Продуцентската му компания осъди мебелна къща за кражба на интелектуална собственост в пазарджишкия съд.
– Г-н Милошев, чух, че продуцентската ви компания “Дрийм Тийм Филмс” е приключила снимките на новите епизоди на “Откраднат живот”. Какво се случва в тях?
– Не са приключили. Снимачният график е разделен на два етапа. Първият вече приключи, а на 29 август снимачният процес ще бъде подновен. Обемът на епизодите за втория сезон ще бъде същият и сериалът отново ще се излъчва три пъти седмично. В първия сезон героите живяха с лъжата, сега във втория ще видим как същите герои ще трябва да живеят с истината.
– Това краят на сериала ли ще бъде?
Евтим Милошев е с Марта Вачкова и Йоана Буковска на снимачната площадка на “Откраднат живот”
– Не мога да кажа, че е край. Успехът на сериала от гледна точка на зрителския интерес е много голям и засега по-скоро с телевизията планираме историята да продължи.
11 август 2012 г. “Комиците” тръгват на турне, а Любо Нейков и Евтим Милошев разчупват питата в църквата, където са били за благословия
– Лъжата и истината са в основата на сценария на първите два сезона. Ако има трети, какво ще олицетворява той?
Репортерка от Нова тв взема интервю от Евтим Милошев за сериала “Откраднат живот”
– Реалния живот. Както и ние, хората, така и героите на нашия сериал живеят живота такъв, какъвто е. А той постоянно ни предоставя екстремни емоции и изживявания.
Евтим Милошев с жена си Христина Апостолова в студио на Би Ти Ви. Освен актриса, тя е сценарист на “Столичани в повече” и “Откраднат живот”
– Александра Сърчаджиева имаше много малка роля в началото, но игра толкова добре, че всички я запомниха. Няма ли пак да се върне на снимачната площадка?
– Симпатията ни е взаимна и целият екип имаше желание да работи с Александра. Но през есента приоритет за нея ще е участието ѝ като водеща на “Биг Брадър”.
Зрителите я обичат и най-важното е, че по един или друг начин ще я виждат на екран.
– Преди няколко месеца продуцентът Нико Тупарев осъди тризначките от “Биг Брадър”, след като бяха говорили лъжи за него в ефира. Научих, че и вашата продуцентска компания наскоро е била страна в съдебен спор за друг вид накърняване на права. Защо и кой нарушава правата на българските телевизионни продуценти?
– Не познавам в детайли случая с тризначките, но след като се е стигнало до ситуация, в която продуцентът е потърсил правата си в съда, значи е имал основания за това. Познавам добре Нико Тупарев и неговия професионализъм. Затова мога да кажа, че го подкрепям като колега продуцент. Ние работим с авторски права и наша задача е и да ги защитаваме.
Продуцентската ни компания “Дрийм Тийм Прадакшънс” заведе дело пред Пазарджишкия районен съд, в което искахме да защитим интелектуалната собственост. Казусът е емблематичен. В личен разговор с местна пазарджишка фирма – мебелна къща “Явор”, обсъдихме участието на наши актриси от сериала “Столичани в повече” – Силвия Лулчева и Албена Павлова, във вътрешната ѝ рекламна кампания.
Мебелната къща поиска да ѝ предоставим снимки с лика на двете актриси, за да брандира свои автомобили, да отпечата рекламни материали, включително и да ги постави на билбордове. Ние им осигурихме снимки с двете актриси, изобразяващи ги като героини от сериала. Дори не ставаше въпрос за тв реклама, така че цената на самата услуга беше символично ниска.
Собственикът Благо Солов застана чисто патриотично в разговорите си с мен и ме увери, че много харесва българските продукти и с рекламната кампания би искал да даде именно това послание. По някакъв начин с тази кампания ние го подкрепихме и като български производител. Така или иначе, този човек не плати и символичната сума, която ни дължеше.
