощ, подобна на 65-те лева месечно, които получаваха в България например, докато молбите им се разглеждат (сега не им се дават пари в брой, а само подслон и храна). Мнозина работят, но на черно.
“Нерядко шефът ти сам те издава на полицията, за да не ти плаща надници”, разказва Мухамад от печално известния сирийски град Рака. Самият той е бил дърводелец в Истанбул. “Там печелех по 1200 лири месечно.”
Парите едва стигали да живее, камо ли да пести, за да крои планове – да издържа семейството си или да замине за Европа, където да работи и живее достойно. Затова определено иска да продължи от импровизирания протестен лагер на 15-ина километра преди Одрин, където спи с още около 700 души, някъде към Европа. “Или през Гърция, или през България”, казва Мухамад.
Властите едва ли ще го допуснат. “Няма да им позволим да приближават границата с Гърция или България, каза още в сряда валията на Одрин Али Шахин. 15-километровата погранична зона е забранена за бежанци.”
Това не остава много възможности пред хората. “Не ни оставят да продължим към Европа, а докато работим на черно, не можем да си позволим да пътуваме до далечни страни като Бразилия, Аржентина или Уругвай, за които знаем, че приемат бежанци от Сирия”, казва Махмуд от Дераа. Малко по-рано той и спътниците му са заобиколили фоторепортера на “Капитал” и му правят импровизирано интервю. “Има ли охрана на границата между България и Сърбия”, “Вярно ли е, че и македонците ще правят стена, а унгарците са започнали да обгазяват бежанци”, “Толкова ли е трудно за този огромен свят да побере 3-4 милиона души, на които войната е разрушила живота”, питат те.
Има ли друг начин освен огради и жандарми
Конкретните въпроси си имат лесен отговор. С последния е по-различно. Все пак и за него има по-смислено решение от хаотичните и разнопосочни мерки, демонстрирани до момента.Предлага го European Stability Initiative. Анализаторите на мозъчния тръст посочват Германия и Унгария като пример за двата подхода към бягащите от войната сирийци. Правителството на канцлерa Ангела Меркел обяви готовност даприема по 500 000 сирийци годишно в близките години. На другия полюс е унгарският премиер Виктор Орбан, който смята, че търсещите убежище в Европа са икономически имигранти. Унгария изгради стена, изпрати армия по границата, използва сълзотворен газ срещу хората по браздата и направи влизането в страната без документи престъпление.
В действителност нито един от двата подхода няма да спре давенето на хора край гръцките брегове, смята екипът на директора на European Stability Initiative Гералд Кнаус. Това е така, защото не ЕС, а Турция определя какво се случва по южните граници на Европа. Без подкрепа от Анкара Европа ще има само две възможности – или да отреже напълно и брутално достъпа на тези хора до портите си, или да приема всички.
На първо място, Берлин трябва да започне да приема тези половин милион души годишно направо от Турция, преди те да се качат на лодките. Освен това е важно Анкара да се съгласи да започне да приема обратно онези, които стигат нелегално до Гърция. Двете мерки заедно ще отнемат хляба на трафикантите на хора.
Ако сирийците знаят, че изборът пред тях е или да поискат убежище от ЕС, още докато са в Турция, или да пресичат нелегално граници, при което да бъдат върнати в Турция, едва ли ще прибягват до трафиканти. Стотици хиляди от тях ще могат да пристигнат, без да рискуват живота си и да пълнят джобовете на каналджиите в онези страни от Европа, които искат и могат да ги приемат. С подобно обвързване Брюксел ще облекчи силно Анкара, която официално е приютила 1.9 млн. бежанци от Сирия.
Турция от своя страна ще помогне на Европа, като спазва втората част от подобно споразумение – да приема обратно онези мигранти, които идват например от страни в Централна Азия и са се добрали нелегално до Гърция или България.
Когато те са наясно, че нямат шанс да влязат в Европа, ще спрат даплащат на трафиканти. Без Европа и Турция да започнат да работят заедно, ще има още стени, жандарми и смърт.
http://www.capital.bg/
