Чудотворната вода на Плиска.

Автор: Няма коментари Сподели:


Свещеното аязмо до Голямата базилика в Плиска е исторически и археологически факт, но искрено се надявам то наистина да стане легендарно. Това заяви за “Стандарт” проф. д-р Павел Георгиев, който води разкопките в района на най-голямата средновековна църква в Европа.

От три седмици вече работата на екипа на проф. Пламен Георгиев е в центъра на вниманието на медиите. Археологът потвърди, че разкопките на кладенеца са навлезли в решителната си фаза, след като в петък там отново, след почти два века, избликна чудотворна вода. Тя е на дълбочина 6,30 м спрямо първоначалното равнище на базиликата. Сега там има вече половин метър вода, която непрекъснато се изпомпва, за да се търси дъното.

Никой не знае колко дълбок е бил първоначалният кладенец, а именно на дъното му не изключено да има интересни артефакти. Работата е изключително трудна, сподели още проф. Георгиев. Каменната зидария, която е укрепвала кладенеца, е силно ерозирала и опасността от срутване е огромна. “Затова непрекъснато укрепяваме изкопа с бетонни пояси.

Досега сме изградили три такива, но явно ще се наложи да отливаме и още. Работата се затруднява и от самия характер на съоръжението, в което не могат да работят повече от 5 души. Аязмото представлява кръгъл кладенец с диаметър 3,90 м. В него е имало квадратна шахта с размери 1,6 м, като разликата в пространството е била запълнена със служещ за дренаж каменен материал, което още повече усложнява разчистването.


 

Проф. Георгиев твърди, че аязмото е открито през през IХ век. А вярата в чудотворната му вода се свързва с факта, че по същото време тук е бил екзекутиран първият български мъченик Боян-Енравота – първороден син на хан Омуртаг, лишен от трона и загинал за вярата през 831 г. Неговият мартириум (символичен гроб) е изграден на около 15 м от кладенеца. Култът към Боян-Енравота се налага още с началото на разпространението на християнската религия по време на Първата българската държава в навечерието на официалното покръстване през 864 г. Тогава и аязмото е изградено в завършения си вид, като над него е имало и куполообразен покрив. Когато княз Борис започва да строи Голямата базилика, мартириумът и аязмото са инкорпорирани в нейният южен кораб. Това е било масова практика в онази епоха в цяла Европа – да издигат новите катедрали до гробове на светци и води, смятани за лековити, обяснява още ученият.
За значението на аязмото като култов център говори и фактът, че през ХIХ то е било затрупано от турските власти, защото там са събирали твърде много християни. Това е почти безпрецедентен случай, доколкото мюсюлманите също почитат подобни извори и смятат водата им за чудотворна.


Никой не знае колко дълбок е бил първоначалният кладенец, а именно на дъното му не изключено да има интересни артефакти. Работата е изключително трудна, сподели още проф. Георгиев. Каменната зидария, която е укрепвала кладенеца, е силно ерозирала и опасността от срутване е огромна. “Затова непрекъснато укрепяваме изкопа с бетонни пояси.

Копирано от standartnews.com

Предишна статия

Децата на България!

Следваща статия

Личен Рожден ден до 2 часа през нощта на Античния театър разгневи пловдивчани

Други интересни