Една жена, която пишеше толкова хубави стихове и има издадени няколко стихосбирки, си отиде от света. Няма вече да съчинява стихове вечер в къщата си в Момина баня, няма да обикаля природни хубости, няма да рецитира наизуст всичко, написано от нея, няма да рисува.
Никой няма да я вижда с раницата на гърба да слиза долу в града, да минава през библиотеката, да не казва, че боледува, да бъде силна, макар и да живееше сама.
Издъхна в линейката на път за болницата и ще лежи в земята на Чирпан, там, от където бяха нейните ученици, които даваха пари, за да издава тя книгите си, там, където се роди през 1935 година. Евгения беше главен учител и носител на орден „Кирил и Методий”. Жена с висше образование от Софийския университет „Св. Климент Охридски” – специалност – руска филология. Стиховете и вдъхновяваха композиторите и ставаха на песни, които може би ще звучат на оня свят край нея.
Светла да е паметта и! Бог да я прости!
Тракийски Cвят
