КОГАТО УПРАВЛЯВАТ АЛЧНИТЕ И ГЛУПАВИТЕ, В ТУНЕЛА НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ НЯМА КАК ДА ПРОСВЕТНЕ

Автор: Няма коментари Сподели:

НАКЪДЕ ВЪРВИ ТОПЛОФИКАЦИЯТА?

Октомврийското шоково покачване на цените на парното тотално ще натежи на семейния бюджет на над два милиона българи, които и без друго едва смогват с плащането на сметките. Най-висока ще бъде цената на топлото във Велико Търново и София, последвани от други големи градове като Пловдив, Плевен, Варна, Враца. Но не само цената е причина за недоволството на абонатите на топлофикациите.

Има редица нерешени проблеми в съществуващите нормативни актове, които извеждат хората на улицата да протестират. Един от тях е изчисляването на енергията, отдадена от сградната инсталация.

В началото на тази година Върховният административен съд (ВАС) отмени формулата за изчисляване на енергията, отдадена от сградната инсталация. По отношение на заложения в тази формула физически смисъл и неговия математически израз, не може да има възражения. В нея има един коефициент 0,15, който отразява приблизително какъв е делът на енергията на сградната инсталация спрямо общата енергия на всички отоплителни тела при проектни температури на топлоносителя. Останалото е мощност, умножена по време, което представлява енергия и тя е коригирана с друг коефициент, отразяващ промените в температурата на околната външна среда. Когато всички отоплителни тела в сградата са включени и работят, енергията на сградната инсталация би могла да се изчисли сравнително правилно. Бедата идва от това, че на мощностите на отоплителните тела силно влияе субективният фактор. От човека зависи колко и кои отоплителни тела да остави да работят и кои да премахне въобще от отоплителната инсталация. От човека зависи на кое деление ще завърти термостатния вентил или ще го изключи съвсем. От човека зависи кога ще излезе в отпуск или по болест и ще изключи цялото отопление в жилището си. При тези неконтролируеми и непредвидими манипулации се променят неконтролируемо и непредвидимо мощностите на отоплителните тела, при което се променя и топлоотдаването от тръбите на вертикалната сградна инсталация. Всички тези зависимости правят физическата формула негодна и съдът правилно я отмени. Друг е въпросът, че Министерството на енергетиката (МЕ) обжалва решението на съда. Задържането на окончателното решение на петчленен състав на ВАС над формулата беше необходимо, за да има време за намиране на ново решение.

Освен това, в свое Решение № 165 от м. февруари т.г.  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) детайлно описа редица слабости в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за топлоснабдяване (НТ) и препоръча мерки за отстраняването им. Със закъснение от няколко месеца министърът на енергетиката издаде заповед за сформиране на работна група за извършване на промени, в която специално се указваше, че това решение трябва да бъде в основата на обсъжданията.

На този етап, с увереност може да се каже, че тези препоръки не са взети под внимание. Основания за това има и те са следните.

Въпросът със сградната инсталация изобщо не е решен. Очаква се формулата да бъде отменена от съда и затова групата работи трескаво в друга посока. В протокол на работната група от 02.08.2018 г. е написано, че процентът на енергията от сградната инсталация спрямо общата енергия за отопление ще варира от 20 до 40 % в зависимост от избора на общото събрание на етажната собственост. Ако не се стигне до съгласие, ще се приеме 30 %. Това бих го нарекъл бягство от отговорност на нормотворците. Глупаво е и подло, да оставиш в ръцете на собствениците да си определят процента. Естествено е, че тези, които не ползват радиатори ще искат по-нисък процент, а тези които ползват – ще искат по-висок. Това ще доведе до караници, до обиди, а може би и до юмручни схватки. Освен това посочените проценти с нищо не са обосновани. Единственият аргумент е, че процентът на сградната инсталация, чиято енергия се е изчислявала по досегашната формула,  се движи в този интервал, а често пъти го надхвърля. Никой от гласуващото болшинство, обаче, не споменава, че в тази формула са се поставяли и продължават да се поставят проектни мощности, а не  реалните, както е по закон. ЗЕ изисква да се фактурира действителното потребление. Използването на проектните мощности, вместо реалните, води до изкривени сметки в посока на увеличение за най-бедните слоеве, които не ползват радиатори.

За тези неща не веднъж е сигнализирано в МЕ, но нищо не се прави, при това умишлено, което е грубо нарушаване на закона.

Възможно е съдът да отмени формулата, но според мен формулата трябва да си остане същата, само с една малка промяна. В числителя на формулата вместо действителна инсталирана мощност Qдим трябва да се напише реална инсталирана мощност Qрим. Действителната инсталирана мощност Qдим, която се използваше досега, представлява, според определение в Методиката, сумата от мощностите на действително инсталираните и работещи отоплителни тела. В това определение обаче не е казано при какви температури на топлоносителя са определени тези мощности и, в нарушение на закона, във всички сметки фирмите за дялово разпределение използват проектните мощности, при проектни температури на топлоносителя 90/70 оС.  Това не е правилно. Трябва да се използват реалните мощности на отоплителните тела, определени при реалните температури на топлоносителя, които са 70/50 оС. При реалните температури мощностите са с 35 % по-малки от тези, изчислени при проектни температури.

