Днес, 05.09.2019г. Гражданско сдружение ‘БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“ внесе Жалба до Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург срещу дискриминационните и нищожни решения на ЦИК и ВАС по делата заведени от БОЕЦ за изборната манипулация във връзка с казуса „Пеевски-Карадайъ“.
На 26.05.2019г. в България бяха проведени избори за членове на Европесйкият парламент.
Веднага след обявяване на изборните резултати с решение №447-ЕП/29.05.2019г. на ЦИК, първите двама в листата на ДПС – Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски депозираха заявления за отказ да бъдат избрани за членове на Европейския парламент (съответно заявления с вх.№ЕП-10-101 /30.05.2019г. на Карадайъ и заявление с вх.№ЕП-10-102/30.05.2019г. на Пеевски). Заявленията бяха приети и уважени от ЦИК и с решения на комисията №451-ЕП/30.05.2019г. и №452-ЕП/30.05.2019г. Карадайъ и Пеевски бяха заличени от кандидатската листа на партия „ДПС“. По същество ЦИК заличи Пеевски и Карадайъ от участие в изборите след изборите. Интерпретацията им на Заявленията на двамата кандидати е, че те оттеглят съгласието си за участие в изборите, след като те са проведени и са консумирали правата си да участват и да бъдат избрани.
БОЕЦ считаме, че ЦИК НЯМА ПРАВО да заличава след провеждането на изборите кандидати и на тяхно място да обявява други за избрани! Това е подмняна на вота, фалшифициране на изборните резултати и гавра с демокрацията и избирателите! Правомощията на ЦИК са ясно разписани в Чл. 57 и Чл. 354 ал. 1 т. 6 ИК и те са: „Обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните членове на Европейския парламент от Република България”! И нищо повече! ЦИК трябва да отчете резултатите и да издаде удостоверенията на ИЗБРАНИТЕ! След като самите те допуснаха Пеевски до участие в изборите, сега следизборно го заличават.
Пеевски и Карадайъ могат да заявят своето желание да се откажат, но това може да стане само пред институцията, която има правомощия да направи това, в случая – Европейският парламент! За целта Закона изисква те в указаният срок да напуснат Българският парламент (след като са избрани за членове на ЕП не могат да съвместяват двете длъжности) и след това да подадат Заявления за отказ до Европейският парламент, без право, ако се откажат да се върнат в Народното събрание на България.Това е законната практика и процедура и искаме да бъде спазен Закона.
Припомняме и че преди провеждането на Изборите за членове на ЕП, БОЕЦ атакувахме легитимността на Пеевски да участва в тях, като кандидат заради липсата на уседналост. ВАС образува дело по нашата жалба и на заседанието Пеевски , чрез неговият адвокат потвърди желанието си за участие в изборите и че изпълнява всички законови условия. Върховният административен съд също определи, че Пеевски изпълява условията и е законен кандидат. Така преди изборите, както Пеевски, така и ВАС ни казаха, че корпулентният депутат е реален и действителен кандидат за ЕП, а след изборите ЦИК и отново ВАС ни казаха, че такъв кандидат не е участвал в изборите, защото са го заличили от кандидатските листи след провеждането на изборите.
БОЕЦ внесохме Жалби до ВАС срещу решенията на ЦИК за заличаването на Пеевски и Карадайъ и замяната им със следващите в листата на ДПС. Върховният съд образува дела, като отхвърли Жалбите на БОЕЦ и Георги Георгиев (председател на БОЕЦ) , като недопустими, с аргумента, че нямат правен интерес. Оказа се, че само Пеевски и Карадайъ могат да обжалват решенията на ЦИК, с които Комисята удовлетворява исканията им, а избирателите нямат право да отстояват закоността и легитимността на изборните резултати обявени и манипулирани от ЦИК. ВАС използва аргумента за липсата на правен интерес, за да не разгледа Жалбите на БОЕЦ и Гепргиев по същество, защото тогава би лъснал целият абсурд и незаконосъобразност на правната конструкция на ЦИК по взетите нищожни решения за заличаването на Пеевски и Карадайъ.
