Пари нема, проверявайте!

Автор: Няма коментари Сподели:

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

Промяната на Конституцията за съдебния инспекторат изглежда като сметка без кръчмар

Всяка страна получава цирка, който заслужава, казва една прекрасна американска писателка*. Колко е права! Испания си има коридата, Италия – папската институция, Америка – Холивуд, а България – съдебната реформа и нейното реформиране.

Съдебната реформа у нас, която няма свършване от миналия век насам, забавлява публиката предимно с начина, по който всички правителства обявяват началото й, превъзнасят я и възхваляват заслугите си за станало и нестанало. Ако не могат да се похвалят с нещо, което се е получило на практика, те се хвалят с нещо, което може да се получи, но обикновено не се получава.

Искате пример? Ето един, свързан с идеята да се прекратят безобразията на около 50% от магистратите, които развалят доброто име на всички останали; Да се направи така, че в прокуратурата, следствието и съда да работят независими, честни и трудолюбиви съдии, прокурори и следователи. Чудесна идея. И осъществима даже. Как? С решаващото участие на Инспектората на съдебната власт.

Инспекторите, които следят за организацията на делата и противоречивата съдебна практика, биха могли и повече на направят – да проверяват имуществените декларации, които магистратите подават ( защото се знае, че някои от тях приемат неследващи им се дарове), да проверяват и почтеността им, а също така и дали не са зависими от някого, дали не позорят професията и тъй нататък.

Речено-сторено. Промениха Конституцията така, че увеличиха правомощията на Инспектората. На специална среща с чуждите посланици правосъдната министърка им разказа това и пусна прессъбщение, че Негово превъзходителство холандският първи дипломат Том ван Оорсхот се възхитил. „Придвижихте реформата в правилната посока“, заключил.

Възхително събитие. Само че всички, които ги е грижа, научиха освен за него и това, че депутатите, които са гласували конституционната промяна – гордостта на министър Захариева, са направили сметката без кръчмаря ,сиреч без финансовия министър Горанов.
След като преди време направи скандал, противейки се на неизбежното по закон актуализиране на заплатите в съдебната власт, уважаемият г-н Горанов се фиксира сега в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и се обяви против съответното на новите му правомощия искане за допълнителни човешки и материални ресурси, с които да ги осъществи.

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова заяви, че съгласно Закона за изменение и допълнение на Конституцията работата на поверената й институция ще се увеличи 2 пъти и половина. И че изменението и допълнението ще си остане само в брой 100 на Държавен вестник от 18 декември миналата година, ако финансово и кадрово не се обезпечи.

По разчетите на ИВСС са необходими още 63 служители – 19 в общата администрация и 44 експерти, а освен това подходяща сграда с кабинети за тях, компютри и софтуер за комуникация с държавни и общински регистри, по които да се сверява декларираното от практикуващите юристи имущество с това, което действително имат. Накратко: за да стане пожеланието за успех на съдебните ревизори реалност, са нужни 3 214 643 лв., изчислили от Инспектората.

Малко повече от 3 милиона! Това са доста по-малко от средства от обезщетенията, които държавата плаща по делата, водени срещу нея заради лошото й правосъдие в Страсбург. По-малко е, но на г-н Горанов не му се дават. Независимо, че в подробно „Предложение – обосновка“ съдебните инспектори обясняват, че фактически не може без тях. Между другото, една от добрите страни на това да заемаш важен пост в България е, че можеш най-спокойно да не позволяваш на фактите на застават на пътя, избран от теб или от твоя партиен началник.

„Четох предложението на инспектората, не мога да го приема като толкова ясно аргументирано, колкото вие сте го приели“ – отсече министрът на хазната, обръщайки се към колежката си Захариева, която гледа да не се излага пред посланиците.

Какво не му е ясно на Горанов?

Досега Инспекторатът върши, общо взето, две неща:

1) Проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата ( б.а. – за да установи, че се точат с безкрайно, че се отлагат многократно, че се провеждат по 20-30 заседания на една инстанция, че се бавят по 3 години мотивите по съдебните актове…)

2) Проверява сигнали на граждани за бавно правосъдие ( б.а.- за да установи например, че едно досъдебно производство е продължило над 16 години, а друго е връщано 10 пъти за доразследване от съда и прокуратурата)

От 1 януари 2017 г., ако Законът за съдебната власт бъде приет съгласно с конституционната промяна за Инспектората – а това най-вероятно ще стане, ИВСС ще прави още пет вида проверки на магистратите.

