Владина Цекова: Камино е път, който ти изправя кривините – продължение…Част 4

Автор: Няма коментари Сподели:

Когато вярваш, че всичко ще е наред, когато тръгваш с настроение и си готов за красиви емоции и изживявания, неминуемо пътят те среща с ангели.

Такъв е Ангелът Дейвид, който и зиме и лете стои на едно място преди Асторга и храни пилигримите след един не лек преход. Дава им кураж и невероятно спокойствие. Такива са всички ангели на пътя, които са поставили храна и напитки, за да ни подкрепят.

Такива са ангелите, които срещнах по време на моето автостопско пътуване до Испания и на връщане. Такъв е Луис от Бургос, който през нощта, заедно с детето си, ме закара от Бургос до Мадрид, за да не ми се случи нищо лошо, тъй като бях замръкнала в Бургос.

Владина и Луис

Владина и Луис

Такъв е Хаким – един алжирец от Марсилия, който като ме видя с раницата на пътя, вървяща към Монпелие на стоп и въобще към Испания, за да мина Камино. Той спря с един мотор, качи ме, върна ме в Марсилия, купи ми билет за влак и то директно до Барселона. Дори билета беше първа класа.

Дълго е да го разказвам, а и ако разкажа подробно тези истории, задължително ще поплача, защото такива ангели не се срещат често. Всъщност те затова са ангели. Когато бях миналата година на третото си Камино, се обадих на Луис да се видим. И се срещнахме пак. Много плаках, защото той наистина е човек с ангелско сърце.

Пожелавам на всички да срещат само ангелски хора, които носят светла душа и сърцето им е голямо. Голяма благословия са срещите с хората по тези пътища. Бог ми праща тези срещи и аз му благодаря всеки ден.

А ти чувствала ли си се ангел за някого? От години се занимаваш с благотворителна дейност, споделяш, че мечтаеш да бъдеш мисионер. Какви са мисиите ти?

Не се имам за ангел, но често хора, на които помагам ми го казват. От години помагам на деца в неравностойно положение, както и на възрастни хора. Радвам се да служа в кампаниите, свързани с децата със синдром на Даун.

Години наред с помощта на приятели обличаме абитуриенти сираци и от социално слаби семейства. До ден днешен сме приятели с част от тях. Често ме търсят за съвет или за неща, които са им нужни.

Добре, че имам приятели. Нищо не става без тях.

Имам едно порцеланово ангелче, което стои на видно място у дома. Преди години едно от момичетата, които някога съм обличала за бала, дойде в офиса и ми донесе това ангелче. Беше рожденият ми ден. Как е разбрало това дете, че имам рожден ден, не знам. Дойде, донесе ми ангелчето с думите – честит рожден ден, Вие сте моят ангел и си отиде.

Част от децата, на които съм помагала са извън страната. Някои учат, други работят навън. Когато идват в България задължително ми се обаждат да се видим, за да ми разказват. Безценно нещо е.

„Книгите, филмите, пътищата сами идват при мен“, казваш. Ние пък винаги си търсим ново вдъхновение, било то за четене или гледане. Препоръчай ни няколко книги и филми, направили ти силно впечатление.

Книгите са ми най-ценните вещи вкъщи. Всъщност обидих ги. Те не са вещи. Те са всичко светло и смислено. Обичам  да чета много и ме вълнуват писанията, които ме вдъхновяват, които ме обогатяват и ми дават духовната храна, от която имам нужда точно в този момент.

Понякога ми се четат класики. Понякога светли и духовни житейски пътеводители. Не знам дали ще ми стигне времето да напиша заглавията, които са оставили отпечатък в мен, които обичам и които с радост препрочитам, когато сърцето ми поиска това. Имам любими автори и знам, че всяка нова тяхна книга ще е още по-вдъхновяваща за мен. Ако изброя няколко, ще знам, че съм пренебрегнала някого.

Най-любим ми е Казандзакис и „Рапорт пред Ел Греко“, а Зорба гъркът от едноименната му книга, е моят герой за всички времена. Знам цитати от почти всичките книги на Казандзакис наизуст. „Пипи дългото чорапче“ – голям учебник по щуротии и много ценни житейски уроци. Любима. „Хъкълбери Фин и Том Сойер на Марк Твен, „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков, „Великият Гетсби“ на Фитцджералд, „Черната овца“ на Балзак, „Спасителят в ръжта на Селинджър, „ По пътя“ на Керуак – вдъхновяваща книга за копнежа за свобода, всяка книга с беседите на Учителя Петър Дънов – любими четива винаги. Харесвам Робин Шарма и неговите вдъхновяващи истории и ценни съвети в поредицата „Монаха, който продаде своето ферари“, „Мъже без жени“ на Хемингуей, „Трима мъже в една лодка“ и Джеръм Джеръм, „Мопра и Орас“ на Жорж Санд- прекрасни. „Параграф 22“ на Хелър, „Сто години самота“ на Маркес. Обичам Алеко Константинов, защото всичко написано от него е поучително и носи заряд. Чудомир ми е любим много.

