АЗ НЕ СЪМ ПОЛИТИК И НИКОГА НЯМА ДА СТАНА

Автор: Няма коментари Сподели:

Време разделно за много хора. Мислещи в черно и бяло, на фили и на фоби. Светогледът на които е ограничен от личните им вярвания. Тези дни хора от БСП решиха да тръгнат срещу мен. Включително с безумната идея, че съм против Нинова.

Забавно е. И поучително. Как капаците на очите не позволяват да се види общата картина. Всъщност смятам, че Корнелия Нинова е пич, в най-добрият смисъл на думата, за разлика от СерГея и Гошето Гергов. И много пъти съм подчертавала, че подкрепям БСП на идеите, на социалната политика, на ценностите, но не и БСП на свинарите, джендърите и олигарсите. Елементарно, който има очи да види.

Още от 1990 година се интересувам от политиката и винаги, ако не на сцената, съм на първия ред поне. Илюзии не си правя. Да, политиката е много, много мръсна работа и затова трябва да се прави от чисти хора. Да си политик, включва и умението да си гъвкав, да правиш компромиси, дори понякога със себе си. Да се нагаждаш и да си мълчиш. Това е изкуство. Аз съм се опитвала. Още на 23 години бях избрана за общински съветник и след това бях секретар на кметство в Пловдив. Предлагаха ме дори за депутат, тогава.И тогава не си мълчах. Обвиних човек, назначен от партия в състава на СДС тогава за районен кмет, че взема пари от хората, за да им предоставя общински жилища, настоявах да се разследва случая. Казаха ми да си МЪЛЧА. Дори ми казаха, че и аз мога да правя същото. Подадох оставки – като секретар на регионалната организация на партията и като секретар на кметството. След това имах много случаи. Ако си мълчах, можеше и да ме гледате дори в Народното събрание, но нямаше да знаете коя съм. Аз също нямаше да знам.

Миналата година много от приятелите ми знаят, че подадох оставка като заместник-председател на една от новоучредените партии. Защото не бях съгласна с лъжите и поведението на „лидера“. Защото пак не си мълчах.

Явно не ставам. За политик поне. Защото има нещо по-ценно от политическата кариера и постовете във властта. А това е самоуважението и чувството сутрин, че можеш да се погледнеш без срам в огледалото. И да си доволен от решенията си, без значение как са те закопали.

Политиката е мръсна…..в нея няма случайни неща. Няма случайни политици. Няма такива, които не умеят да мълчат. И никой не би допуснал такива. Сегашната политическа система е така направена, че без външна подкрепа, спонсориране или вътрешно финансиране от мафията или определени олигарси, никоя партия не може да пробие. А всеки политик, който се опитва да тръгне срещу системата, го спират още на ниво местна организация.

Аз НЯМА ДА МЪЛЧА. Включително за грешки на политици или хора, които харесвам. Понякога трябва КОРЕКТИВ. Човек, който да казва по време на триумфа на цезаря, да помни, че е смъртен.

Една българка съм. Част от народа. Не искам да вземам властта, не искам да се издържам чрез политика. Не искам да се съобразявам със статуквото и конюнктурата.

Защото свободата да можеш да казваш каквото мислиш, няма и не може да има цена. Не че не греша, всеки го прави. Но имам силата да признавам, когато видя грешките си.

Днес България е заложник отново на великите сили. От едната страна е Козяк, от другата Москва. Като всяко лоби е стигнало до безумни крайности. Моето мнение е, че трябва да се махнем от ЕС и НАТО, защото ще се самоунищожим, ако останем там. Техните ценности не са българските ценности. С техните закони и действия, България се самоунищожава. Аз съм за православната вяра, за това да сме в съюз с хора, близки до нас, за традициите, за семейството, толерантност към различните дотам, че да не бъдат преследвани, но не и дотам да ме карат да бъда като тях и да ги гледам постоянно.

БОГ, БЪЛГАРИЯ, СЕМЕЙСТВО! Това са моите ценности. А западната цивилизация отдавна ги е изоставила. А историята и човечеството помнят какво се е случило с народите, тръгнали срещу Бог и вярата си.

И вярвам, че българите имаме вярата си. Ценностите си като народ. Че с малко усилие можем да се върнем към това, което ни е спасявало през вековете. И затова не са ни нужни политици. НУЖНО Е ДА ПОВЯРВАМЕ В СЕБЕ СИ, ДА ПОГЛЕДНЕМ В ДУШАТА СИ И ДА ПОСТАВИМ БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!

                               Елена Гунчева                        https://svobodnoslovo.eu

Предишна статия

Бриллиантовая рука (комедия, реж. Леонид Гайдай, 1968 г.)

Следваща статия

ЗАЛЕЗЪТ НА ЕДНА ИМПЕРИЯ

Други интересни