В “Същността на боговeте”, Цицерон пише, че на римляните са известни четири божества с името Дионис… Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен там Озирис, трети достига Иберия. А Сабазий – Дионис е фригийско-тракийски цар, първоизточник за множество религии, бог на растителността, земеделието и лечението, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие. Култът към Сабазий/Дионис е бил широко разпространен във Фригия и в Тракия. Корените му трябва да се търсят преди 4-5000 години и около II хил. пр. н. е.
Дионис е бил велик завоевател,учител и спасител.Търси снимката Дионис на кръста
Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон.Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.
За похода свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.
Траките са били известни с това, че като конен народ са извършвали мащабни миграции на хиляди километри.
Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия доказва наличието на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. Става дума за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Меру, Бара, Раса.Те и хиляди други показват връзката с древна Тракия.
Луций Ариан пише, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий- едно от имената на тракийския бог. Името на Дионис е свързано също с това на ведическия Диус Питар. Той е изестен като бащата на боговете и е изобразяван като бик, както е изобразяван и Дионис-Загрей.
В древният индийски пантеон, Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви-Майка Земя. Мата е българската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата дума пръст, земя.
В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя).
В самите пурани,древни индийски предания, намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус – бойци колесничари,а ние знаем кои са първия народ с бойни колесници.
Същността на орфизма се състои от една страна в популяризиране на онази част от мистериите на Дионис и Богинята-Майка, които не са тайна, скрепена с посвещение,от друга в намаляване и преодоляване на различията между различните религии и създаване на универсална, приемлива за всички народи философско-религиозна система,и даване надежда на всички, че безсмъртната искра на духа може да бъде разпалена, титаничното начало може да бъде преодоляно и дионисиевото единство у всеки човек може да бъде възстановено. За това са необходими просвещение, строг аскетизъм, забрана да се убиват животни и да се яде месото им- как напомня за по-късното богомилство.
Това е и реалното начало и първообраз на по младите религии- юдаизъм,християнство и ислям.
Проповядването на аскетизъм и вегетарианство в онези древни времена е било равно на духовна революция. Може да четете Еврипид, който в драмата си „Иполит” показва как цар Тезей укорява сина си, че като последовател и привърженик на Орфей е живеел по вегетариански.
Делото на Орфей е подето от траките-жреци от племето на бесите, които обслужват светилищата в целия регион – Елевсин, Делфи, на о. Самотраки, о. Лемнос и на много други места.
Култът към Дионис чрез Орфей завладява умовете на траки,фригийци и финикийци, стига освен от Тракия до Финикия,но и до Азия, Египет, Южна Италия и Рим. Намерени са папируси в гробниците в Египет, култови предмети и знаци, свързани с Орфей и в катакомбите в Рим.
Огромната популярност на култа към Дионис насочва големи маси хора към светилището на Дионис в Родопите.
За празника Сатурналии имало обща трапеза, изчезвали социалните различия.
Сребърната оброчна плочка от Белинташ има голяма научна стойност, показва съвсем различна от досегашните твърдения картина за образа на Сабазий. Плочката е открита в подножието на скалния феномен Белинташ при село Мостово – Асеновградско, от местен жител и се съхранява в Археологическия институт и музей при БАН София, от 2001 г. Върху плочката Сабазий е изобразен в царствена поза. Този скален бог е седнал на скален престол в олтар. Обут е с високи обувки, характерни за планинските беси.
С божествената за траките лява ръка държи клонка, която го характеризира като бог на вегетацията и живота, на вечния кръговрат в природата. С дясната си ръка божеството държи меч-боздуган, олицетворяващ неговата сила и могъщество. Тирсът, жезълът, както е известно, е свещено оръжие. Оръжието, което Сабазий -държи в дясната сн ръка, съдържа изключително ценна информацня. Неговата форма, размери и изработка са характерни за бронзовата епоха. Мечът-боздуган е лят,а не изкован.
До откриването на плочката съществува само описателен образ на Сабазий,а след откриването `при Белинташ, в този шедьовър на тракийското ювелирно изкуство, виждаме материализираният образ на божеството. Изображението притежава висотата на съвършена иконография, балансиран композиционен план. Всеки елемент има самостоятелно значение, а всички заедно образуват един завършен и автентичен образ.
Образът нa Сабазий внушава величие, спокойствие, и е в пълна хармония с обкръжаващите го змии. Техният устрем нaгope символизира земната и космическа връзка и единство на света, силата на живота в развитие.
Беланташ е красива скала с форма на малко плато в Родопите- древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името Белинташ се превежда като “камъкът на войната”, заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез.
На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Скалният масив е с дължина около 800 м и с широчина между 20-40 м в различните участъци.