Чета и поезия и обичам. Дори понякога пиша и аз. Една млада поетеса харесвам много – Лора Динкова. Тя е толкова малка и крехка, а поезията и е висш пилотаж. Естествените ни любови към поезията на Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и всички големи не знам дали е важно да казвам. То си е в реда на нещата да ги харесвам.

Георги Господинов с неговата „Физика на тъгата“ и въобще всичките му книги. Джеймс Редфийлд със „Селестинското си пророчество“, „Разговори с Бога“- умни книги. Много обичам биографични книги и автобиографични. Чарли Чаплин, Екатерина Велика, Наполеон… Много обичам и пътешественически книги. Такава е „Забравените пътища“ на Филип Лхамсурен – невероятно добре написана. Този Филип е едно откритие.

„Кривата на щастието“ на Иво Иванов и въобще всичко негово – безценно! Иво е толкова вдъхновяващ и пише както никой друг. Уникален разказвач. Обичам го този човек. Неговата книга „Кривата на щастието“ съм подарила на десетки приятели, защото знам, че няма да сбъркам в избора, знам, че сто на сто ще им хареса.

Владина Цекова с автора на една от любимите й книги – “Кривата на щастието”

Такава книга е „Моши моши, Япония“ на Юлиана Антонова. Много увлекателни разкази и много вдъхновяваща с примерите, които авторката ни дава. „Дервишката порта“, „Събраните съченения“ на Виктор Пасков, „Страната наопаки“ на Макс Юнг, „Тайното учение“, „Яж и тичай“ на Скот Юрек, пътешествието пеша на Соня и Александър Пусен  „Да прекосиш Африка“, много поучителните и светли книги на Дан Милман никак не са за подценяване. „Пътят на мирния воин“ много я обичам. „Геолграфия на блаженството“ също. Нея ми я препоръча Соломон Паси, а аз вече я имах в библиотеката си, но си чакаше реда. Върнах се вкъщи и първо нея отворих…Ще спра да пиша, но знам, че много заглавия изпускам. Даже вижте как изпуснах книгата, която ме вдъхнови да измина три пъти пеша пътя на апостол Яков – Ел Камино де Сантяго – „Камино“ на Шърли Маклейн.

Чета книги, които хранят душата ми.

Тази е една от тях.

Филми няма да описвам и да споделям, защото са безбройни. Всяка година на Коледа гледам един и същи вдъхновяващ филм – “Наистина любов”. Обичам филмите с библейска тематика. Харесвам „Усещане за жена“ и една прекрасна реплика на Ал Пачино във филма: „Няма по-страшна гледка от ампутирания дух. За него няма протези“. Абсолютно е така. Не харесвам екшъни. Харесвам смислени филми и такива, които разказват истории, достойни за подражание и възхита. Ходя често на кино. Това е едно от любимите ми занимания.

“Обичам животът да ме изненадва“, твърдиш.  Изненадвало ли те е нещо скоро, било то приятно или пък не чак толкова?

Да, напоследък се изненадвам на милите писма и думи на хора, които не ме познават. Някои са ме сънували и ми пишат. Други искат да се запознаем, за да им разказвам. Изненадана съм от желанието на хората да търсят нови пътища за вдъхновения. Това ме респектира и е знак.

Изненадвам се понякога и от себе си.

Конкретно да си кажа честно, последната изненада за мен бе избора на Тръмп за президент, ама пък после си казах, че какво пък толкова се изненадвам – нещата следват някакви свои пътища. „Неведоми са пътищата Господни“ както се казва в Библията.

Иначе искам да се изненадам приятно и да видя, че хората не са безхаберни вече за бездомните животни, за хората в беда, за екологичните промени. Иска ми се да се изненадам да видя, че хората вече се разбират и няма войни и спорове. Искам да ме изненадат хората, които изсякоха дърветата на България. Да спрат сечта, да посадят отново дървета. Тогава наистина ще съм изненадана. Искам го.

„Улавям мига, харесвам да живея сега“, споделяш. Какъв миг си улови днес?

Изгрева улових. Пак. Слънцето е неизбежно.

https://jasmin.bg/2017/litsa/interview/vladina-tsekova-kamino-pyt-kojto-ti-izpravya-krivinite/

Предишна статия

ОБРЪЩЕНИЕ НА ГАТЬО СУЛТАНОВ – КАНДИДАТ ЗА КМЕТ НА ОБЩИНА ХИСАРЯ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ „БЪЛГАРСКИ ПЪТ”

Следваща статия

Владина Цекова: Камино е път, който ти изправя кривините – продължение…Част 3

Други интересни