Българите през вековете, сега и преди хиляди години!

1.КОСМОГОНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

Представена от три взаимно свързани модела:

+ Богомилско (общиарско) учение – създадено от поп Богомил, представлява модел на разширяващия се свят, близък до съвременния горещ модел на сътворението. Началното състояние богомилите наричат мъртва точка, която е без време и без пространство. Разкъсването на мъртвата точка е равнозначно на раждането на света, т.е. на сътворението. На съвременен език това състояние се нарича сингулярност. Радиусът на мъртвата точка е равен на квантово-релативистичната дължина на Планк, със стойност 10 -35 метри. Точно тук е съществената разлика със съвременния модел, при който диаметъра на първичното яйце се приема за 3 см.

+ Учение за ДАО – създадено отЛао Дзъ (по български Боян). Това учение представя пулсационен модел на пространството. Този модел е от по-висок ранг. В него се съдържа модела на разширяващия се свят като една пулсация. Този модел представя света като една неограничена редица от разширявания и свивания на пространството. Преминаването от една пулсация към друга се нарича Велик Преход или Тай Цзи. В този модел се вижда как света “се ражда, умира и друг се ражда.” В него не съществува въпроса за сътворението, т.е. какво е било преди сътворението. Картината не е така апокалиптична, както в съвременния горещ модел.

+ Учение за върховното единство (ВЕД) – представено от Димитър Съсълов. Това учение представя модел на Вселената като множество на всички светове по модела на ДАО. Този модел е всеобхватен и има йерархичен характер.

Пакетът от тези три модела формира представата на древните българи за вселената. В сравнение със съвременния горещ модел на Големия Взрив тази представа стои несравнимо по-високо. В този смисъл наистина виждаме “бъдеще в миналото”.

  Ще започнем коментара за космическите знания на българите с най-сакралния знак на Тангра – окръжност сточка в центъра. Тази композиция има качествата на модел на физическото пространство разглеждано като множество от материални обекти. Кръгът, където кръгът е пространството, а точката е неговия елемент. В съответствие с учението за ДАО пространството е ИН. Тъй като пространството е космосът, а космосът е черен, като следствие ИН е оцветен с черен цвят. ЯН е елементът на пространството. Неговият цвят е червен като цвета на горещото Слънце, което също е представител на активното начало.

Тъй като пространството е пулсираща система, то в един определен момент неговия диаметър се изравнява с диаметъра на елемента. Това е момента на Великия Преход, когато е началото на нова пулсация на пространството. В този момент ИН и ЯН разменят местата си. Всеки от тях преминава в своята противоположност. Точно в този момент пространството изчезва, за да се появи неговото първично начало, което всъщност е моментна визуализация на невидимото ДАО. Така установяваме, че първичното начало, мъртвата точка и ДАО са равнозначни. Тук се вижда проявлението на принципа на относителността илюстриран с прехода ИН – ЯН , или ЯН – ИН . Смисъла на относителността е във възможността всяко пространство при определени условия да се разглежда като елемент, или обратно – всеки елемент да се разглежда като пространство. Важно е да подчертаем, че неизясненото понятие сингулярност е равнозначно на първичното начало.

Възгледите на българите за пространството като множество дават възможност за дефиниране на времето като поредица от състояние на пространството т.е. като поредица от събития, подобно на поредицата от кадри в един филм.(!!!) Нагледен пример за тази представа е Именникът на българските канове. В него един исторически период от 600 години е представен като поредица от събития. Същност на тези събития е възшествието на поредица от български владетели.

Мирогледът на българите позволява точно да разграничим понятията единно начало, първично начало и върховно начало. Без да се впускам в подробности ще дам следния пример:

Единно начало на човешкия организъм е човешката клетка. Но неговото първично начало е оплодената яйцеклетка. Върховно начало на човешкия род е неговият геном.

*

2.  КОСМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

+ Българите са имали хелиоцентрична представа за нашата планетна система.

+ Българите са знаели, че луната първоначално не е била спътник на Земята. Същото съобщават и шумерските източници. Древнобългарското име на луната е САН. Но в същото време САН означава мястото, на което дадена личност е “поставена” в обществото.

+ Българите са знаели, че Сириус е тройна звезда. На древните източноирански диалекти името на Сириус е Тиштриа, което означава Три-звезди. Същото е казано и в митовете на африканските догони.

+ Българите определят Юпитер като Янкул-овчар. Шумерите определят Юпитер като пета спирка при пътуването от десетата планета към земята. На тази спирка “се явила клетвата на овчаря”.

+ В българския календар се намира информация за три големи периода, отнасящи се за движението на земята:

# Прецесия на земната ос > 25920 г.

# Прецесия на земния перихелий > 108000 г.

# Период на срещите на точката на равноденствие и перихелия на земята > 20160 г.

      Това е само малка част от познанията на българите за космоса, но достатъчна за размисъл и преклонение.

За статеята са ползвани материали от книгата на

Светлозар Рулински – “Шумерски митове в българския фолклор”

Светлозар Рулински е роден през 1945 г. в с. Сеслав, Разградска област. От 1956 г. живее и учи в град Русе. Завършва математика в СУ “Климент Охридски”. Започва работа като програмист в русенския изчислителен център, но след няколко години преминава във ВВС като метеоролог. Сега е пенсионер. От 2000 г. се занимава с народополезни изследвания.

                                                          http://www.kantherapy.com/