В ниската част под самото плато се личат ерозирали каменни стъпала, които явно някога са били използвани като подход към платото. Някои от дупките са като скачени съдове и водата прелива от един в друг посредством плитка улейна система. Два големи кладенеца,щерни се явяват център на тази система. И двата кладенеца винаги са пълни с вода, дори и при по-голямо засушаване. Има мнения,че причина за това са енергийните полета в самата скала, които променят качествата на течностите и по този начин се намалява изпарението. Под самата скала има няколко удобни и пригодени за обитаване скални ниши от незапомнение времена.Там се намира Надписът от Белинташ, потвърждаващ, че нашите предци от Родопите са имали писменост много по-ранна от гръцката.
В земите на бесите култът на Сабазий е бил силно разпространен,особено в района на Асеновград.
Мистериите на Сабазий били свързани с нощни къпания и пречиствания и се и вече в разлагащият се Рим се отличават с разпуснатост.
Сабазий според древни автори е ипостас на тракийския Дионис.Култът към Сабазий е бил широко разпространен във Фригия и в Тракия.
В класическата гръцка митология Сабазий бил отъждествяван с Дионис-Загрей. По-късно под влияние на елинската митология и култура култът към Сабазий проникнал в Рим, където се слял с култа на Юпитер.
Дионис е тракийски бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. На повторното раждане,прераждане и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.
Монети на тракийски царе,Аматок, Медок и др, често изобразяват символи на Дионис – гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.
Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий, на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.
 |
| Дионис |
Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство далеч преди римската епоха: Боровско съкровище (сватба с Ариадна), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки – юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пан, сатири, пантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчна плочка от Мелник от 214 г. – конник, наречен в надписа „бог Асдулес“, със спътници под лоза. Релефът на друга плочка изобразява намирането на Ариадна на о. Наксос. По българските земи се срещат и изображения на Дионис и Херакъл на колесница.
В светилището на Аполон в Делфи се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. Там се пазели и дъсчици със свещените писания на Орфей.
Александър Велики се обявява за „Нов Дионис“ в походите си към Мала Азия. Александър Велики и Гай Октавий, бащата на първия император на Римската империя Октавиан Август, получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.
През римската епоха на територията на България са засвидетелствани многобройни култови сдружения, посветени на Дионис, наричани „бакхейони“ или „тиаси“.
По времето на Херодот светилището на Дионис в Тракия е било във владенията на тракийското племе Сатри, а жреците в този древен храм били от рода на Бесите. Светилището се намирало на “най-високата планина в Тракия” – според Херодот. Осем столетия след него Макробий според тълкуванията на съвременните траколози, вероятно говори за същото светилище – “на хълма Зилмисос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив по средата е открит”. Тези сведения са потвърдени и от Светоний, който съобщава, че при едно предсказание “такъв голям пламък лумнал, че се издигнал нагоре над върха на светилището”. По тези сведения историците установяват формата на храма – кръгъл и свързан символично със слънчевия култ. Древните извори споменават и че “покривът по средата е открит”, за да могат да проникват във вътрешността слънчевите лъчи.
Една от най-агресивните теории е на Николай Овчаров, според който въпросният обект е разположен в монументалните скали на Перперек, който упорито е интерпретиран от българския археолог с вероятните му по-късни названия – Перперикон. Хипотезата на Овчаров е яростно опровергавана от Валерия Фол.Аз нямам доверие и на двамата.
Много от проучените светилища на българска територия подсказват, че могат да са посветени на Дионис. Такива обекти са разкрити на територията на Родопите, Рила и в Пирин. Херодот говори за това, което е най-близо до егейския бряг, и то може да е именно това в Рила или някое от светилищата в Западните Родопи.
По-достоверна ми изглежда хипотезата за местонахождението на светилището е изказана от проф.Диана Гергова, която няколко сезона проучва обект на връх Острец, Родопа планина, който представлява монументално светилище посветено на Дионис.
 |
| Връх Острец |
Истинското име на Юстиниан Велики, тракийски римски император е Петър Сабазий.
Дори ревностният християнин и мъченик Св. Сава носи името на Савазий, Сабазий, въпреки, че изповядва друга вяра.
Вариант на теонима Сабазий срещаме и в командващият българи Сабиниан. По-интересно е, че и в името княз Сабин намираме следи от почитта към Сабазий, толкова силен е бил култа към този бог. Дори и днес Сава е едно доста често срещано име сред нас българите.
Сабазий-Дионис е почитан на остров Крит и под името Загрей. Taм древният бог е олицетворяван с бик, а точно това означава и името Загрей. То е свързано с ведическата, арийска дума shakra – сила, мощ.
Тракийците Дионис и Орфей дълги години бяха присвоени от африканските преселници гърците-Дионисий, и от римляните Рим (Бакхус, Либер),като Дионисови мистерии, посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим – вакханалии.
В откраднатата до голпма степен от траките “гръцка митология”-Дионис, един от главните богове в пантеона, е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“).
Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детето, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали.
Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар.
Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург.
От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост.
На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.
Публикувано от Yordan Halachev