БОЕЦ обжалвахме отказите на Съда и решенията на ЦИК и пред пет членен състав на ВАС, но резултата беше същият и още тогава заявихме, че ще продължим битката пред международният съд в Страсбург. На 07.06.2019г. БОЕЦ внесохме и Конституционна Жалба до институциите подписана от Десислава Иванчева, кандидат, участвал е изборите за членове на ЕП. ВАС и ВКС отказаха да сезират КС, а Президента, главният прокурор, Народното събрание и Министерски съвет още не са се произнесли с решения по нашата Жалба. Защо ли? Г-н Президент, поне вие ще отговорите ли, или дружно ще мълчите по този казус заедно с Цацаров и Борисов?
Битката ни срещу нелегитимната канидатура на Пеевски, заради липсата на уседналост и срещу решенията на ЦИК, с които се подменя вота на българските избиратели показа #КОЙ управлява държавата и че всички институции и валсти са подчинени на упрвляващата ни мафия. Показваме и че будни граждани има и няма да се примирим с беззаконието и наглостта на управниците ни.
Прилагаме текста на Жалбата до ЕСПЧ:
ФАКТОЛОГИЯ
На дата 26.05.2019г. се проведоха у нас избори за членове на Европейския парламент от Република България.
В листата на политическа партия „ДПС“ (Движение за права и свободи) под №20 бяха издигнати като кандидати съответно първи и втори подред – Мустафа Сали Карадайъ – председател на партията и Делян Славчев Пеевски – 39 годишен български олигарх и медиен магнат, бивш следовател, неуспешно избран за председател на ДАНС, депутат от 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. С решение №447-ЕП/29.05.2019г. Централната избирателна комисия обяви изборните резултати и въз основа на получените общо 323 510 гласа за партията, на ДПС бяха възложени ТРИ МАНДАТА. За избрани, според подредбата на кандидатите в листата, следваше да се считат първият, вторият и третият от нея – съответно Мустафа Сали Карадайъ, Делян Славчев Пеевски и Илхан Ахмет Кючюк.
Вместо това, Централната избирателна комисия (ЦИК), съобразявайки се с капризите на първите двама от листата, извърши недопустима подмяна на вота на избирателите. Как се случи това?
Веднага след обявяване на изборните резултати с посоченото вече по-горе решение №447-ЕП/29.05.2019г. на ЦИК, първите двама в листата на ДПС – Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски депозираха заявления за отказ да бъдат избрани за членове на Европейския парламент (съответно заявления с вх.№ЕП-10-101 /30.05.2019г. на Карадайъ и заявление с вх.№ЕП-10-102/30.05.2019г. на Пеевски). Заявленията бяха приети и уважени от ЦИК и с решения на комисията №451-ЕП/30.05.2019г. и №452-ЕП/30.05.2019г. Карадайъ и Пеевски бяха заличени от кандидатската листа на партия „ДПС“.
Така, вместо Мустафа Сали Карадайъ и Делян Славчев Пеевски, с окончателно решение № 456-ЕП/31.05.2019г. на ЦИК за депутати в Европейския парламент от Р. България от листата на ДПС бяха обявени Атидже Байрямова Алиева – Вели и Искра Димитрова Михайлова – Коларова
СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ
Решения №451-ЕП/30.05.2019г. и №452-ЕП/30.05.2019г., с които Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се заличават от кандидатската листа на партия „ДПС“, както и решение № 456-ЕП/31.05.2019г. на ЦИК, с което вместо тях двамата за избрани за депутати в ЕП са обявени Атидже Байрямова Алиева – Вели и Искра Димитрова Михайлова – Коларова бяха обжалвани пред Върховния административен съд от Георги Борисов Георгиев и Гражданско сдружение „БОЕЦ“ – неправителствена организация, регистрирано по ЗЮЛНЦ. Оплакванията бяха не само за неправилност и незаконосъобразност, но и за НИЩОЖНОСТ на решенията, взети извън компетенциите на изборния орган – ЦИК. По жалбите бяха образувани пред ВАС съответно адм.д. 6486/2019, адм.д.6487/2019 и адм.д.6554/2019г. Трите жалби по делата бяха оставени без разглеждане, като недопустими, и делата прекратени с мотиви, че жалбоподателите – Георги Георгиев и ГД „БОЕЦ“, нямат правен интерес (не притежават активна процесуална легитимация) да атакуват решенията на ЦИК. Съдебните състави се позоваха на разпоредбата на чл. 394, ал.1 от Изборния кодекс (ИК), която лимитивно изброявала, според тях, кои са лицата, които имат право да обжалват изборните резултати. Прие се в синхрон, че за оспорващите не е налице правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, която разпоредба изисква с обжалваното решение да се нарушават или да са застрашени от нарушаване техни права или законни интереси или с решението да им се вменяват задължения, каквито до момента не са имали. Прие, че оспорваните решения на ЦИК по никакъв начин не се отразяват на правна сфера на жалбоподателите, че правният интерес и на двамата оспорващи не е нито личен, нито пряк и непосредствен.
