Цветелина Бориславова е сред най-опитните, открай време ми напомня по нещо за Дита фон Тийз – знаменитата кралица на бурлеската и естетичния стриптийз

Автор: Няма коментари Сподели:

/Поглед.инфо/ Скандалната книга на Антон Тодоров “Шайка. Бойко, Цецо, Росен и другите” от днес се продава във всички добри книжарници и вестникарски будки. Предлагаме ви откъс от текста, касаещ житие-битието на банкерката Цветелина Бориславова.

“…Докато тогавашният главен секретар реди елейни слова, неговата половинка Цветелина Бориславова трупа пачки и навлиза постепенно в дебрите на международното задкулисие. В България открай време се краде – без колебание, без да се влагат страсти, с хладен ум, горещо сърце и нечисти ръце. Така са научени тукашните чекисти, че трябва да го правят и това е един от техните най-добре усвоените уроци.

Крадат, та се късат. Колкото си искат и колкото са успели да си очертаят в една толкова добре работеща по тези земи схема – тази на политическия патронаж над бандитизма в особено големи размери, какъвто представляват повечето по-мащабни бизнес модели в България.

Цветелина Бориславова е сред най-опитните, открай време ми напомня по нещо за Дита фон Тийз – знаменитата кралица на бурлеската и естетичния стриптийз. Същият мрачен и загадъчен, но обсебващ стил, преплетен с набор от лични чудатости, които трудно могат да бъдат обяснени на публиката. Биографията на Бориславова е като пътеводител за българския преход и неговата тиня. Тя е класика, нищо не липсва – и номенклатурният произход, и космополитната младост, вследствие на възможността да пътуваш в чужбина във време, когато повечето българи не можехме да стигнем по на запад от Драгоман. Номенклатурният първи брак – бившият й съпруг Стефан Абаджиев, от когото има две дъщери, е син на Иван Абаджиев, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и посланик в Румъния. В биографията на Бориславова ключова е и ДС връзката. Баща й – Борислав Карагьозов, е бил служител на ПГУ-ДС. Благодарение на това прекарва ранните си години в САЩ, Индонезия, Испания, Румъния. По-късно, в средата на 80-те, Цветелина Бориславова започва работа във ВТД „Индустриално коопериране“, познато повече като ИНКО. Това е фирмата, върху която ПГУ-ДС е упражнявало най-голямо влияние.

Разгърнато (поименно) щатно разписание на служителите на ТП „Индустриално коопериране” за времето от 1 януари до 31 декември 1988 година; Цветелина Бориславова е под №66, Източник: ЦДА

Дружеството е създадено със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 година. Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето на комунистическа България, попадащи в забранителния списък на КОКОМ ( Координационен комитет за многостранен контрол на износа).

Повечето от работещите в него са или оперативни работници от УНТР (Управлението за научно-техническо разузнаване) на Държавна сигурност, или секретни сътрудници, т.е. агенти на същото управление. Цяло чудо ще е Цветелина Бориславова да се е опазила от зависимости по тази линия. Размисъл в тази посока предизвикват нейните бизнес съдружия по-късно, където е пренаселено с всякакви десари. Например прокурист на една особено близка до Иван Костов СИБанк беше неразкрит досега агент на ДС. Физик. Водещият му офицер понякога се изпуска под сурдинка да разказва детайли за това. Години наред член и председател на Управителния съвет на същата банка беше Васил Симов, много близък на Бориславова още от края на 80-те години и до ден-днешен върви в тандем с нея. Последно – в Българо-американската кредитна банка. Преди три месеца Васил Симов лъсна като агент на ДС – Второ и Трето управление, с псевдоним Владко.

Досието му е унищожено, което не оставя никакви съмнения, че човекът е подготвян да се влее в групата на бизнес чокоите след 10 ноември. За наше голямо съжаление това котило – на днешните олигарси, заченали богатството си в греха на ДС – определя днес всичко важно, което става в страната ни. Те са банкери, индустриалци, работодатели, медийни магнати, финансисти, висши администратори, анализатори. Политическите им промоутъри непрестанно се опитват да прикрият този факт, като го представят за нещо, което трябва да се приеме и да се работи с него. Особено неприятно е, че тази политика на колаборация с бившите служби на комунистическия режим се подхранва и от западни фактори. Както това направи преди няколко години бившият американски посланик Джон Байърли. При свое посещение в Плевен през 2008 година той коментира информацията, че българският посланик в НАТО – Любомир Иванов, е бил щатен сътрудник на Държавна сигурност с думите: „Не мисля, че разкритието на Комисията по досиетата, че българският посланик в НАТО Любомир Иванов е бил щатен сътрудник на Държавна сигурност, ще окаже някакво влияние върху отношенията на България със САЩ… Ще работим заедно с тези хора, защото в България те са много”.