Точно това води до драстично увеличение на енергията на сградната инсталация.

Ако се използва реалната инсталирана мощност Qрим, която представлява енергията за отопление от изравнителните сметки, разделена на броя часове с отопление, то пресметнато чрез същата формула, ще се получи много по-малко изразходвана енергия за сградна инсталация. Тя е по-малко от 8 % и това ще бъде реална стойност. Тъй като във формулата е извършена промяна – Qдим е заменено с Qрим – то тя не е същата като отменената и от правна гледна точка няма да има проблем – отменената е заместена с друга. Ако  уважаваните членове на работната група не се съгласят с това и настояват за фиксиран процент, то този процент трябва да бъде твърдо 8 % без всякакви толеранси, плюсове или минуси и т.н.

Неспазването на Закона за енергетиката и поставянето на проектни мощности във всички разчети вместо действителни, води до изцяло грешни изравнителни сметки. Това беше написано в сигнал до Главния прокурор с вх. № 7842/18.07.2016 г.

В сигнала се искаше прокуратурата да образува досъдебно производство срещу нарушителите, но нищо такова не се случи. Прокурор от Софийска градска прокуратура, където беше изпратен сигнала, отказа да образува досъдебно производство с мотива, че нямало „достатъчно данни за извършено престъпление”. След обжалване Софийска апелативна прокуратура също заяви, че моите твърдения не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер. Беше написано, че се иска разрешаване на частно-правен спор, който не е в правомощията на прокуратурата.

Прокурорът не е могъл да схване, че аз не водя частно-правен спор, а спор с голяма обществена значимост.

С нова жалба до Главния прокурор поисках да се отговори на въпросите: „Престъпление ли е Топлофикация да представя на абонатите грешни изравнителни сметки, срещу които те дължат пари? Престъпление ли е, че Топлофикация представя в съда неверни изравнителни сметки като факти за обосновка на съдебните искове срещу абонатите си?” Последва постановление на Върховна касационна прокуратура, в което отново и окончателно се отказва образуване на досъдебно производство с мотива, че „ не всяко извършено нарушение е равнозначно на престъпление. Нарушенията са от различен характер и различни по степен, като в престъпления са въздигнати тези, които засягат важни сфери от живота на хората”. Това последното е много странно, защото показва, че прокуратурата счита топлофикацията за не толкова важна сфера от живота на хората.

За тези действия на прокуратурата написах писмо до Председателя на Министерския съвет  и до Президента на Р България . От Министерския съвет ми отговориха, че прокуратурата е независима и нищо не могат да предприемат, а от администрацията на президента получих отговор, че писмото ми е изпратено в МЕ, т.е. при тези, срещу които съм подал сигнала. Така завърши тази преписка с прокуратурата.

Работната група заседава вече четири месеца. След тези тъй дълги заседания, с такъв многочислен състав от специалисти, по нищо не личи, че ще се извършат работещи и полезни промени в нормативната уредба. Съставът на работната група е подбран предимно от заинтересовани за запазване на статуквото ведомства и организации като Министерство на енергетиката, „Топлофикация София” ЕАД, фирми за дялово разпределение, Столична община, асоциация на топлофикационните дружества, асоциация на дружествата за топлинно счетоводство, представител на Федерацията на потребителите – бивш директор на Топлофикация София. Възприето е решенията да се гласуват и приемат с болшинство, което означава, че думата на представителите от гражданската квота не се чува изобщо. Повечето от препоръките на КЗК не се възприемат.  Не се предприема нищо, за да се спазват изискванията на стандарт БДС ЕN 834. В ЗЕ е записано, че трябва да се спазват действащите в страната стандарти. Това е стандартът, който определя условията, при които се използват индивидуалните топлинни разпределители и как се определят коефициентите, вкарвани в паметта им, за да могат да се използват при различни по големина и вид радиатори. Тези коефициенти формират показанията на разпределителите. Освен това стандартът изисква енергията за отопление на сградата да се измерва с топломер, а не да се изчислява, както това се прави сега. Стандартът задължава топлофикациите да монтират такъв допълнителен топломер и според препоръката на КЗК – за своя сметка, а не за сметка на абонатите. Съгласно този стандарт цялата енергия за отопление на сградата ще се разпределя по показанията на разпределителите. Това означава, че сградна инсталация няма да има. Нейната енергия ще бъде разпределена според консумацията на абонатите, ползващи радиатори.

