В МИНАЛИЯ СИ ЖИВОТ СЪМ БИЛА КРАЛИЦА

10 Декември, 2018
2 коментара

                                                                       Интервю на Ирина Кирилова

     В червено и черно кадифе, червен тюл , блестящи перли, кралица Мария Тюдор тръгва към трона. Горда, величествена, блестяща и красива. Публиката е вцепенена от огромния талант на актрисата в този образ.

    Така виждам Невена Коканова. И докато гледам постановката на Пазарджишкия драматичен театър, усещам, че нейната кралица омайва публиката.

    Край на представлението. Десет минути ръкопляскания, петнадесет минути Невена Коканова пише автографи на пловдивската публика. Гледам я. Красива  е.  В зелените и очи откривам не умора, а възторг, не досада, а одухотвореност. Усмихва се, свива ръце на скута си, за да си почине преди следващото представление, и аз започвам.

  • Много ви отива да бъдете кралица.

  • Благодаря! Просто ми е лесно. Значи съм била кралица в предишния си живот. Много ми е лесно да играя кралица. Обаче ми е лесно да бъда и селянка, което значи настоящата ми същност.

  • Кой режисира този живот?

  • Във всички случаи не ние самите.

  • Вярвате ли, че някой от горе прави това?

  • Вярвам в това, но правя уговорката, че не съм религиозен човек, но вярвам в бога.

  • Може би бог ви е дал тази хубост.

  •  Хубостта може да ми е от мама и от татко, но бог ми е дал дар.

  • И този дар ли ви донесе най- големите радости, или повече са разочарованията?

  • Не са ме отминали в живота разочарованията, но не спирам  вниманието на моето съзнание върху тях. Сега в своята крайна зрялост не се поддавам на неща, които да ме извадят извън релсите, и да ме направят уязвима.

  • Успяхте да отгледате сама дъщеря си. Защо не потърсихте нечие рамо, на което да се опрете?

  • Защото жената е едно силно същество и може всичко. За съжаление мъжете разбират много лесно това  и ни се качват на главите. Казвам го в кръга на шегата. Наскоро си говорихме със Стоянка Мутафова и установихме, че много наши приятели, останали вдовци, са се оженили, а ние не повторихме. Това показва, че ние можем да бъдем и мъже, но мъжът никога не чоже да бъде и жена до такава степен.

  • Кой ви помага в мъжката работа?

  • Ами погледнете ми ръцете! Те са мъжки!

  • Не ви ли съблазнява  идеята да напуснете страната с г-н Августин Пейчинов – един толкова прочут, елегантен и  интелигентен и при това богат приятел?

  • Миличка, аз обичам своята родина, която се казва България. Аз съм родена в тази страна. Тя е моето отечество и аз обичам отечеството си. Не зная по- голям лукс от този да живея и да работя тук, при тези условия, при които работи целият  български народ. Това е нашата съдба и това е моя лична съдба.

  • Какво е мястото на вашата хубава дъщеря в душата ви? Заема ли онова празно  място, което остава след загубата на любим човек?

  • Детето има винаги своето лично място в душата на майка си. Мисля, че това място не може да се накърни от ничие друго присъствие и не мога да бъркам тези неща. Моята дъщеря има  място в душата ми толкова, колкото на всяка майка, която обича детето си. Тя ми е  опората.

  • Ако не сте актриса, какво бихте правили?

  • Цял живот аз съм актриса. Това мога и това съм аз.

  • Считате ли пушенето на цигари за ваш порок?

  • Считам го за нещо вредно.

  • Признавате ли другите си слабости пред себе си?

  • Много трябва да съм силна, за да имам смелостта да си признавам пороците, но се стремя да си ги откривам. Повечето се виждат от страничното око.

  • Какво обичате да си хапвате? Сладкиши, шампанско и хайвер?

  •  Сладкиши  не обичам много, нито шампанско пия, а хайвер не съм яла много отдавна.  Не съм пристрастена към нищо толкова, колкото към свинско със зеле.