1) За почтеност

2) За конфликт на интереси

3) За действия, с които накърняват престижа на съдебната власт

4) За нарушения на независимостта им

5) За верността на имуществените им декларации

Предстоящата работа на ИВСС се върши в момента от 36 човека в една дирекция „Публичен регистър“ на Сметната палата и от две комисии за конфликт на интереси – тази, която се прочу с тефтера на Златанов и друга във ВСС. Новата работа ще трябва да се съчетае със старата, за чийто обем министър Горанов би могъл да получи представа от последния годишен отчет на Инспектората. В него пише, че са извършени 2320 проверки по сигнали и по план – комплексни, тематични и контролни, по изпълнението на предишните. Ако към тия 2320 се добавят 4046 ( на всяка от имуществените декларации, които ще се подават от 4046 магистрати), а и още 4046 ( за корупционни зависимости и, пази Боже, опозоряване на съдебната власт), математически излиза, че 11- те съдебни инспектори ще правят годишно около 11 000 проверки. По 1000 всеки! По три на работен ден! Хайде, де! Това е невъзможно дори като се знае, че всеки от инспекторите действа в екип с четирима експерти.

Знаете ли какво е комплексна проверка? То не е като кондуктор да скъса билет. Проверява се за две години назад работата във всеки орган на съдебната власт и работещите в него магистрати: всички образувани дела, движението им, приключването. На случаен принцип се избират отделни съдебни производства и се четат – стотици папки! – спазени ли са сроковете, или не, защо и как…Ако има пропуски, дават се препоръки къде какво да се подобри. При това е нужна точност и прецизност – най-малкото, защото и проверяващият, и проверяваният са юристи.

А какво ще представляват проверките за етичност? Това само Господ знае и министър Захариева може би, от Законопроекта за съдебната власт не личи…

Тъй или инак, е разбираемо защо, според разчетите, всеки инспектор ще се нуждае от още четирима експерти поне – икономисти и юристи, които да проверяват дали лъжат за имуществото си прокурорите и съдиите, дали изпълняват поръчки на бизнесмени и политици, дали са коректни или са двулични.

А защо Теодора Точкова иска повече администрация? , недоумява, види се, финансовият министър. Ще рече – защо са й още „чантаджии“, както ги нарича премиерът Борисов?

Милият г-н Горанов! Може би се притеснява, че ще му искат и пари за чанти. А то става дума за това, че увеличаването на правомощията на Инспектората предполага увеличен документооборот. Пък документите не са на самоход. За да върви работата с тях, са нужни деловодители, протоколисти, стенографи, архивари, IT специалисти. Кой да завежда сигналите в книгите от деловодната програма, кой да комплектова преписките, да ги пронумерова, прошнурова и съхранява, кой след определен законов срок да ги унищожава? Кой да прави стенограми от изслушването на прокурори и съдии, уличени в неетичност? Кой да проверява за манипулации в компютърната система за разпределение на делата?…

Но защо пък трябва – чуди се, както изглежда, Горанов – експертите да получават по-високи заплати? Ама че глупост направил в суматохата законодателят! Сметнал, че по-доброто възнаграждение ще привлече по-добри специалисти, ще ги мотивира да изпълняват по-добре задълженията си, да минават проверките за почтеност, да не продават служебни тайни… Те сега взимат по 2000 лв. , колкото районен съдия. Малко ли им е това? Какво, като ЗИД на ЗСВ им дава възможност и за доход като от окръжен съд?… Това са все неща почти непонятни за министри, които пушат пури на цена, равна на месечния доход на млад следовател.

Такива министри от кабинетите си трудно ще разберат и защо наложителното увеличение на щата с 63 бройки (наред с досегашните 87) изисква допълнителна работна площ – поне по 6 кв.м. за човек на бюро според нормата. Те едва ли могат да си представят как се прекарват 10-12 часа с още шест експерти в стая от 20 кв. м., по стените на която са наредени отгоре до долу папки. И може би не знаят, че имуществените декларации се пазят задължително 10 години, за което са нужни специални помещения – архивни. Те са твърде заети с държавническите си намерения и няма да могат да идат пеш до сградата на „Георг Вашингтон“ № 17, за да видят как съжителстват в теснотията там Административният съд на София – град и Инспекторатът, на който се разчита да оправи съдебната власт, за да оправи тя всичко останало.

Изобщо, повечето политици не искат да са добри, а велики – затова не са нито едното, нито другото.

И това един голям писател* го е казал. Ние само цитираме.

* Цитатите са от Ерика Джонг и Гор Видал

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5620311

Анна Заркова

Предишна статия

Борисов осъди Сидеров за 3000 лв., но ще му плаща 35 000 лв. за разноски!

Следваща статия

ГЕРБ имал идея да възстановява изгубените семейни ценности!

Други интересни