Съкрушително! А ние очаквахме ЕС, НАТО и САЩ да бъдат нещо като политически борд, който да помогне в декомунизацията и лустрацията в страната. Нищо подобно не се случи и има малка вероятност да се случи в бъдеще. Днес, когато излизат точните факти за кредитните милионери и техните зависимости от тайните служби на комунистическа България, единственият извод, който се налага, е, че преходът в България можеше да е друг. А не да има характеристиките на спецоперация, проведена от мизантропи, който съсипаха всичко в страната ни. Под привидно крехката си външност Цветелина Бориславова и такива като нея направиха немислими акробатики през годините веднага след 10 ноември и с лекота заеха поза, която да им помогне за обслужването на множество интереси, несъвместими с националните. Нещо повече, бяха приети с охота от непрозрачни, безотчетни и много последователни в злодействата си срещу цели нации среди от международната олигархия. Нима някой си мисли, че е възможна „национална“ олигархия, която е автономна от международната такава?

Няма такъв филм. Проследете пресечните точки на бизнес и финансовите обвързаности на нашенските изпечени бандити с бели якички и ще видите, че няма ни един, който да е постигнал определено ниво на „нагушване“ и това да не е опаковано в контакти и връзки с някакъв международен кръг, банков конгломерат или think tank (мозъчен тръст). Нека погледнем отново опита на самата Бориславова – през 90-те може да се каже, че извървява много характерния път на всеки, който е бил в рамките на режимни структури преди 10 ноември. Непрозрачни сделки, тъмни и на границата на закона действия, анаболни обекти на желанието и пребиваване на границата между живота и смъртта заради тях.

След като се свързва с Бойко Борисов в началото на 90-те, тя става негов съдружник в редица фирми, които имат еднозначна ъндърграунд репутация (съсобственик и управител на „Интерпрайм тобако” ООД, заедно със сикаджията Румен Николов-Пашата. Тя става и съдружник на Бойко Борисов във фирмите „Ипон”, „Ипон-2”, съсобственик и управител на „Сириус-2”). Ето отново до болка втръсналата ни формула на българската политика, бизнес и НПО или, иначе казано, организиран криминалитет: променят формите си и се появяват или като правителствена, или като неправителствена организация.

Необикновеното й оцеляване през 1997 година след атентат, както твърдят информирани, заради връзката й с Борисов, е в този ред на мисли.

Преминала е инициация в огън, така да се каже. На това мистериозните ориенталци му казват „Виа комбуста“ – изгорения път. И също както при повечето от българските олигарси, истинското замогване започва, когато се вклинят във властта – чрез протежетата или фаворитите си. Как го беше казал Доган във фундаменталната си реч в село Кочан от 2009 година: „ДПС е като бацил – влезе ли, не излиза“. Класика! Същото е при Бориславова – веднъж допусната до някакви активи, пари, влияние, лостове за контрол, тя не изпуска.

През късното лято на 2001 година нейният спътник и съдружник Бойко Борисов стана главен секретар на МВР чрез безпрецедентен натиск на кръгове от бившата Държавна сигурност. По това време Цветелина Бориславова е член на управителния съвет на „Бентонит” – Кърджали и ОЦК – Кърджали, които са акционери в СИБанк, където по времето на Иван Костов важният човек е неговото протеже Славчо Христов. След като мадридския идалго го „главиха“ за премиер, Цветелина Бориславова веднага беше изстреляна на позицията председател на Надзорния съвет на СИБанк – банка, в която много от акционерите тогава са офшорни фирми. Невъзможно е в рамките на няколко страници да се опише цялата сага, каквато представлява темата за обвързаността на Бориславова с няколко важни международни фактора и влиянието им върху българската икономика и финанси.

Трябва да се знае обаче нещо ключово, от висока степен на важност – тя и другите от тази порода не биха могли да направят нищо, ако нямаха външни покровители и промоутъри. Подземието е като неотменна съставна част от биографията на Бориславова. Нека припомня, че преди десетина години неин съдружник беше Тор Бьорголфсон, исландският „добре облечен бизнесмен“, за когото поредица от разследвания доказаха, че има опасни връзки с руската организирана престъпност.

