КОГАТО, ТОГАВА
Понякога крещя насън
или разказвам тъпи вицове –
особено, когато вън
ме пази родната полиция,
и стрижат ме като овца –
и мислят, че ще е завинаги,
и изнасилват пак деца
разхайтени в гетата цигани,
когато в утринна роса
не къса никой венчелистчета,
и кършат знойни телеса
срещу ми някакви Азисчета,
когато гоен депутат
го хване медийна деменция,
а мама реже за обяд
комат от дрипавата пенсия,
и вестниците с жълта жлъч
ни храчат сутрин за събуждане,
а Вождът хвъря пак калъч –
все по тоягата на чуждите,
не ща живот с преял корем –
друг нека да им сърба кашите,
а ние, братя, да умрем! –
но да умрем със патрондашите.
Валери Станков
3 август 2015 г.
гр. Варна, 9, 00 ч. http://afera.bg
