А цената на рибата се вдига!

23 Април, 2017
0 коментара

А цената на рибата се вдига!

–-

Едно време Ленин предложил да го наследи Сталин, като шеф на болшевиките, ‘щото бил най-посредствен, безопасен и компромисен. Троцки, Зиновиев и Каменев се съгласили. Сталин им „отрязал“ главата. 

После Сталин предложил Хрушчов, ‘щото играел добре казачок и бил безобиден. Подкрепили го Каганович и Коротченко. Хрушчов им „отрязал“ главата. 

После Брежнев, Черненко, Андропов и т.н., като събитията са аналогични. Това за КПСС. 

За БКП е нещо подобно, ама тоя изпит в ЮФ-то ми беше първи, веднага след 8 декември и нямам спомени как съм го взел. 

Ездачката я избраха с гласовете на Пловдив и Варна. Днес отряза пловдивския. Другата седмица и в други градове!

ИВАН ПЕТРОВИван Петров

Адвокат, прокурор на столична апелативна прокуратура /1995 – 2008/

http://afera.bg

Георги Гергов – възход без край…
Георги Гергов, бизнесмен и милионер, червен политик и светска личност в мащабите на постсоциалистическа България. Той се квалифицира като зооспециалист. Силата му обаче е в практиката, а не в науката.
Нисък, подвижен и работар, той скоро започва да прави кариера в свинекомплекс. След 11 години, през 1986, вече е негов директор. Защото успехът на Гергов в кариерата, колкото и тя да е провинциално-селска, е свъзран с два факта, които нямат нищо общо с предприемаческия дух или мита за работливия българин. Първият е политическата кариера, която той прави, стигайки до поста партиен секретар на комплекса. И то преди да навърши 30 години, което показва, че е изминал на един дъх пътя от комсомолски активист до партиен другар и то от отговорните. Вторият – рамото, което получава от свой познат и приятел, оказал се на висок пост във властта точно когато трябва – адашът Георги Танев. Когато е трябвало да се подскаже, кой да стане шеф в свинекомплекса, Танев е начело на ДКМС – младежката организация по времето на социализма, от която се излюпваха висшите ръководители на икономиката и обществения живот в България по времето на Тодор Живков. За него е нищо работа да подхвърли в съответната „шапка”-министерство и стопанско обединение, които определят кой да стане началник в соцвремената едно име. И то скоро ще изплува. Така, точно в годината , когато навършва 30 години, Георги Гергов става директор, макар и на свинекомплекс в провинциално пловдивско село. Според неофициални данни двамата с първия комсомолец на държавата по онова време се познават още от работата на Гергов в родното му село по комсомолска линия, но потвърждение за това днес е трудно да се намери. По късно,когато вече е станал човек с пари и влияние, той ще се възползва от едно друго познанство – това с Румен Петков, който като студент в Пловдивския университет е живял под наем в семейството на Гергов. Но това ще е по-късно, когато нещата вече са стигнали дотам, че парите се лепят по пръстите на бившия директор на свинекомплекса в Маноле.
От комбината са изчезнали над 300 хиляди лева, а в размирните времена посредством препоръки от високо скандалът е потулен и директорът се измъква безнаказано. Ако не бе 10 номври, вероятно Гергов щеше да бъде отстранен и пратен в глуха линия, а ако покровителите му не се окажат достатъчно силни, можеше и да бъде и съден. Но това би станало, само при условие, че промяната се бе отложила. Тя обаче идва и късметът на Гергов го измъква от сложната ситуация. Най-важното – той остава директор, а това вече е позиция, която носи дивиденти.
Идва златното време за хората , които промяната е заварила на стратегически места и на които се дава възможност да приватизират /откраднат/ онова, което дотогава са управлявали като представители на държавата. И повечето от тях го правят, къде по-успешно , къде по-неуспешно. От тези именно среди излизат и над 80% от богатите днес българи. Като започнем от задграничните дружества, минем през заводите и комбинатите и завършим с ТКЗС-тата и свинекомплексите, всичко бе опоскано в създаденото безвластие и в годините на първоначално натрупване на капитали, както пишат класиците идеолози.
Първият милион на Гергов идва като по поръчка, твърдят запознати с житието му от онова време. В началото на 90-те Георги Гергов още се води директор, но свинекомплексът на практика е ликвидиран, животните са изклани и изядени или изнесени зад граница. Изведнъж от Гърция се получава съобщение, че идват четири кораба фураж за свинете. Пристигат корабите с фураж, платен от българската държава. Да, но свине вече няма. Гърците казват, той е платен и си е ваш. Само, че соцдържавата, която го е платила, вече я няма. При тази манна небесна за директора, той прави крачката и от държавен директор на несъществуващо предприятие се превръща в милионер, като продава за своя сметка фуража. Неофициално се твърди, че в джоба му са влезли около 10 милиона долара, ако някой се поразрови, може да разбере и точната сума – корабите носят товар, който е записан някъде по митниците, цените на фуража от периода също могат да се намерят. Стоката е конвертируема, тя се търси и реализацията й е елементарна.
С толкова пари нещата изглеждат по-съвсем различен начин за Гергов, за разлика от милионите българи, ударени от инфлацията, чакащи пред празните магазини и получаващи заплата колкото да не умрат от глад. Сложил солидна основа на богатството си, бившият директор напуска през 1991 година комбината и става съветник в Министерството на Земеделието, а през 1993 година започва да търгува със зърно.