Същевременно тази кампания трябваше да продължи 3 месеца. Мебелната къща си позволи да използва лицата на актрисите три пъти по-дълго. Разбира се, аз платих със свои пари възнагражденията на актрисите, но ми останаха огорчението и обидата от това как не се зачита интелектуалната собственост у нас.
За мен този въпрос беше изключително ключов. Затова отидох пред Районния съд на Пазарджик, за да потърся правата на моята продуцентска компания и да защитя правата на актрисите. Забележи, тук става въпрос за интелектуална собственост. Това е материя, която не се третира всеки ден в съдилищата.
Разбираемо е, икономическата обстановка у нас принуждава хората да вложат всички свои ресурси и внимание в защита на имуществото си, на материалното си положение, на свои основни потребности. Вглъбен в своето всекидневие, българинът рядко обръща внимание на това, че развлекателният продукт, който получава – филм, предаване, фотография или актьорски образ, също има нужда от адекватна защита.
А това е особено важно за зрителя като потребител, тъй като незаконното препредаване на продукта се отразява пряко върху качеството му.
Затова за мен беше принципен въпрос. Това е и причината да съм изключително впечатлен, че един малък районен съд, а след него и горният му окръжен съд отсъдиха по европейски стандарти, мотивираха решенията си изключително компетентно в тази сложна материя на авторското право и в крайна сметка ни присъдиха това право.
– Значи спечелихте делото?
– Да, на първа и втора инстанция. Решението е окончателно и вече не подлежи на обжалване.
– Защо сте толкова впечатлен – затова, че спечелихте, въпреки че общественото недоволство от съдебната система е огромно?
– Общото усещане е такова, непрекъснато се говори в тази посока, но с това дело се убедих в изключителната правна подготовка и компетентност на нашите съдии. От този случай аз не мога да генерализирам и обобщавам, но потърсих справедливост и я получих. Още веднъж повтарям, че става въпрос за интелектуална собственост. От времето на Тодор Живков у нас физическият труд се цени много повече от интелектуалния. Да копаеш една нива, се смята за много по-голямо усилие, отколкото да седнеш и да напишеш един текст. Това ни се насаждаше още от времето на социализма. Уважаваха се хората на здравия физически труд. Те бяха героите на онова време. А хората, които сядат в удобно кресло пред един компютър и след два часа вадят някакъв текст – изглежда леко и елементарно, дори малко несериозно занимание.
– Така ли е?
– Изобщо не е така, защото интелектуалният труд по никакъв начин не може да бъде сравняван с физическия. Той неслучайно е обект на авторското право и движи цивилизацията напред. Без да звуча дискриминационно, хора ерудити могат да полагат физически труд, но обратното е невъзможно.
Когато икономическата обстановка е лоша, хората живеят трудно и става въпрос за оцеляване, нематериалният труд по-малко се цени. Още в Древна Елада изкуството във всичките му форми е процъфтявало и артистите, хората със заложби, философите са били на особена почит. Нека в модерното общество не забравяме корените на нашата култура, да оценяваме интелектуалната собственост и труд, нека да им се възхищаваме – така както аз се възхищавам от творческия труд и талант на хората, с които работя. Затова беше принципно желанието ми и решението ми да потърся правото си пред съда.
Пазарджишкият съд отсъди по начин, който трябва да е образец за цяла Европа. Материалният интерес е нищо в сравнение с решението, което взе този съд от морална и правова гледна точка. Това решение ме удовлетворява още повече и заради факта, че съм председател на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, защото едно от най-важните ни задължения е защитата на авторското право.
Как да кажа сега, че правораздавателната система е лоша, като аз получих справедливост? Лично се убедих в сериозното и професионално водене на делото от страна на съдията. На първото заседание отидохме в съдебната зала заедно с Любо Нейков като собственици на “Дрийм Тийм Прадакшънс”.
– Дали съдът не се е повлиял от вашата популярност?