От една страна, това не е справедливо. Така ще се натоварят абонатите, ползващи радиатори, да плащат цялата сградна инсталация. Но от друга страна, стандартът трябва да се спазва. Той е за страните от Европейския съюз и предполага, че всички ползват радиатори. В западните страни никой не си сваля радиаторите, защото цената, която заплаща за отопление е нищожна спрямо доходите. Не напразно, когато се въведе дяловото разпределение, в ЗЕ беше записано, че дялово разпределение се прилага само в тези сгради етажна-собственост, в които повече от 90 % ползват радиатори с разпределители. Но поради високата цена на отоплението много граждани се отказаха от услугата да ползват радиатори. Вместо да отмени дяловото разпределение за тези сгради, както е по закон, МЕ прокара поправки в закона, като задължи всички сгради да ползват дялово разпределение, независимо колко абонати в тях са се отказали. Така се получи изкривяване в съотношението на енергията от сградната инсталация към енергията за отопление на сградата и абонатите с радиатори започнаха да плащат относително по-малки сметки от тези без радиатори. За това изключително много допринесе използването в разчетите на проектните мощности, за които беше написано по-горе. Т.е. бедните, които студуват или се отопляват с алтернативни средства, бяха принудени да плащат по-големи сметки. Именно те отиват на митинги и протести и така ще продължи, ако не се оправи нормативната уредба.

Още един много тежък въпрос стои пред МЕ. В пресата имаше публикации, че някои топлофикации са пренебрегнали дяловото разпределение и сключват договори с абонатите, като предлагат твърда цена за кубик топла вода и за отопляем обем. Те са пресметнали, че това е по-добрият вариант, отколкото енергията да се разпределя с разпределители и съгласно НТ. Сключването на договори с абонатите е най-правилният вариант. Обаче „Топлофикация-София” ЕАД, фирмите за дялово разпределение и най-много МЕ са категорично против. Тук има още нещо много важно. Министерството се прави на ни чул, ни видял, че топлофикациите, които сключват договори с абонатите и са на печалба, за разлика от „Топлофикация София” ЕАД, която е с огромни загуби, всъщност нарушават закона. По закон те са длъжни да прилагат дяловото разпределение. Министерството си затваря очите и не желае да реши дилемата: да има или да няма дялово разпределение. Ако ще има, то ще трябва да се спазва закона и съответно стандарта, който изисква монтиране на допълнителен топломер за сметка на топлофикация, измерващ енергията за отопление . Да си представим за момент, че законът задължи топлофикациите в рамките на кратък срок да закупят и монтират такива топломери. Това донякъде ще подобри отчитането, но недоволството от съществуващия начин на разпределение на топлинната енергия няма да изчезне. Протестите ще продължат и топлофикациите може да преминат към индивидуални договори с абонатите. Такава практика вече има в топлофикациите в Перник, в Бургас, в Сливен. Тогава всички тези топломери ще бъдат безполезни, ще трябва да се демонтират и съхраняват на склад. Ще се повтори случаят с атомните реактори в Белене в умален мащаб. Ето защо, въпросът да има или да няма дялово разпределение е политически. МЕ съзнава това, но се страхува да вземе решение.

Много от читателите ще попитат накъде върви топлофикация и дали има светлинка в тунела. Ако се съди по дълговете на „Топлофикация София” ЕАД, от порядъка на половин милиард лева, много дълго трябва да се копае в този тунел, докато нещо просветне.

Но задължително е да се копае в правилната посока, т.е. трябва да има кой да указва посоката. Трябва да се говори истината, да се поддържа обратната връзка в системата за управление. Управляващият в копането на тунела трябва да се съобразява с напътствията, които му дават тези, които са навън и виждат светлината, което значи да се обръща внимание на знаещите и можещите.

Ще дам един пример как това го правят нашите депутати. В края на август се договорих с депутата Таско Ерменков да се срещнем и да му разкажа и потвърдя с документи това, за което писах дотук . Исках от него да постави въпроси на Министъра на енергетиката и на Министъра на правосъдието и те да му отговорят в заседание на парламентарен контрол. Той предложи да му се обадя след 04.09.2018 г., когато свърши парламентарната ваканция. Три пъти съм му писал, че искам среща с него, но той не отговаря дали може да ме приеме, избягва преките отговори. Губи се обратната връзка, следователно няма управление.

Тъжно е да се каже, но аз напълно се присъединявам към думите на бившия депутат, известния ръководител на „Движение 21” и адвокат, Татяна Дончева, казани не много отдавна по телевизията, че няма да се оправим докато ни управляват алчни и глупави хора. Тя има основания. Първото се потвърждава от решението на депутатите да не намаляват субсидиите за партиите и да индексират заплатите си на всяко тримесечие. Второто се вижда от решенията на целия управленски апарат в няколко правителства относно Южен поток, загробената атомна централа в Белене, преференциалните цени за тока. Примерите са много. А топлофикацията е тръгнала натам, накъдето и държавата – към изчезване. Лозунгът „Системата ни убива!” не е измислен от мен.

                                                         Инж. Димитър Тодоров, 

завършил Московски енергетически институт

                                              http://afera.bg

Предишна статия

Прокуратурата позволи две фирми до Пеевски да гушнат 12 млн. лв. от КТБ с фалшиви документи

Следваща статия

От журналистиката ни само скелет остана, Бог да я прости…

Други интересни