След обжалване на определенията, пред петчленни състави на ВАС бяха образувани дела, съответно 7158/2019 и 7159/2019, по които съдът се произнесе и потвърди прекратителните определения.
Намираме, че се касае не за вътрешноправен проблем, а за наднационален, общностен спор. Жалбите на Георги Борисов Георгиев и ГД „БОЕЦ“ не касаеха просто проведени избори в страната, а избори за членове на Европейския парламент, на орган, представляващ интересите на всички граждани на Съюза. Защото разпоредбата на член 223, параграф 1 ДФЕС предполага, че законодателят на Съюза следва да приеме необходимите разпоредби за избиране на неговите членове чрез всеобщо ПРЯКО избирателно право, съгласно уеднаквена процедура във всички държави – членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави – членки. Поради липса все още на подходяща регламентация и необходимостта да се запълни тази празнина, се ползват националните изборни процедури, в това число и българският Изборен кодекс, който също регламентира всеобщо ПРЯКО избирателно право при провеждане на избори за членове на ЕП. Това означава че национално законодателство на всяка държава –членка, което пряко или чрез препращане урежда изборите за ЕП, е законодателство, „с което се прилага правото на Съюза“, В този смисъл е точка 29 от решение Åkerberg Fransson. Именно поради това с член 14, параграф 2 ДЕС и съгласувано с него — в член 39, параграф 1 от Хартата, депутатите в Европейския парламент вече не са посочени като „представители на народите на държавите, обединени в Общността“, а много по-директно — като „представители на гражданите на Съюза“. Cъгласно член 1, параграф 3 от Акта от 1976 г. във връзка с член 14, параграф 3 ДЕС при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да гарантират, че членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно гласуване. Избирането на членовете на Европейския парламент става „съгласно уеднаквена процедура във всички държави членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави членки“. Тоест, разпоредбата на член 223, параграф 1 ДФЕС се отнася до област, която е обхваната от приложното поле на компетентността на Съюза, имайки предвид , че един от основните принципи, общ за всички държави –членки е принципът на правовата държава, върху които се основава Европейският съюз.
Касае се за решения на ЦИК, които са не само неоснователни и неправилни, но и издадени извън компетентността на изборната комисия, тоест НИЩОЖНИ. Оттам и решенията на ВАС са неправилни и дискриминационния – ограничаващи правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес.
