ПРОДЪЛЖЕНИЕ…
И кой запали огъня? Крайно лявото списание, което публикува на първа страница заглавие на статия-наказание, както следва: Anatomie d’un Livre Abject, „Анатомия на една отвратителна книга”. Въпреки че книгата се продаваше като топъл хляб в книжарниците, много синове на Аллаха поискаха тя да бъде свалена от витрините и лавиците. И много уплашени собственици на книжарници бяха принудени тайно да я продават. Процесът беше предизвикан от оплакване на MRAP (Mouvement contre le Racisme et pour l’Amitie entre les Peuples), но и от оплакване на евреите от LICRA (Ligue Internationale contre le Racisme et l’Antisemitisme). Мюсюлманите от MRAP настояваха да бъде иззет целия тираж на книгата и да бъде, както предполагам, изгорен. Евреите от LICRA искаха, подобно на кутиите с цигари, на всяко копие от книгата да бъде написано „Внимание! Тази книга е опасна за умственото ви здраве”. Двете групи настояваха да бъда осъдена на една година затвор, както и на тежка глоба, за да си напълнят джобовете. Благодарение на процедурни подробности обаче, не бях осъдена. Това е известно. Двете обжалвания на присъдата бяха отхвърлени, защото книгата вече беше станала бестселър и подновяването на процеса би било загуба на време. Но това не омаловажава факта, че евреите от левичарската LICRA се бяха съюзили срещу мен с мюсюлманите от MRAP. Безсмислена злост, която тогава не можах да разбера. Но сега знам причината.
Знам, защото, дори и ако дедите ви са загинали в Дахау и Матхаузен, е трудно да си смел в страна, в която живеят около 10 милиона мюсюлмани и има повече от 3 хиляди джамии. Където ислямският расизъм и омраза към неверните кучета преобладава, но никога не е бил даден под съд, никога не е бил осъден. Страна, където много мюсюлмани казват: „Трябва да се възползваме от демократичната свобода, която Франция ни предоставя. Трябва да експлоатираме демокрацията, да я използваме, за да окупираме нова територия”. Където мнозина от тях твърдят: „В Европа идеите на нацистите не бяха разбрани, или поне не от всички. Нацистките идеи се считат за смъртоносно безумие, но Хитлер беше велик човек”. Страна, където всички мюсюлмани искат от френската конституция да бъде премахнат члена, който от 1905 г. разделя църквата от държавата. И заедно с този член законите, забраняващи многоженството, прогонването на съпругата, религиозната пропаганда в училищата. Страна, където преди десет години френско момиче от турски произход беше пребито с камъни от родителите си, братята и чичовците, защото се беше влюбила в католик и искаше да се омъжи за него. (”По-добре мъртва, отколкото обезчестена” – това беше коментарът на семейството й). Където през ноември 2001 г., само два месеца след 11 септември, френско момиче от марокански произход, от Галерия, Корсика, беше заклано от баща си с двадесет и четири удара с нож, защото искала да се омъжи за католик- корсиканец. (”По-добре доживотна присъда, отколкото живот в безчестие” – беше коментарът на бащата, след като го арестуваха). Страна, където още през 1994 г. модист от Maison Chanel трябваше официално да се извинява на ислямската общност и да унищожи десетки прекрасни летни рокли, защото по тях били избродирани и отпечатани като украшение стихове от Корана на арабски език. Страна, в която наскоро на един фермер беше заповядано да премахне кръста, който беше сложил в собствената си царевична нива, тъй като „този религиозен символ предизвиква напрежение сред мюсюлманите”. Където арогантните мюсюлмани искат в училищата да бъдат забранени „богохулните” книги на Волтер и Юго. Както и биологията, наука, считана от тях за „нескромна, защото се занимава с човешкото тяло и секса”. Също гимнастиката и плуването, защото и двата спорта не могат да се упражняват с бурка и чадор.
Никак не е лесно да си герой в страна, в която в някои градове мюсюлманите не са официалните 10 процента от населението, а 20, 30 процента, дори повече. Ако не вярвате, идете в Лион, Лил, Рубо, Бордо, Руан, Лимож, Ница, Тулуза. Идете в Марсилия, която вече не е френски град. Марсилия е арабски град, град на Магреба. Идете в централния квартал Bellevue Pyat, който днес е бордей от мръсотия и престъпност, казба6. В петък там не може се мине по улиците, защото в голямата джамия няма достатъчно място и мнозина се молят на открито. (Но полицията не се намесва, защото е „твърде опасно”). Идете на известната улица Bon Pasteur – там всички жени са забулени, всички мъже носят джелабия, дълга брада и тюрбан, и по цял ден безделничат пред телевизора с арабски програми. Идете в училището Edgar Quinet, където 95% от учениците са мюсюлмани. В това училище миналата година 15-годишно момиче на име Нима беше жестоко пребито и хвърлено в кофа за боклук, защото била облечена в джинси. В кофата за боклук имало опасност да бъде изгорена. Казвам „имало опасност”, защото я спасил директорът на училището Жан Пелегрини, който обаче за благодарност бил намушкан два пъти. (Знаете ли кой направи това? Братът на Нима). Да, сега разбирам неблагодарните евреи от LICRA. Разбирам ги. Колаборационизмът почти винаги е роден от страх. Те ми напомнят за немските банкери-евреи, които с надежда да се спасят, през 30-те години дадоха на Хитлер пари назаем, и въпреки това свършиха в пещите на концлагерите.
А сега да се занимаем с Уестминстърското абатство.
Текстът е от mak-bg.eu
Ориана Фалачи е едно от най-известните и остри пера на Апенините. Тя почина през 2006-а, но остави след себе си и чрез книгите си истината – страшната истина за исляма, който завладява Европа.
Ориана започва журналистическата си кариера едва шестнадесетгодишна. През 1963 г. се премества в Ню Йорк и пише за в. „Ню Йорк таймс”, сп. „Лайф” и лондонския в. „Таймс”. Работи като репортер в Южен Виетнам по време на войната там.
Фалачи налага собствен стил в журналистиката със своите скандални и силно персонифицирани интервюта. Световна слава й носят разговорите с Ясер Арафат, Голда Меир, Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Хенри Кисинджър, Федерико Фелини, Индира Ганди, Мохамед Али…
https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/otnovo-oriana-falachi-haresva-kazvam-che-troia-gori.html
