Лековит извор прославя Добридолския манастир!

Автор: Няма коментари Сподели:

Една от дъщерите на валията на Плевен – Осман паша, била сляпа. Опитвал се всячески баща й да я излекува. Но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара кадъна, оплакал й се, а тя му рекла: „Ще отидеш в дола с големите дървета, при кайнака /извора/ и там тя ще се оправи. Но трябва там нещо да обещаеш, да сториш добро, ако дъщеря ти се излекува…”.

Речено-сторено. Изпратил тъжният баща в една красива местност сляпото момиче, лекувала се там тя и чудото станало. По Божията промисъл и с помощта и на молитвите на един тамошен монах.

Попитал валията що да стори за благодарност и се сетил. Оставил две тежки кесии с бели грошове, за да бъде построен на това място храм. И наистина, това бързо се случило. Построен бил в красивата местност малък дървен параклис, който дълги години служил на идващите тук около лековитата вода…

Случило се е през 17-и век….

Това е преданието, записано в кондиката на Добридолския манастир „Св. Троица”. Той се намира точно на 200 км от София, по пътя към Лом, след Брусарци. Там се намира село Добри дол, което пък е на 35 км от Видин и на 20 км от град Лом. Но по-любопитното е, че светата обител отстои само на 4 км от синия бял Дунав. Впрочем, освен с автомобил, е напълно възможно да стигнете до там и чрез ж.п.транспорт. Слиза се на гара Дреновец – спирка по пътя на бързия влак София-Видин…

Впрочем, построяването на този първи параклис е последвано от дълги усилия святото място да бъде доразширено.

„Доста години по-късно, през 1858г.,  еснафлъкът на Лом проводил свои пратеници до Високата порта в Истамбул, за да измолят от султана ферман за строеж на храма”, разказва ми отец Киприян, игумен на манастира. Съгласил се той, а за по-голяма сигурност, пратениците решили да разделят на три части дълго чаканото разрешение. Защото през Петроханския проход ги чакали турски главорези и разбойници.

Две части от фермана били сложени в кожените силяхи на двама търговци, а третата, най-важната, с подписа на султана, била увита в конско копито. Сякаш конят е болен…Тръгнали тримата, всеки по своя път. И успели. Пренесли парчетата, прочели ги на всеуслушание и изпълнили мечтата си – да имат стабилен и красив храм.

Разбира се, според някогашните закони православен храм не можел да се издига на високо. Затова и когато влезете в двора на светата обител, най-напред ще зърнете църквата. А тя е вляво, в най-ниската част на разположения на три тераси манастир, обградена от огромни стари дъбове. Отпред, до входната врата, е и камбанарията, строена над манастирската чешма. Камбаната, за съжаление, е само една. Другите две отдавна са откраднати. Но съвсем скоро от изоставен храм в обезлюдено село ще бъде донесена друга, осветена, солидна…

Стъпалата към втората и третата тераси са стъпки сред красотата и на природата. Манастирът е построен в прекрасен дол в землището на с. Дреновец. Закриля го широколистна гора, тишина и красотата на дъхави цветя. На третото ниво са старите монашески общежития, обитавани днес от игумена Харалампий и от иконома Киприян. 

По всичко си личи, че са изключително загрижени за бъдещето на манастира, което включва и скорошно откриване на музейна експозиция. Тя, разбира се, ще разказва за миналото и на региона. Намерените в околността артефакти дават основания да се смята, че тук още през 4-и век след Христа е съществувал епископски център. 

Защото в миналото мястото е било стратегическо – между двата римски кастела – Рациария /Арчар/ и Алмус /Лом/. Съществувал е през вековете и силен духовен живот, а преданията казват, че манастирът е носил името „Св. Никола”, по времето, когато тук монах е бил Теодосий Търновски. Което означава, че историята му е дълга и пребогата, опираща в далечния 14-и век…Низ от градежи, разруха, ново въздигане.

Впрочем, последното възстановяване на манастира е именно от 1860 г., когато, след султанското разрешение, е бил построен и осветен храма. Тогава е бил назован „Св. Успение Богородично”. Иконите и иконостаса му са дело на майстори от Дебърската школа. Творби, дали основание храмът да бъде обявен за паметник на културата. Той представлява еднокорабна базилика, с неголям купол. Но любопитното е, че в пределите му липсват стенописи, просто никога не е изографисван.

Съхранени са от братството доста оброчни кръстове, донесени от различни селища в региона. Един от тях е поставен до аязменият параклис. Там, където преди много години е излекувана дъщерята на валията.

Всъщност,  параклисът, строен преди 4 години, е вградил в себе си лечебния извор. Той е и мястото, на което се правят днес кръщенета, и където, според традициите, можеш да си запалиш свещичка, да пообщуваш с Бога, да помълчиш или просто да отпиеш от светената вода.

В манастира има и места за преспиване. Десетината стаи не предлагат някакъв лукс, но пък са чисти, добре поддържани и обвеяни от тишина.

Ще попитате – защо толкова много имена е носил Добридолския манастир? Вероятно Господ така е решил и не е имал нищо против. Днес той се казва „Св. Троица”, защото последният му градеж е станал за 50 дни, за Петдесятница, деня на Светата Троица. Оттогава тук вярват, че именно с с благодатта на Светата Троица той ще пребъде. Там, където е построен. В Дола на доброто…

http://www.pravoslavie.bg

Предишна статия

Добридолски манастир “Света Троица”.

Следваща статия

Добридолски манастир “Св. Троица” – Добри дол.

Други интересни