В чл.57, ал.1, т.1 от Изборния кодекс (ИК) се сочи, че комисията осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове. ИК никъде не предвижда правна възможност да се заличат от кандидатската листа вече избрани от избирателите кандидати, след провеждане на самите избори и обявяване на получените гласове и разпределение на мандатите. Решенията, с които се уважават заявленията на кандидата Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски са в остро противоречие със закона – без такава възможност да е регламентирана, при явна злоупотреба с пасивното избирателно право и грубо незачитане на демократичните принципи на страната и на Съюза. И най-вече, актовете на ЦИК са в дисонанс с прогласения в чл.223, параграф 1 от ДФЕС принцип за всеобщо и ПРЯКО избирателно право. Те подменят волята на избирателите, напълно обезмислят и мажоритарния елемент на изборите, а именно – гласът на онези 12 007 гласа, които са дали своите предпочитания /преференции/ за Мустафа Карадайъ и онези 6306 гласа, които са дали своите предпочитания /преференции/ за Делян Пеевски (обявени в приложение към решение 447-ЕП/29.05.2019г.), които лица може би нямаше да гласуват за ДПС, ако знаеха предварително, че двамата кандидати ще се откажат, след като вече са избрани. С решенията си ВАС даде възможност Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски да се откажат от права, от които вече са се възползвали, каквато правна конструкция сама по себе си е невъзможна.
Прогласеният принцип за пряко избирателно право означава именно, че политическата воля на избирателите се изразява чрез акта на техния избор и тяхната воля овластява избраните. Нито едно решение на административен орган не може да опосредства прекия избор на избирателя. Правомощията възникват от деня на избора на суверена . Всъщност, огромното значение на приемането или не на заявленията за отказ на Карадайъ и Пеевски от ЦИК се крие в това, че ако бе спазен законът, те двамата следваше да изразят своето нежелание да встъпят като депутати в ЕП пред самия ЕП, а не пред ЦИК, която има единствено задължението да обяви изборните резултати. Но междувременно, на основание чл.389 от ИК, съответно чл.7 от Акта за избирането на представители в Европейския парламент от 1976г., за тях настъпваше несъвместимост да изпълняват функциите на народни представители в местния парламент – Народното събрание на Р. България.
Само за да олицетворим несъстоятелността на взетите решения на ЦИК, а оттам – отказът на съставите от ВАС да прогласят нищожността им и разгледат по същество жалбите срещу тях, ще посочим, че българският законодател в Изборния кодекс е предвидил две хипотези на заличаване на регистрация от участие на избори. Първата е СЛУЖЕБНО ЗАЛИЧАВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯ от ЦИК (чл.135, чл.142, чл.259, чл.322, чл.369 и чл.418 от ИК), при констатирани от комисията нередности при подаване на документите за регистрация на коалиции/независим кандидат – недостатъчен брой подкрепили избиратели за регистрация или недостатъчност на реквизитите в списъка за регистрация. ИК предвижда и самоволен отказ – ЗАЛИЧАВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯ по искане на коалиция/партия/инициативен комитет (съответно чл.137, чл.145 и чл.155 от ИК), който може да бъде заявен не по-късно от 32 дни преди изборния ден. Никъде в ИК не се предвижда заличаване от кандидатските листи по желание на самия кандидат и то – след провеждане на самия избор.
Смисълът на закона е ясен – не се допуска злоупотреба с права и ако ще се заявява отказ, той следва да е навременен, тъй като изборите се най-висшата форма на проявление на представителната демокрация.
Несъстоятелността на взетите решения на ЦИК изхожда и от самите мотиви на комисията, обективирани в тях. Така в решенията ЦИК №451-ЕП/30.05.2019г. и №452-ЕП/30.05.2019г., с които Карадайъ и Пеевски се заличават от кандидатските листи се сочи, че депозираните заявления с вх.№ЕП-10-101 /30.05.2019г. на Карадайъ и заявление с вх.№ЕП-10-102/30.05.2019г. на Пеевски по същество представлявали оттегляне на съгласията на двамата кандидати по чл. 365, ал. 1, т. 3 ИК за участие в изборите, което е необходимо изискване за регистрация. В същото време се сочи, че са постъпили искания от двамата да не бъдат обявени за членове на ЕП. Категорично искането да не бъдат обявени за членове на ЕП не е обратно по смисъл и съдържание от предхождащото го СЪГЛАСИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА УЧАСТИЕ В ИЗБОРИТЕ, дадено с писмената декларация по чл. 365, ал.1, т.3 от ИК. Най-малкото, защото регистрацията е вече преминала успешно, изборите са се провели и двамата кандидати са получили доверието на своите избиратели да бъдат избрани в ЕП.