Първата перла в короната на новопоявилия се туристически бос е комплекс на ЦК на БКП в курорта „Св.Св. Константин и Елена”, бивш „Дружба”, прекръстен от него на „Слънчев ден”. През 1999 година за смешните 8 милиона германски марки Гергов придобива собствеността върху шест отделни сгради, огромен парк, прекрасна плажна ивица и почти завършено яхтено пристанище. Използвано от втория ешалон на партията – майка преди промените, в летовището ежегодно минават по няколко хиляди служители на градски, районни, окръжни комитети на БКП. Почивките са евтини, затова пък условията – прекрасни. В комплекса има тенис корт, лятно кино и два огромни паркинга в борова гора. Кой и защо подари на Гергов този комплекс, така и не е съвсем ясно. Ясно е само едно – след тази покупка шефът на свинекомплекса вече е изискан хотелиер с претенции и високопоставени партийни гости. Вероятно някъде по това време изниква и определението за Гергов като хотелиерът на властта. Инвестицията си той избива като довършва и продава на отделни апартаменти сградата на яхтеното пристанище и дори излиза на плюс. Още може да се срещнат обяви за препродажба на тези апартаменти на брега на морето, като цените започват от 2500 евро на квадратен метър.
Оттук нататък ударите му продължават, кой от кой по-печеливши. Гергов е вече човек, ползващ се с доверието и подкрепата на силно влиятелни икономически кръгове в и около БСП. През 2004 година придобива ЦУМ за 30 милиона евро, както и 47% от “Търговски Дом” във Варна, като закупува акциите от известната “Феста Холдинг” на Петя Славова. И като за капак на всичко придобива Пловдивският Панаир.
Появяват се и първите анализи на това защо и как бившият шеф на свинекомплекс успява да напазарува толкова апетитни и за него евтини части от държавната и партийна баница. Според пловдивския бизнесмен Петър Станчев за успеха на Гергов съществен принос има и масонска ложа с име Слънце-Ориент, организирана от бившия президент Първанов. Ложата е замислена като център за икономическо и властово влияние по оста Свиленград – Пловдив. Такава ложа наистина е регистрирана като сдружение в Пловдивския Окръжен съд през 2005 г. Самият Станчев твърди, че също е масон, но в друга ложа. Ето как бизнесменът обяснява реализацията на схемата при придобиването на мажоритарен дял в държавния някога Международен панаир Пловдив:
„Значи, тази ложа какво прави? Гергов му трябва сега в момента оценка на стойността на Пловдивския панаир и сградите в него. Той хваща другарчето си по ложа Цацаров и казва: „Искам да си направя оценка на тия имоти“. Цацаров вика: „Няма проблеми“. Гергов пише официално писмо до съда и иска трима оценители да направят тази оценка, като той сам си предлага трима оценители с оригинален документ до съда. Съдът му приема естествено и тримата оценители. От първата оценка до предложение и т.н. до крайните му оценки, цялата работа се прави за една седмица. Няма тука насрочване на заседание, нормална процедура… всичко се праска, все едно е собствен съд, разбираш ли, по бърза процедура… Оценката се умножава от първия оценител до следващия над сто пъти се завишава…”
Гергов става любимец на властта в периода 2005-2009 година и затова едва ли е учудващо, че отбелязването на неговата 50 годишнина през 2006 година се превръща в бляскаво светско събитие на покровителствани и покровители. В ресторанта на приватизирания от него чрез класическа РМД схема хотел “Ленинград” сега “Санкт Петербург” за мизерните 1.58 млн. долара са всички от върховете, както и тези, на които предстои да се издигнат. Сред именитите гости на юбиляра са президентът на страната Георги Първанов, На отделна маса са близките до президента интелектуалци, групирани около издателя Иван Гранитски. Тук са и бившите партийни ръководители от времената на Тодор Живков като Дража Вълчева.
Тук е и групата на верните на Първанов социалисти – Румен Петков, Корнелия Нинова, Петър Мутафчиев.
Любопитното е, че почти всички са членове на масонската ложа, оглавявана от Гергов. В продължение на два часа безкрайна опашка от гости връчва подаръци на семейство Гергови, а пирамидаа от букети достига тавана на ресторанта, разказват свидетели на събитието.
Името на Георги Гергов и днес фигурира като съдружник, акционер и член на управителен орган в над 45 юридически лица със стопанска и нестопанска цел, показва справка в масивите на Сиела. Той дори се опитва да създаде Министерство на туризма през 2007 година, но премиерът тогава Сергей Станишев не уважава призива му, вероятно поради тесните му връзки с Георги Първанов. А Гергов по онова време не е само инвеститор, но и председател на Националния борд по туризъм.
Не спира и инвестиционната му активност и то в нови сфери на икономиката. На 7 май 2008 година той купува пловдивската фирма „Пътища“ АД, която има дялово участие в дружества, сред които „Българска пътно строителна компания“, „Минстрой – Пътища“ и „БКС Горна Оряховица“. Навлизането му в пътния бизнес, където се подвизават някои от най-богатите и властни хора в България като Васил Божков не е случайно. Гергов знае, че предстои да се излеят милиарди евро по европрограмите в нови магистрали, а без фирма с история няма как да се докопа до апетитни поръчки. Очевидно е, че той разчита и на покровителството на хората около Първанов, както и на приятелите си масони за това.
Голямото хоби на Гергов и семейството му са конете. За расови коне той харчи огромни пари. Спонсорира щедро и федерацията по конен спорт.
Сега изглежда амбициите на бившия шеф на свинекомплекса в Маноле се насочват към политиката. Гергов е представен и в кабинета „Орешарски” чрез земеделския министър Димитър Греков. Милионерът е бил негов студент. След години пък Греков е част от неговата масонска ложа. Свързва ги старо приятелство, което със сигурност ще даде нови плодове.
Дали ще се реализират политическите амбиции на Гергов, ще се види през май догодина, когато са изборите за европарламент. Но дори и да не успее в политическите си намерения, Гергов ще си остане фактор не само в Пловдив, но и в страната. С толкова пари, собственост и работещи за него той е в състояние да влияе и то съществено на националната политика. Нещо, което прави от години и вероятно ще продължи да прави.

