Никога няма да се сетят и за Бинка Желязкова. Те дори не знаят коя е тя. А значителна част от интелектуалната съпротива срещу тоталитарния режим спокойно може да бъде свързана с някои от нейните филми.
Веднъж, в средата на 80-те години, след дълги уговаряния, дойде във „Всяка неделя – за да разкаже историята на някакъв бездомник, който живеел в един безистен на „Граф Игнатиев”. Това в годините на зрелия социализъм!
Що за държава сме – искаше да каже тя.
А може би е искала да внуши друго – каква държава ще станем.
И сега, след реанимирането от Българския Парламент на „българската следа”, и Антонов ми изглежда като онзи безпризорник – изоставен от всички в един мрачен, ветровит вход.
А и нашата История ми изглежда по същия начин.
***
Кеворк Кеворкян