Само информативно ще добавим, че за един от отказалите се кандидати – Делян Славчев Пеевски, имаше повече от основателни съмнения, че същият не пребивава в страната и не е живял в последните шест месеца преди изборите в Р. България или в друга държава – членка на ЕС. От ГД «БОЕЦ» изискахме от ЦИК да провери дали Делян Пеевски изпълнява условията на чл.351, ал.1 от Изборния кодекс, като изиска информация от Парламента, МВР /гранична полиция/, НСО, от където биха могли да се съхраняват данни за пребиваването и пътуванията на лицето в странат и чужбина. Депозирана бе жалба от ГД «БОЕЦ» първо пред ЦИК срещу тяхно решение №196-ЕП/23.04.2019г., с което комисията регистрира и обяви кандидатската листа на партия «ДПС» за изборите за ЕП на 26.05.2019г., в частта, в която в листата е и Делян Пеевски. По жалбата ЦИК се произнесе с решение №ЕП-23-43/30.04.2019г. като я намери за неоснователна. Последното бе оспорено пред Върховния административен съд и с решение №6748/08.05.2019г. по адм.д. 5002/2019г. съдът в мотивите си сочи, че изискването на чл.351, ал.1 от ИК е кандидатите за депутати в ЕП е формално. Използваното в законовия текст словосъчетание «да е живял най-малко през последните 6 месеца…» според съда е изпълнено, ако кандидатът има адресна регистрация в страната. Така ясно и недвусмислено Делян Славчев Пеевски, който се защитава по делото и бе ангажирал адвокат, настояваше да отговаря на законовите изисквания да бъде кандидат за член на ЕП и да участва на изборите.
Оплаквания за нарушения на
чл. 6, § 1 от Конвенцията
Право на справедлив съдебен процес
чл.13 от Конвенцията
Право на ефективно средство за защита
Намираме, че съдебнитe актове на тричленните и петчленните състави на националния Върховен административен съд, с които се отказа да бъдат допуснати до разглеждане по същество жалбите на Георги Борисов Георгиев срещу решения №451-ЕП/30.05.2019г. и №452-ЕП/30.05.2019г., с които Карадайъ и Пеевски се заличават от кандидатската листа на партия „ДПС“, както и решение № 456-ЕП/31.05.2019г. на ЦИК, с което вместо тях двамата Атидже Байрямова Алиева – Вели и Искра Димитрова Михайлова – Коларова, ограничиха правото на жалбоподателя Георги Борисов Георгиев на достъп до справедлив процес и са в остро противоречие на чл.6, § 1 от Конвенцията. Те не почиват на съществуваща позитивна правна уредба в Р. България или ЕС и са произволни, общи и явно необосновани, че може еднозначно да се приеме, че те нямат правна основа и са нелигитимни.
Разпоредбата на чл. 394, ал.1 от ИК, на която от ВАС се позовават, касае оспорване на изборните резултати и лимитивно изброява кои субекти имат право на обжалване на тези резултати. Тук се оспорват административни актове на ЦИК и то с твърдения да са не само незаконосъобразни и неправилни, а и засегнати от най-тежкия попрок – нищожни, взети извън компетенциите на комисията. Още повече, че решения №451-ЕП/30.05.2019г. и №452-ЕП/30.05.2019г., с които Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се заличават от кандидатската листа на партия „ДПС“, не са решения, с които се обявяват изборните резултати, съответно жалбите срещу тях не попадат в обхвата на чл.394, ал.1 от ИК.
Жалбоподателят Георги Борисов Георгиев, като всеки един гражданин на Р.България и на ЕС, притежаващ активно процесуално право да гласува на избори за ЕП, има правен интерес да обжалва решенията на ЦИК пред ВАС. Този интерес се основава от обстоятелството, че изборите пряко касаят кои лица ще представлява него, а и всеки гражданин на страната в ЕП. Депутатите, избрани от Р. България в Европейския парламент представляват не себе си или своята политическа партия, или своите избиратели, а всички българи и всички граждани на Съюза.
