АПОЛОГИЯ НА ДУПКАТА...

05 Февруари, 2019
1 коментар

Завърших предишната дописка с предположението, че вглеждайки се в ДЪНОТО/НАШЕТО, може би ще открием нужните ни отговори.

А дотогава да направим една Апология на Дупката.

Един предприемач нарече критиките срещу строителния бранш „национално предателство“ – у, бре – почти като войните на Фердинанд.

А пък шефа на регионалната комисия на Парламента предложи санкции срещу журналисти, които клеветят въпросния бранш.

Следователно, време е някой вестник или популярен сайт да отвори рубриката „Чия е тази дупка?“

Читателите и зрителите да изпращат снимки на дупки по пътищата, за да се създаде една Национална Дупкоколекция.

След това може да се направи конкурс за най-голямата дупка, за най-дълбоката дупка, за най-мистериозната дупка, за най-старата дупка, за дупката, която ще избоде очите на онзи с „националното предателство“.

Така ще стане ясно и кой стопанисва тия дупки, чии са те.

Може да се направи конкурс за Дупка на годината.

Веско Маринов може да напише песента „Моята любима дупка ме пази“.

Може да се направи карта на Дупкодържавата, като се включат гладуващи интелектуалци, по примера на американците – по време на Голямата депресия държавата ангажира безработни писатели, за да съставят нова карта на пътищата.

Особено ще бъдат отличени дупките от току-що завършени магистрали, те ще получават специален медал.

Някой антрополог може да напише книга за българското дупкарство, както и да изследва бъдещето на държава, в която дупката е на такава почит.

Демографката, путиноведка и специалистка по катаджийските листовки Антоанета Христова може да направи втори докторат на тема „Каква част от националното време се губи в заобикалянето на дупки, вместо да бъде използвано за укрепването на евроатлантическите ценности“ – със сравнителен анализ на дупките в Европа и тукашните, както и на ролята на госпожа Меркел в заобикалянето на одупчените държави.

В специално приложение може да бъде осмислена ролята на тукашните дупки за изострянето на ишиаса на господин Юнкер.

Някой философ може да разгледа ролята на дупката в Българската Съдба, както и сложните въздействия на дупките върху Хората-Дупки.

Какво ще се случи, ако един ден дупките изчезнат, кога ще се случи това – след изчезването на държавата или преди това – това пък ще бъде научна прогноза на Института за близкото минало, която ще търси отговор на въпроса „Част от новата свобода ли са днешните дупки“.

Може да се направи и музиковедски анализ: как звучи химна на ЕС, когато колата ти се натресе в поредното дупчище.

И още, и още теми: Свързано ли е щастието на българина с дупките; Дупката като средство за разнообразяване на сивия български живот;

Връзката между дупките по пътищата и дупките във Властта – и кои се ремонтират по-лесно; Дупката като повод за национална гордост – защо обичаме дупкодържавата си; Ще продължаваме ли да я обичаме, ако дупките изчезнат – когато е очевидно, че недъгавото по начало ни е по-симпатично; Ще викаме ли „Българи юнаци“, ако няма дупки.

Може да се спретне дори един референдум за дупките – най-напред в политиката, а сетне и за тия по пътищата.

Може да се направи паметник на Дупката.

Може да направим и сериозен влог в световното визуално изкуство, ако на мястото на мавзолея функционира целогодишно Изложение на Дупката – дупкополитиците ще имат право на безплатен достъп.

Кристо може да пакетира изложението – или пък, ако събудят българското му сърце, може да покрие дупките по магистрала „Тракия“ с един гигантски чадър…

В крайна сметка, Живот ли е Живот без дупки…

кеворк кеворкян                                           Кеворк Кеворкян              http://afera.bg

                        https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Анонимен
#1 от Taня Доганова-Христова
18 Октомври, 2019 | 00:19
Напиши отговор
Оценка: 0
Изчезнаха снимките на" умиращите ", села в балкана,а точно там през 70-те години на миналият век записахме спомени ,разказани ни от потомци на местните хора.Това бяха разказите за трагично-героичната отбрана в Дряновският манастир през 1876 година. ГОСПОДИ СИЛ С НАМИ БУДУ е песента с която на уста загиват в пламъците героите на БАЧО КИРО. ТАЗИ ЗНАМЕНИТА ПЕСЕН прозвуча в най-голямите зали и катедрали по Света в изпълнение на създаденият и ръководен от мен състав "ЙОАН КУКУЗЕЛ".Тя е и една от шедьоврите в грамофонната плоча "ДОСТОЙНО ЕСТЬ"
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.