Винаги, когато гърми си представям София преди фандъковото нашествие и бомбардировка от строителство*, дори преди десетоноемврийското, дори преди….Чърчил. Един уютен град, с ниски сгради, голямо поле с царевица наоколо, спокойни хора, елегантни жени с капели. Прозорците на къщите светят, въпреки, че е рано, защото свисти лятна буря.
Хора с чадъри притичват по чистите, равни тротоари, бързат да се приберат. У дома ги чака вкусна, лятна вечеря – печени чушки с доматен сос, пържени тиквички с чесън, и оцет, таратор, ледена диня със сирене, пъпеш… Покривките са колосани, прозорците съвършено чисти, без „калугери“ **, щото майките не работят, а се грижат за тия неща…
Тогавашните децата, които са си играли на филмови ленти например. Знаете ли каква е тази игра? От татко я знам – ленти от филми, попаднали у децата незнайно откъде, нарязани на кадри и си ги „менкат“. Правилата са били строги, но вече отдавна загубени…. После пък ние, новите деца, децата на ония деца с филмовите ленти, си играехме със снимки от „Ромео и Жулиета“ – кой ще има повече. Аз успях да стигна до 99, а любимата ми приятелка Юлето имаше 102. Тези три снимки предизвикваха голяма драма в душата ми… И досега помня повечето снимки. Като си затворя очите, мога да си представя почти всички. Забравих имената на артистите вече… Бяхме гледали този филм към хиляда пъти. Хиляда пъти мечтаехме за такава любов. Хиляда пъти плакахме.
Ами „Особен урок“? …Та ето това правехме, когато през лятото валеше дъжд и гърмеше и не можехме да бъдем навън – лежахме по корем на кревата след вечеря с пържени тиквички с оцет и чесън и разглеждахме скъпоценностите си. Мама и татко са млади, баба и дядо живи…да се чудиш как, като са на около 60 години…. Е не ти дават котка, ама утре ще измислим нещо с Юлето и ще ги прецакаме с някое малко коте… Ще идем на кино, ще се скараме за нещо, ще поплачем, после ще се сдобрим по телефона, баба ще се скара, че говорим половин час – Виктория, телефона е за сериозни неща! …. малко дама, малко на въже и ръбче…
До следващата лятна буря, през която да мечтаем.
–-
*На домусчиев комплекса има една кръгла сграда в единия край – мечтата на архитекта – горе е като онова на статуята на свободата в Хамерика, сещате ли се? Мхм…
**“калугери“ едни такива петна по прозорците, когато ги огрее слънцето. От немърливо миене… така баба им викаше. Тя презираше работещите жени, включително снаха си, мама, щото все бързат и нямат време за колосване и деца…
Виктория Тинтерова http://afera.bg