  • Да не би всички творци  да обичат свинско със зеле? Доротея Тончева и Борис Панкин казват същото.

  • Ами има ли нещо по- вкусно от нашите български ястия? А ако има и една люта чушка...

  • Фризьорка нямате, шивачка нямате, а слугиня?

  • Мечтая!

  • Събуждате ли се нощем след красиви сънища?

  • Да не съм луда! Щом са красиви, оставам  в  тях.

  • Често ли има такива сънища, или колкото напрeдват годините, се загубва и красотата на сънищата?

  • Аз съм артистка и ако нямам въображение, няма да мога да изиграя нито една роля. Въображението е един свят, в който аз почти съществувам като в една реалност и за моето съзнание това не е проблем.

  • Мислите ли за утрешния ден?

  • Напоследък мисля. Признавам го със съжаление, защото не смея да мисля за вдругиден от липсата на сигурност.

  • Изредете ми имената на ваши приятели, на които държите!

  • Аз имам двама приятели, с които общувам. Това са дългогодният мой приятел Пальо Павлов – режисьор на „Кралица Мария Тюдор”, който ми е житейски приятел, и общувам с едно младо семейство на художника- дърворезбар Григор Паунов, който направи иконостаса на Ванга. Другите са добри познанства. Приятелството е нещо, което минава през много изпитания.

  • Очаквате ли още любовта да дойде при вас?

  • Аз мисля, че животът без любов е всичко  друго, но не и живот. Любовта има различни измерения, любовта е многолика, любовта не се събира в призмата само на едно  мъжко лице. Да те осени любовта във всеки миг е възможно . Тогава не се коментира възрастта. Който я коментира, значи никога няма да  узнае какво значи любовта.

  •     Невена Коканова затваря очи, аз затварям магнетофона, отварям журналистическия си бележник и тогава тя написва в него:

        На  Ирина

        И нека любовта бъде благосклонна да покаже повече от лицата си!

  •      На 19 ноември 1996 година акрисата Гинка Станчева ме покани на бенефиса „ 40 години творческа дейност”  в Общинския театър „Възраждане” в София. Тази вечер тя, Невена Коканова и Емилия Радева представиха спектакъла „Важното е да си желана”  от Илинда Маркова. След спектакъла започна тържеството в чест на трите български актриси. Тогава Невена Коканова сподели: „Мисля си, че не остана нито едно човешко същество, замесено в нашия празник, на което да не му се благодари. Затова аз ще благодаря на чувството , на най- божественото, което може да съхрани човека.  То е любовта. И нека тя да грее и да осветява пътя на всеки! Само тогава и делниците могат да бъдат празници. Пожелавам ви го!”

  •      Българите, живеещи в чужбина,  и направиха специален подарък – връчиха и орден на Константинопол с диамантени коронки за заслугите и към българския театър и българското кино.

  • „Колкото е смущаващо, толкова е и вълнуващо. Задължително е да кажа, че няма по- големи брилянти от таланта и с преклонение към всички талантливи актьори аз ще нося  това с почит” – каза развълнуваната актриса, поемайки ордена и огромния красив букет, изпратен от Негово Величество  Симеон Втори.

  •                                                                                София 1996  година

  • Из книгата на Ирина Кирилова „Зад фасадата”

  • Отпечатваме интервюто послучай годишнината от смъртта на незабравимата Невена Коканова.

ЕТИКЕТИ:

Коментари

Анонимен
#1 от Ирина Кирилова
10 Декември, 2018 | 13:57
Напиши отговор
Оценка: +4
Невена си отиде от света на 12 декември. Затова, че животът ме срещна с нея, затова, че видях красотата и благородството и, затова, че седях срещу нея и гледах едно неповторимо излъчване, ви даваме възможност, уважаеми читатели, да си спомните за нея и за простите човешки неща на една велика артистка и жена.
Анонимен
#2 от Деа
12 Декември, 2018 | 21:13
Напиши отговор
Оценка: 0
Вечна й памет!
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.