Масонската ложа „Слънце Ориент” на Георги Гергов участва активно в саботиране на делото за отнемане на Международния панаир от пловдивския бизнесмен в полза на държавата. Тайната организация, в която участват все богати и влиятелни хора, включително и магистрати, ще лобира здраво за Гергов пред съдебната власт в града.

Олигархът, който е и областен управител на БСП – Пловдив, ще се постарае делото да се влачи поне две- три години, докато се смени правителството. Гергов се опита да финтира между БСП и ГЕРБ, но не успя да спечели на своя страна управляващите. Затова ще чака следващите да му върнат панаира.

Неговите братя, разбира се, също ще го бранят със зъби и нокти. В масонската ложа, Гергов е събрал всички богаташи от Петното на вратовръзката на Славчо – всъщност е отличителния знак на ложата в града, натрупали пари по съмнителен начин, както и компрометирани съдии и прокурори. Мотото им навярно е :” Един за всички, всички за един”, тъй като си знаят кирливите ризи и се защитават едни други. В „Слънце Ориент” членуват кмета на Пловдив – Славчо Атанасов, бившият „син” кмет д-р Чомаков, който подари Панаира на Гергов, шефа на градския съд, полицейски началници и пр.

Тактиката на свинаря от Маноле, както го наричат в Пловдив, винаги е била да бъде със силните на деня. След демокрацията, от текезесар Гергов веднага става СДС- ар, после започва да се усуква около Първанов и БСП, като не подминава и НДСВ. От всички партии, Гергов успява да извлече полза и да се

Румен Овчаров погази закона, за да даде панаира на Гергов и да го превърне в един от най- богатите хора в страната.

Пловдивският олигарх сложи ръка почти на целия град. За съжаление, до каквото се докосне го унищожава. Само за няколко години, Гергов превърна панаира в битак. Вече не е „международен”, тъй като управата прогони всички чужденци, а провинциален – не се събират и стотина фирми на изложение. Откакто Гергов стана концесионер на Стария град, къщите започнаха една след друга да падат, за поддържане на чистота също не може да става дума. Единствените обекти в района на архитектурния резерват, които просперират, са ресторантите на … Гергов.

http://afera.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.