– Изключвам го категорично. Мебелната къща е местна фирма, затова и делото се гледаше в Пазарджик. Г-н Солов е бил кандидат за кмет на града. Той е силен човек на местно ниво, поне така изглежда. Ако някой е по-популярен в Пазарджик, по-скоро е той. Но съдът не се повлия от популярността на никоя от личностите в спора и отсъди справедливо. Затова подобно решение не трябва да се премълчава. Обществото трябва да го знае. Всички творчески професии трябва да го знаят, както и да знаят, че трябва да си пазят правата и да ги защитават.
– Авторското право – и в музиката, и във филмите, и в медиите, много малко се зачита у нас. Как могат да бъдат спрени кражбите на интелектуален труд, само чрез съда ли?
– Не знам дали нашето съдебно решение ще бъде прецедент за поредица от дела в съда, но когато някой краде, трябва да има възмездие и справедливо правораздаване. Да, много се краде интелектуална собственост. Ти самата знаеш особено в сферата на медиите колко много информация, която е обект на усилията на много хора в една редакция, се ползва свободно от други, колко много сайтове съществуват благодарение на чужд материал. Нагло и безапелационно се краде. Трябва да се замислим в посока на регулацията и на цялата правна среда, която регламентира извършването на тази интелектуална дейност. Нужни са промени и в законите, защото средата е изключително динамична, а съществуващата нормативна база не осигурява надеждни инструменти за защита. С широкия достъп до интернет пространството съвсем се променят навиците, средата, технологичните решения, пътят на информацията, на аудиовизуалните продукти, които са обект на интелектуалната собственост.
– “Дрийм Тийм Прадакшънс” продължава да снима “Столичани в повече”.
– Да, той е безапелационният рекордьор по зрителска обич и гледаемост. В момента снимаме 11-и сезон, който ще бъде излъчен наесен.
– Типично за него е, че във всеки сезон каните за участие голяма гост-звезда. Коя ще е тя в новия сезон?
– Завръща се Йовка – Ева Тепавичарова. Освен това след всички върхове и спадове в крайна сметка двете фамилии Лютови и Чеканови отново ще се озоват там, откъдето започна всичко – на село.
– Компанията ви има ли планове за силно присъствие онлайн?
– Казвам твърдо – дните на ефирната телевизия са преброени, независимо дали това ще се случи след една, или след десет години. Когато го казвам, ме гледат с много голям скепсис, но колеги продуценти и режисьори също го усещат.
– Какво ще правите тогава телевизионните продуценти?
– Потребителските навици се променят, всичко отива в глобалната мрежа. Новите поколения по друг начин ползват самата продукция. Те гледат любимите си предавания според тяхната си програма, а не се съобразяват с програмното планиране на традиционните медии. Доставката на продукцията се променя и ние трябва да сме в крак с времето. Друг е въпросът, че в момента монетизирането, осребряването през глобалната мрежа – или поне на нашия малък пазар, не е толкова лесно, когато се отнася до локална продукция. Когато продукцията е глобална, има друг вид потребление и осребряване. Скоро в офиса една колежка ми каза: “Ти си мислиш, че си продуцент ли? Я погледни, някакъв, който показва как се развиват шоколадови яйца с играчка вътре, има стотици милиони гледания. А ти – какви усилия полагаш за една продукция и накрая колко зрители те гледат…”. Това е така, защото зрителите ни са само в нашата страна.
– Търсите ли начин да излезете на световния пазар?
– Това е естественото състояние на всеки продуцент. Но и за всеки човек важи да се реализира на колкото се може по-глобални пазари. Всеки го иска, мечтае, прави планове, включително и аз. Но какво ще се случи, времето ще покаже.
– Имахте намерение да снимате игрален филм заедно с писателя Антон Дончев. Започнахте ли вече?
– Не сме започнали още снимките, но имаме много голяма амбиция и продължаваме да работим. Постоянно има интерес към темата за богомилите. Историята е великолепна, темата е много специална, европейска. Много вярвам в този проект, но понякога трябва малко повече време, както и малко късмет.
– Каква е най-голямата ви мечта?
– Да направя световен проект, който глобалният пазар да го глътне като топъл хляб.
Копирано от
