България остава в капана на дефлацията. През август потребителските цени остават без изменение и на месечна и на годишна база. За периода септември 2014 – август 2015 г. спрямо септември 2013 – август 2014 г. обаче намаляват с 0.2%, а от началото на годината падат с 0.3%.
По-сериозно поевтиняване през август има при транспорта, с 0.4% и при облеклата, с 2.4%. В същото време храните поскъпват с 0.6%, сочат данните на НСИ.
Покачването на цените на хранителните продукти се дължи най-вече на повишеното търсене, а не на промени в конюнктурата на международните пазари.
През последните месеци българската икономика полека излиза от стагнацията, като брутният вътрешен продукт нарасна с 2.2% през второто тримесечие.
И тъй като разходите за храна са основно перо, съставляващо близо една трета от потребителската кошница на българите, икономическият растеж се отразява първо върху този сегмент от пазара.
Въпреки това България остава в дефлационен капан. На фона на евтиното евро, което би трябвало да доведе до внос на инфлация, тъй като страната е във валутен борд, за четвърти пореден месец статистиката не отчита повишаване на потребителските цени.
Защо дефлацията е опасна за икономиката? Данните на НСИ показват измененията на крайните цени по отрасли и като цяло за пазара. Те на практика не касаят отделните потребители, а бизнеса. Повишаването на инфлационните очаквания означава, че компаниите могат да вдигнат цените, увеличавайки маржовете си на печалба. В дългосрочен план това води до повече инвестиции и нови работни места. Но когато цените падат или както през август остават без изменение, то бизнесът замразява инвестиции и така дефлацията потиска икономическия растеж.
Хармонизираните с методологията на Евростат данни за потребителските цени, показват годишна дефлация в България, тъй като в европейската потребителска кошница храните имат по-малка тежест. Така изчислена през август има инфлация от 0.1%, но спрямо същия месец на 2014 г. цените падат с 0.8%.
Източник: Darikfinance.bg