При това началото на тези негови и на баща му контакти водят началото си от 90-те години, когато другарят Путин най-напред е съветник по чуждестранните инвестиции при кмета Анатолий Собчак, а после – заместник-кмет по международните връзки. Путин е играл основна роля в приватизацията в града и резултатите от тази негова дейност са, че Санкт Петербург е разделен между мафиотските групировки. Балтийското параходство е дадено на криминалната групировка на Иля Трабер. Заводът за водки и ликьори „Самтръст“ е подарен на бандата на Владимир Смирнов. На Тамбовската криминална групировка Путин дава целия игрален бизнес на града, както и всички тротоарни пространства на града, което автоматично е направило хилядите дребни притежатели на магазини и кафенета заложници на Тамбовската групировка. Красноречиви са думите на боса на тази група, казани за Владимир Путин пред италианския вестник „Република”: „Аз познавам Володя вече десет години и той нито веднъж не ме е разочаровал – нито като предприемач, нито като професионалист, нито като човек “.

В тази среда Тор и неговият баща успяват да направят мащабен бизнес с безалкохолни напитки и бира – сектор, изцяло под контрола на руската мафия.

Другото крило на международния ъндърграунд, който настоятелно подкрепя Бориславова, е свързано с определени банкови среди и фамилии, които имат малка, но много влиятелна квота от служители в България. Като за начало може да се види произходът на банковата група KBC, която е собственик днес на СИБанк. Жокер – през 1971 година KBC Group е една от 11-те банки, които бяха част от Inter Alpha Bank Group, създадена и контролирана от лондонския Якоб Ротшилд.

Цветелина Бориславова е един от тримата български членове в непрозрачната и много влиятелна Трилатерална комисия.

Няма да скрия, че бях много изненадан, когато преди време открих, че тя и Петър Стоянов са с най-дългия стаж като български членове на Трилатералната комисия. Компания там им прави другата влъхва на политическия цинизъм и мизантропия – Меглена Кунева.

Тази комисия кадрува в най-директния смисъл, налага зад гърба на стотици милиони европейски, американски и азиатски граждани своите протежета, включително и в България. Това се прави от членовете на комисията, които никой никога не е избирал за това от гражданите, чиито съдби контролират. Интересите им са рязко противоположни на техните интересите и това е най-сигурното нещо на този свят. Затова и ще се борят с драконовски усилия да не допуснат да ги избираме. А там, където ситуацията не позволява да се мине без избор, тогава някоя от техните кукли на конци ще бъде изваждана от ръкава, а след това вещи и безскрупулни политтехнолози ще я опаковат по подходящ начин, за да я пласират на съответната влиятелна позиция. Спомнете си как бяха инсталирани марионетки като Росен Плевнелиев, Симеон Дянков, Томислав Дончев, Николай Младенов и ще разберете, че става дума за много безмилостна политическа технология. Въпреки нашите усилия, въпреки нашите интереси, въпреки познанието за мизантропичната им същност тези и други кукли на конци вземаха решения във всяка област на българската вътрешна и външна политика, финанси и национална сигурност.

Анализът показва, че българските национални интереси са последното нещо, което ги интересува. Целите в политиката, които имаха и които в голямата си част постигнаха, най-общо бяха окупирането от техни производни на всяко важно ниво в държавната администрация. Вижте финансите – там вземанията на външните кредитори бяха приоритет номер едно за протежето Симеон Дянков. Искате конкретен пример за тези зависимости и до какво водят те ли? Воала, една от сферите, в която непрозрачни структури като Трилатералната комисия и участващите в нея имат гигантски интереси, това е ВЕИ (възобновяемите енергийни източници) секторът. Цветелина Бориславова и нейното протеже Иво Прокопиев имат доказани, многомилионни интереси в този сектор. Когато тези хора кадруват в българската политика и местят по българската политическа шахматна дъска, фигури на готови на всичко човечета, за да се присъединят към „фабриката за луксозни съдби“, каквато представлява българската политика, тогава нямаме никакви съмнения, че тези човечета вече са сключили сделка.

Сделката е много проста, но отново е в пряк конфликт с нашите интереси – продуцентите избират и налагат в българската политика и висша администрация свои протежета, които заемат ключови „диспечерски“ позиции. Имаме си поговорка за това – да пуснеш вълка в кошарата. Политическите проекти на Цветелина Бориславова и компания (които са платформата, през която се пласират другите, бизнес проекти) са хитър, политически поливалентен и реално разположен отвъд дясното и лявото ход. Въпреки всички клетви за принадлежност към „дясното“ основната му цел е да организира „формат”, който в прикрито съдружие с бандюгите от „лявото“ да продължи „Великата криминална революция” в страната ни. Като истинско практическо счупване на максимата, че със стари к..ви не може да се направи нов бардак. Може би българската Дита фон Тийз от ИНКО държи правата върху ноу-хауто за това.”

                                                                     https://pogled.info/

Предишна статия

Финансово-банковата система на капитализма заплашва да рухне всеки момент

Следваща статия

Те презират хората на площадите, алчни са и живеят в някакъв свой свят, който няма нищо общо с реалността

Други интересни