Ирина Кирилова

   За една година в сайта „Тракийски свят” са публикувани около 300 статии, коментари, интервюта, репортажи, новини. Вие, уважаеми читатели,  имате възможност да четете това, което не можете да намерите нито в други сайтове, нито в печатни издания. Опитваме се да ви представяме личности, да коментираме събитията, да ви въведем в света на културата.

    Има материали, под които има десетки коментари. Особено, когато се водеше предизборната агитация, когато ви осведомявахме за дела, за решения на Общинския съвет, за откраднати земи, за провалени планове на някои бизнесмени.

     В „Тракийски свят” няма да намерите иннформация за набити, ранени, пияни, катастрофирали, защото това не е нашият  стил. Пък и това можете да прочетете в ежедневниците.

    Под всяка статия  сме ви дали възможността да  изразявате мнение. В страницата на коментарите има едно изречение, в което пише, че „Тракийски свят” не  одобрява обидни коментари.

По – интелигентните ни читатели се съобразяват с това вече повече от година. Но има други, на които им е драго да смачкат, да унижат, да стъпчат някои хора. Това, разбира се, се дължи на омразата, която изпитват към съответния човек, и на страха, който изпитват ако  застанат срещу него.

Те са като кучета, които ръфат, където намерят, без да се съобразяват, че отсреща им има живо същество. Но..Господ ако слушаше кучетата, от небето пастарма щеше да вали.  Затова те си остават налитащи, за да ухапят коментиращия преди тях, надничайки в личния му живот и в личната му работа. Дори да  не е  по темата на материала, те пак го правят.

    Жалко, че напоследък има и такива коментари, които направо са цинични. Писачите /или поръчителите им/ забравят, че лошата дума от лошо сърце излиза. Те се смятат за непогрешими, за чисти като сълза и пътят им към  Рая е отворен. 

Само че, пътят към Рая е много тесен, уважаеми читатели, уважаеми недоброжелатели, уважаеми мразещи някого, а за пъкъла се върви с кола. Да дори да е скъпа и прескъпа, тя не може да се занесе нито в Рая, нито в пъкъла.

   Така че, ако хулите хората, хулите самите себе си. Защото не смеете да се погледнете навътре и да откриете същността си, която не винаги е чиста.

    Като пиша всичко това, правя го, за да спра онези „анонимни” читатели,  за които трябва да кажа, че биволът би се надбягвал с птичките, ама го е страх да не се продъни земята под него.

    Бъдете толерантни! Не изливайте омразата си със скверни думи! Винаги помнете, че има една поговорка: „Ров изрови, себе си зарови”.

                                                                                        Тракийски Свят